Д-р Брънзалов: Няма да се откажем от увеличението с 25% на цените на клиничните пътеки

Текстовата част на НРД 2026-2028 беше договорена още през декември 2025 г., но за да бъде подписан, трябваше да изчакаме гласуването на бюджета на НЗОК за 2026 г., което се случи в средата на годината. Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пред Bulgaria ON AIR по повод предстоящото днес подписване на Националния рамков договор между Лекарския съюз, НЗОК и МЗ.

„Бюджетът на НЗОК за 2026 г. е увеличен с 8,5% в сравнение с 2025 г. Той обаче беше гласуван с много голямо закъснение и влезе в сила, когато е изтекла три четвърти от финансовата година. На всички ни е ясно, че с такъв бюджет не могат да бъдат провеждани политики. Той просто облича в законов вид дейностите, които са извършвани до момента и обезпечава следващите три месеца. Увеличени са цените на клиничните пътеки с 10%, което в момента е глътка въздух за лечебните заведения, но почти няма да се усетят. Трябва да имате предвид, че това е първото им увеличение за последните две години. В никакъв случай обаче БЛС няма да се откаже от тезата си, че за да развиваме модерно здравеопазване, цените на всички дейности в системата трябва да бъдат вдигнати минимум с 25%“, каза д-р Брънзалов.

Увеличението за дейностите в извънболнична помощ е 4,4%, но пък те влизат в сила от 1 януари 2026 г., допълни той. „Ние се съобразяваме с финансовите параметри, но трябва да се имат предвид необходимите средства за здравеопазване, когато се изготвя бюджета за 2027 г.“, каза д-р Брънзалов.

Той коментира идеите цената на лекарския труд да бъде включена в стойността на клиничните пътеки. "Преди няколко години БЛС нае екип от УНСС и те изработиха вариант, по който лекарският труд може да бъде остойностен. Аз лично съм го подарявал на няколко министри, но няма реакция. В момента огромният процент от приходите на лечебните заведения отиват за заплати. Какъв процент от клиничната пътека може да отива за заплати, трябва да се реши след задълбочен анализ и дълги разговори", каза д-р Брънзалов.

Той отново подчерта, че българското здравеопазване е недофинансирано и трябва да има както рационално разпределение, така и добър контрол. „Българинът не доплаща за лекарски труд. Българинът доплаща за медицински изделия и лекарства“, каза още д-р Брънзалов.