
При липса на допълнително финансиране ще се задълбочи тенденцията за директно доплащане от пациентите. Това каза пред Нова телевизия председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по повод искането на Лекарския съюз за 25% увеличение на средствата в бюджета на НЗОК.
По думите му исканото увеличение може да бъде намерено, защото от началото на годината средствата в системата са се увеличили заради по-високата минимална работна заплата.
„Последният проект на бюджет на НЗОК за 2026 г. беше малко над 5 млрд. евро, но на тази сума трябва да се добавят тези 25%, за да може българите да не дават тези пари от джоба си например за лекарства и медицински изделия“, каза д-р Брънзалов. По думите му всеки ден има примери как правителството намира средства за дофинансиране на определени сектори и би трябвало да намери решение и за здравния сектор.
Д-р Брънзалов предупреди, че при продължаващо недофинансиране на системата част от лечебните заведения работят на загуба, а това създава риск от влошаване на качеството на услугите или дори затваряне на структури.
„Почти всички клинични пътеки са недооценени. В зависимост от избрания метод и досега беше необходимо доплащане. Това доплащане би могло да бъде намалено, стига да има средства за това. В системата е заложено здравноосигурителната вноска да се вдига плавно, което ще намали доплащането от джоба. В голяма част от европейските държави, където здравеопазването удовлетворява пациентите, вноската е 15%. Дългосрочната реформа предполага плавно увеличение на вноската, за да се намали доплащането от пациентите и да се стабилизира системата“, каза председателят на БЛС.
Д-р Брънзалов коментира и темата за разликите в цените на лекарствата, заплащани от НЗОК чрез трансфер от МЗ на държавните болници. Според него подобни несъответствия поставят въпроса за контрола и прозрачността в системата на обществените поръчки. Той настоя за по-строг надзор върху разходването на средствата.
„Част от най-сериозните разходи са свързани с лечението на редки заболявания, при които се използват скъпоструващи медикаменти. Именно в този сегмент възникват значителни разлики в цените между отделните лечебни заведения, които достигат десетки и дори стотици хиляди левове за едно и също лекарство. Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за малки суми. На една болница лекарството е 200 лева, на друга – десетки хиляди. И никой не знае защо. Недопустимо е отговорността да се прехвърля върху болниците, тъй като те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобряване на разходите“, каза той.
„След като средствата се разплащат чрез публичен механизъм, трябва да има яснота и отчетност за всяка транзакция. Системата трябва да бъде централизирана. Болниците не са счетоводители. Те знаят, че трябва да лекуват пациента, не да изчисляват сложни ценови разлики“, допълни д-р Брънзалов.
Коментари по темата