Д-р Валери Цеков: Без активна кампания няма да обърнем грозната статистика за РМШ

Д-р Валери Цеков е специалист с дългогодишен опит в областта на вътрешните болести, нефрологията и хемодиализата. Ръководи Центъра за хемодиализа „Фърст Диализис Сървисиз – България". Преподавател в Медицински университет- Пловдив..

Народен представител в 39-то Народно събрание, заместник-министър на здравеопазването.

Д-р Цеков е активен общественик, един от инициаторите за създаването на Българското сдружение за иновативна медицина (БСИМ). Тази неправителствена организация обединява водещи експерти и организира научни прояви, посветени на различни аспекти на превенцията на заболяванията, участва активно във формирането на политики в тази област, като популяризира опита и добрите практики, насочени към постигането на здравнополитически цели с голямо значение за общественото здраве. Една от тях е каузата за борба с рака на маточната шийка.

Д-р Цеков, преди дни СЗО публикува актуализираните препоръки за превенция на рака на маточната шийка. България очевидно не може да се похвали с добри резултати, показателите за заболеваемост и смъртност са много по-високи от средните за Европа. Как ще отговорим на това предизвикателство?

Всъщност, още през ноември 2020 година генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус обяви началото на Глобалната стратегия на СЗО за ускорено елиминиране рака на маточната шийка (РМШ). Тя е развита в три основни направления и залага крайните цели (90-70-90), които да бъдат постигнати до 2030 година: Първо, 90% от момичетата до 15-годишна възраст, да са завършили имунизацията с HPV ваксина. Второ, 70% от жените до 35 и 45 години възраст да са обхванати със скрининг (тестове и цитология). И трето - над 90% от жените, да получат своевременно лечение на предраковите лезии и над 90% от жените с инвазивен рак да се проследяват и лекуват системно.

Публикуваните на 6 юли препоръки са фокусирани главно върху методите за скрининг и лечение на предраковите случаи за предотвратяване развитието на инвазивен РМШ. Препоръките доразвиват предишните от 2013 г., като включват и нови добри практики, развити и прилагани през последните години.

Голяма част от препоръките са добре познати на нашите лекари – онкогинеколози и много от тях се прилагат на практика у нас. Новите препоръки на СЗО обобщават на най-новите научни доказателства, диагностичните и терапевтични техники в съвременната медицина, и поради това са изключително ценно ръководство за колегите, които ежедневно се занимават с това заболяване.

За съжаление, у нас няма значителни постижения и успехи, с които да се похвалим в тази област на медицината. В България сме много далеч от поставените в Глобалната стратегия цели както по отношение на ваксинационния обхват (под 10% от подлежащите), така и по отношение използването на скрининговите тестове, и лечението на новооткритите случаи. Много често диагнозата РМШ се поставя късно, когато вече е налице инвазивен рак и когато лечението не може да бъде успешно. Неслучайно честотата на смъртните случаи у нас продължава да расте вече надмина 700 случая годишно, при близо 1400 новооткрити, едно от най-високите нива на заболеваемост и смъртност в Европа.

През март Министерският съвет прие продължение на Национална програма за първична профилактика на РМШ до 2024 година, а фактите показват, че нивата на ваксинационно покритие на момичетата от таргетните групи са изключително ниски. Как може да бъде обърната тази тенденция?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Много фактори оказват влияние за решението на родителите да ваксинират дъщерите си. Забавеното с три месеца удължаване на Националната програма, например, също създаде усещане за несигурност сред лекарите и родителите.

Следя темата още от 2012 г., когато беше приета първата Национална програма за първична профилактика на РМШ. В началото бяха хвърлени големи усилия за популяризиране на програмата и тя заработи както се очакваше – още през втората година ваксинационният обхват достигна 22% от подлежащите тогава 12-годишни момичета. Не се наблюдаваха сериозни странични реакции и тенденцията беше възходяща.

Случаят през 2014 на тежко автоимунно заболяване, съвпаднало с поставяне на ваксината беше подценен от здравните институции, медицински и научни дружества и това предизвика недоверие, което буквално „потопи“ стратегията за борба с РМШ.

Обществениците също предпочетоха да останат пасивни и резултатите от това колективно бездействие виждаме днес в увеличения брой случаи на РМШ и високата смъртност от това заболяване. Оттогава насам няма активна и последователна масова кампания, която да убеждава населението в огромните ползи от ваксинирането на момичетата точно във възрастите, обхванати от програмата. Не се обяснява, че ако ваксината се направи в по-късна възраст нейната ефикасност в предотвратяване инфектирането и РМШ намалява наполовина. Не се говори и пише за огромното значение на периодичните профилактичните прегледи, съчетани с цитонамазки при младите жени.

Какво да се направи? Няма еднозначен отговор, както казах, но едно е сигурно – без активна и масова кампания, която да обяснява как можем да се предпазим от тази предизвикваща рак инфекция, колко са важни профилактичните прегледи и изследвания, смисъла на ранното откриване и навременно лечение на предраковите фази на заболяването, няма да успеем да обърнем грозната статистика.

В препоръките на СЗО се отбелязва, че ДНК тестването е по-надежден скринингов метод, прилага ли се той у нас, има ли перспектива да бъде разширено използването му?

Тестването за наличие на вирусна ДНК чрез полимеразна верижна реакция (PCR) отдавна е стандартен, неинвазивен метод за откриване на цервикална HPV инфекция. Но не случайно една от целите в Глобалната стратегия на СЗО е да се постигне 70% обхват с високочувствителни скринингови тестове. Те позволяват индивидуално генотипиране за откриване на високорисковите HPV типове 16 и 18. Чрез тях може да се диагностицират жените в риск да развият инвазивен РМШ и да се прецизира поведението. Така например жените, за които се установи, че са положителни за HPV-16 и / или HPV-18, могат да бъдат насочени за колпоскопия, докато на жените, които са отрицателни за генотипове 16 и 18, се препоръчва повторно цитологично изследване и HPV тест след 12 месеца.

Масовото прилагане на PCR-тестове за HPV би могло да бъде част от бъдеща програма за профилактика чрез масов PCR скрининг за РМШ, заедно с периодични профилактични прегледи и цитологични изследвания при жени на възраст между 30 и 50 години.

Очакват ли се инициативи от неправителствения сектор - пациентски организации, научни дружества и т. н., които да бъдат насочени към подобряване на ситуацията у нас по отношение на това ваксинопредотвратимо заболяване?

Това е една от каузите на Българското сдружение по иновативна медицина през последните близо 10 години. От 2012 г. насам ежегодно организираме различни инициативи за популяризиране ваксинопрофилактиката, редовните профилактични прегледи, цитологичния и PCR скрининг за навременно откриване на предраковите лезии на маточната шийка. Опитваме се да привлечем вниманието на научната и професионална общност и да алармираме обществото за мястото на РМШ, като водеща причина за смърт сред младите жени. Нужни са, обаче усилията на повече съмишленици като медицинските дружества - БАОГ, БЛС, учителски и пациентски организации и социални мрежи и т.н.

Бих искал по-често в авторитетните медии да се пише и говори за новите постижения на медицинската наука, за добрите практики в развитите страни за превенция, ранно откриване и лечение на РМШ. Може би тогава обществото ще приеме факта, че ако започнем да прилагаме препоръките на практика ще успеем да постигнем значителен напредък в битката срещу това инвалидизиращо и често фатално заболяване. Нека не забравяме и доказания от медицинската наука факт, че ваксинирането на младите момичета, особено преди началото на активния полов живот, заедно с редовните профилактични прегледи и масов скрининг при жените над 30 годишна възраст могат да предотвратят над 96% от случаите на РМШ.