Д-р Генади Костадинов: Помня учителите, които ни вдъхновяваха да бъдем по-добри лекари

За лекаря е важно да бъде внимателен към всеки детайл и да подхожда с търпение към всеки случай

Д-р Генади Костадинов е роден в София, но прекарва детските си години в Ямбол. Има брат близнак, също лекар. Обича да казва, че е изключително близък с него и винаги е получавал подкрепата му в най-трудните моменти. Д-р Костадинов е възпитаник на Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където още по време на следването си проявява интерес към очните болести.

Завършва образованието си през 2023 г. с пълно отличие, а още от 2021 г. започва да доброволства в различни очни клиники, защото смята, че по този начин трупа опит и се среща лице в лице с реалните предизвикателства в офталмологията.

След дипломирането си започва специализация в Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска”. Активно участва в различни национални и международни конгреси и симпозиуми, както и в практически обучения в различни сфери на специалността.

Проявява силен интерес към катаракталната и витреоретиналната хирургия.

Д-р Костадинов, как решихте да се посветите на медицината? Какво изигра решаваща роля за този Ваш избор?

Решението да се посветя на медицината взех още в ранните си гимназиални години. Винаги ме е привличала възможността да помагам на хората и да мога да създавам реална промяна в живота им. В същото време имах силен интерес към природните науки и това допринесе за избора ми.

Кога взехте решение да специализирате офталмология?

След цикъла по очни болести в университета. Бях силно впечатлен от изключителната прецизност на очните операции и възможността за подобряване на живота на пациентите, неговото качество, чрез възстановяване на зрението им.

Като дете аз самият имах проблеми със зрението и редовно посещавах своя офталмолог. Вероятно именно тогава се е зародил интересът ми към очните болести.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването?

По време на следването имах щастието да се уча от изключителни професионалисти. Сред тях бих споменал доц. Ангелова от Катедрата по патофизиология и гл. ас. Церовска от Катедрата по микробиология, които не само ни преподаваха материала, но и ни вдъхновяваха да бъдем по-добри лекари. Особено съм благодарен на всички лекари от Катедрата по офталмология, които ми дадоха солидна основа за моята специализация. Техният професионализъм и отдаденост към пациентите ми помогнаха да развия техническите си умения и да науча колко важно е да имаме индивидуализиран подход към всеки пациент.

А кой е най-яркият Ви спомен от първите дни, в които започнахте специализацията си?

Най-яркият ми спомен от началото на специализацията беше първият самостоятелен преглед на пациент. Помня вълнението и напрежението, които изпитах, когато за първи път трябваше да поема отговорността да поставя диагноза и да предложа лечение. Това беше момент, който ме научи колко важно е да бъдеш внимателен към всеки детайл и да подхождаш с търпение към всеки случай.

Кои области на офталмологията са най-предизвикателни за Вас и бихте искали да задълбочите знанията и уменията си в определени конкретни теми и проблеми от тях?

Най-предизвикателни за мен са витреоретиналната хирургия и детската офталмология. Витреоретиналната хирургия обхваща лечението на заболявания, които засягат ретината и стъкловидното тяло, като отлепване на ретината, диабетна ретинопатия и макулни заболявания. Тази област изисква изключителна прецизност и високо ниво на технически умения, тъй като операциите често са сложни и с висока степен на трудност.

Детската офталмология също е изключително предизвикателна за мен. Работата с деца изисква не само специални технически умения, но и голямо търпение и умение лекарят да се справи с емоционалните и психологическите аспекти на лечението, както и да комуникира ефективно с тях и с техните родители.

Изключително съм благодарен на колегите от очна клиника към УМБАЛ “Александровска”, работата с които ми предоставя възможностите да се развивам и усъвършенствам в тези ключови области, както и да се уча от техния опит.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Любимите ми занимания са бягането, четенето на книги и прекарването на време с приятели. Бягането ми помага да се разтоварвам, да запазя физическата си форма, да се отпусна след натоварен ден и да преодолея стреса.

Четенето на книги е още едно голямо удоволствие за мен. То ми дава шанс да се потопя в различни светове и да се отдалеча от ежедневните си проблеми. Обичам да чета както класическа литература, така и съвременни произведения, които ми помагат да развивам критично мислене и да откривам нови перспективи.

Обичам и да прекарвам време с приятели. Тези моменти на забавление, разговори и споделени преживявания ми помагат да се свържа с хората, които ценя, и да се заредя с положителна енергия.

Как си почивате най-добре?

Най-добре си почивам сред природата, далеч от градския шум, в компанията на най-близките ми хора. Дългите разходки в планината в тишината и красотата на природата, и времето, прекарано със семейството, ми помагат да се отпусна напълно и да презаредя не само физически, но и емоционално.

Тези моменти на уединение и близост с хората, които обичам, са безценни за мен, защото ми позволяват да избягам от стреса и да се насладя на простите, но дълбоки радости на живота. Тогава мога да се възстановя и да се подготвя за новите предизвикателства, които ме очакват.

Коя е житейската максима, принципът, на който се стремите да остане винаги верен в общуването с пациенти и колеги?

Житейската ми максима е, че всяко действие трябва да бъде изпълнено с искреност и внимание. В общуването с пациенти и колеги вярвам, че честността, уважението и способността да изслушваме истински са основополагащи за изграждането на доверие и ефективни взаимоотношения както с пациентите, така и с колегите. Стремя се винаги да бъда на разположение, да проявявам емпатия и да давам най-доброто от себе си, за да получат те грижа и подкрепа от най-високо качество.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които заедно правите първите стъпки по пътя към голямата офталмология?

На колегите си пожелавам никога да не губят ентусиазма и стремежа за постоянно развитие. Офталмологията е изключително вдъхновяваща специалност, която не спира да изисква нови знания и усъвършенстване, но същевременно предоставя огромно удовлетворение. Няма по-голямо щастие от това да виждаш как резултатите от труда ти се отразяват в усмивките на пациентите и в подобреното им качество на живот. Нека винаги бъдем мотивирани да вървим напред и да се стремим да постигнем най-доброто за всеки пациент, с когото се срещнем.