Д-р Георги Стоилов: Недостигът на медицински сестри е проблем за цяла България

Отделението ни е оборудвано като добра университетска хирургична клиника, заяви хирургът

Д-р Георги Стоилов работи като хирург в МБАЛ – Пазарджик от 2016 г. От октомври 2019 г. е началник на Хирургично отделение. Съпругата на д-р Стоилов също е лекар – д-р Ива Стоилова. Двамата са родители на три деца. Големият им син вече е ветеринарен лекар, а дъщеря им специализира Дерматология. Най-малкият им син, който тази година завърши гимназия, също ще кандидатства Медицина.

Освен да лекува и спасява хора, д-р Стоилов обича да помага и на животни.

"Най-важното, което искам, е повече спечелени битки за живота на нашите пациенти", споделя д-р Стоилов.

Как се насочихте към хирургията?

Израснах в ямболското село Първенец. Учех във ветеринарен техникум и бях едва на 14 години, когато реших, че искам да следвам хуманна медицина. Още тогава знаех, че искам да бъда хирург. Това беше единственото ми желание, но пътят към тази мечта не беше лесен. Винаги съм искал да помагам на хората, но започнах с операции на животни и спасяване на котки и кучета.

Какво си спомняте за студентските си години?

Като студент бях активен участник в студентските кръжоци и демонстратор по анатомия. Работех извънредно в анатомичните зали към Катедрата по анатомия, защото имах желание да изуча по-добре човешкия организъм. Дори изготвяхме анатомични препарати за обучение на другите студенти и извършвахме пластинация на органи – иновативен метод за консервиране на органи и тъкани. Така създадохме нагледни учебни материали с истински органи, а не пластмасови модели.

Участвах и в кръжок по експериментална хирургия. В продължение на три години експериментално оперирахме животни и извършвахме сериозни хирургични интервенции под ръководството на лекари, които впоследствие станаха професори и доценти.

След дипломирането ми през 1996 г. страната беше обхваната от хиперинфлация и една от най-тежките икономически кризи. Освен това специализациите за млади лекари бяха преустановени за няколко години. Заплатите тогава бяха около 10 долара месечно. Наложи се вместо да специализирам, да се върна в родното си село и да започна работа като общопрактикуващ лекар. В продължение на четири години лекувах хора от няколко населени места.

През 2000 г., когато за първи път бяха обявени платени специализации, кандидатствах в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, в Клиниката по обща хирургия и колопроктология. През май 2005 г. придобих специалност, явих се на конкурс и започнах работа в Клиниката по гръдна и коремна хирургия, където работих осем години.

Сигурно Ви е било много трудно през този период?

Работех на пълен работен ден, без да ни се зачита трудов стаж и без да се внасят социални осигуровки. По това време вече имах две деца, а съпругата ми специализираше по същата наредба. Живеехме под наем и се налагаше да работя допълнително и извън болницата, за да издържам семейството си. Често се случваше децата да пътуват с мен в колата.

Всяка година се явявах на конкурси за работа. Това се случи чак през 2005 г. Наложи се дори за една година да прекъсна специализацията си и отново да работя като личен лекар.

Сега много студенти по медицина започват като санитари и болногледачи. Вие работили ли сте в болница, преди да станете лекар?

Да, работих в болницата в Стара Загора, в хирургичната клиника, в продължение на две години. Имаше възможност студентите да работят като санитари и болногледачи. Тъй като исках да стана хирург, трябваше да познавам работата в Хирургичното отделение от самото начало. Чистил съм подове, разнасял съм храна, сменял съм подлоги. Изпълнявал съм абсолютно всички задължения на санитар. Нямаше дейност, която да ме отврати или да ме откаже от лекарската професия. Имах ясна цел – да стана добър хирург. За да я постигна, трябваше да познавам работата в детайли. За мен това е най-правилният начин за професионално развитие – да не прескачаш етапите, а да ги преминаваш последователно и да усвояваш всяко ниво от професията. За това са необходими упоритост и постоянство. Основно давах нощни дежурства, за да мога да съчетавам работата с обучението си в университета.

Какво никога няма да забравите от този период?

Най-тежкият момент беше, когато завърших образованието си, вложих много труд и усилия, а в един момент държавата ни каза, че не сме необходими като лекари. Оцениха труда ни на 10 долара месечно и ни казаха, че нямаме бъдеще. В следващите четири години не се виждаше перспектива за развитие. В такъв момент човек трябва да реши какво иска да прави и да вземе трудни решения.

Въпреки ниското заплащане не се отказахте от хирургията?

Не, никога не съм се отказвал. Успях да превърна хобито си в професия, а това е едно от най-големите постижения в живота. Бях си поставил за цел да достигна нивото на професорите, които ме обучаваха, по отношение на сложността на операциите, които извършвах. В голяма степен успях да постигна тази цел.

Какъв спомен сте запазили за първия си пациент?

Спомням си първия пациент, който ми даде увереност, че съм избрал правилния път. Това беше мой съселянин от село Първенец, който по време на юбилейно тържество беше аспирирал чуждо тяло в дихателните пътища и беше получил остра асфиксия. Животът му беше в опасност.
Тогава бях едва на 27 години. Повикаха ме в селски двор, където трябваше да извърша животоспасяваща трахеотомия в полеви условия. След интервенцията човекът започна да диша и оцеля. Когато пристигна екипът на Спешна помощ, се оказа, че не могат да транспортират пациента без моята лекарска помощ. Качих се в линейката и го придружих до болницата. Тогава осъзнах, че ще продължа да се боря за мечтата си да стана хирург и няма какво да ме спре или откаже.

Как започнахте работа в Хирургичното отделение на МБАЛ–Пазарджик?

Дойдох в Пазарджик през 2016 г., след като загубих баща си, който беше тежко болен. Реших да напусна Пловдив и временно да започна работа на друго място. Така, почти на шега, се озовах в Хирургичното отделение на МБАЛ–Пазарджик. Попаднах в отделение с малко пациенти и сравнително ниска оперативна активност, въпреки че разполагаше с много добра апаратура.

Затова ли решихте през 2019 г. да се явите на конкурс за началник на отделението?

Да, това беше основната причина. По онова време отделението имаше скромни показатели за Хирургично отделение. Прецених, че мога да приложа на практика наученото през годините и да помогна за развитието му. Отделението имаше капацитет, който трябваше да се развие с правилни действия.

Как успяхте за няколко години да превърнете отделение с отрицателен финансов резултат в най-печелившото в болницата?

Единственият начин е много работа, професионализъм, човешко отношение и умението да мотивираш хората около себе си. Това се показва и от резултатите. От месец януари 2000 г. до сега отделението е с най-високи финансови резултати в болницата, с постоянно повишаващ се финансов резултат. За последните 7 години сме оперирали над 12 хиляди пациенти, а за този период са преминали над 20 хиляди болни. Отделението ни е оборудвано като добра университетска хирургична клиника. Имаме диагностична апаратура, апарат за ултразвукова диагностика, ендоскопска апаратура на високо ниво. Разполагаме със съвременна лапароскопска техника за извършване на лапароскопски операции, както и с апарати за аргонплазмена коагулация и др. И най-важното млади специалисти, които са обучени, повишават нивото си и са останали да работят в Хирургично отделение.

Колко трудно се управлява едно от най-натоварените отделения в болницата?

Най-трудно е да запазиш човешко отношение и да отговаряш на негативните сигнали на околните с позитивен знак, защото хората много често са безпричинно агресивни и афектирани. Трябва да успееш да се съхраниш като човек въпреки всички отрицателни страни на професията.

Има ли недостиг на лекари в Хирургичното отделение?

Щатът за лекари е зает на 100%. Аз съм най-възрастният лекар в отделението. Предавам на по-младите си колеги това, което съм научил в професията. Откакто съм началник в Хирургично отделение, шестима млади лекари придобиха специалност Хирургия и останаха да работят в нашето отделение, което е атестат, че това отделение е живо. И след себе си оставам едни хирурзи, които са обучени и са поели по този път. При нас има приемственост, има хора които чакат да започнат работа в това отделение, това е най-хубавото нещо- младите лекари да имат желание да останат.

Вас могат да Ви повикат по всяко време на денонощието. Как се издържа на такива високи обороти?

За мен това е най-хубавото в тази професия. Аз мога да кажа, че такива моменти даже ги очаквам. И не ми тежи нито да ме извикат през нощта, нито когато съм в отпуска или на почивка. Аз идвам, за да помогна на човек, даже не го приемам като работа, която ще ме умори и отегчи, а да спася живота на човек. Благодарен съм за това, че съдбата ми е дала възможност да се докосна до хирургията и да съм част от най-важните моменти за хората.

Откакто сте в това отделение има ли случаи, които никога няма да забравите?

Случаите са много. И знаете ли, когато видя наши пациенти в тежко състояние, а след това излекувани, все едно виждам различни лица. Идват страдащи, оперираме ги и след като излязат от болницата и ги видя здрави и усмихнати, с друг външен вид, се чувствам доволен от това, че сме си свършили работата добре. Особено случаите, които са били тежко предизвикателство. Никога няма да забравя края на месец април 2019 г., когато при нас постъпи 35-годишна жена, която беше пострадала, след като дърво пада върху автомобила, в който пътува на пътя Пазарджик-Белово. Тогава бях на работа, дневна смяна и си тръгвам за Пловдив и по пътя ми се обаждат, че е докарана млада жена с много тежка политравма, черепна, гръдна, коремна, коремните органи са извън коремната кухина, тя е в шок, лицето й е с много тежки фрактури и ще я транспортират към Пловдив. След като се върнах в отделението, я заварих в критично състояние в операционната. Взех решение, че ако я транспортираме, има опасност тя да не оживее до другото лечебно заведение. Тя имаше тежки фрактури на лицеви кости, горна и долна челюст, разкъсан нос, фрактура на ръката, с разкъсвания на черния дроб и далака, разкъсан десен бъбрек и много други контузии. Наложи се да извършим необходимото, за да я спасим. Отстранихме далака и десния бъбрек, наложиха се доста и различни хирургични интервенции. Най-интересното е, че тази жена преодоля коремната операция по най-добрия начин, след което беше транспортирана в София в специализирана болница с лицево-челюстна хирургия. Всичко, което направихме за тези 10 дни при нас, беше комплексно от целия екип на Спешна помощ, Спешно отделение и другите отделения на болницата, не само на Хирургия. Ние бяхме, така да се каже, острието на машината, която работеше, за да бъде спасена. Най-интересното е, че сега тази жена, която е майка на две дъщери, вече има три внучета, работи и е пълноценен човек. Станахме приятели с нея и семейството й.

Има ли други пациенти, при които след тежки случаи сте станали приятели?

Като се замисля мога да кажа, че с много пациенти сме запазили приятелски отношения и някои от тях мога вече да нарека приятели. Преди няколко години приехме пациент, който е получил масивен инфаркт на червата с други усложнения- заболяване, което ако не се оперира завършва със смърт. И въпреки операцията шансовете не са големи, но този човек беше опериран от мои колеги. Аз участвах на втората операция и с този пациент станахме приятели. Той е много колоритна личност, самороден художник от град Ветрен. Инициирах построяването на един параклис, в моето родно село- казва се „Свети Георги“ и той се включи. И нарисува безвъзмездно всички икони в храма. Така съвместно успяхме да оставим нещо с духовна стойност. Мога да разкажа и за проф. Димитър Попов, който след дълго лечение по различни софийски болници, със сериозно заболяване на крайниците, го лекувахме при нас и му спасихме единия крак. Един много ерудиран човек, с много висок дух, с който също сме приятели, свързани от отделението.

Налага ли Ви се да помагате и при операции на пациенти от други отделения?

Случва се, най-често при настъпили усложнения при различни гинекологични интервенции. Основно съм викан по спешност и се радвам, че съм бил част от екип, който е спасил човешки живот. Налагало се е да правим и животоспасяващи операции на деца, когато няма как да стигнат толкова бързо до детска хирургия.

 В последно време имате ли тежки случаи, за които може да ни разкажете?

Още сме покрай абитуриентските вълнения. Покрай баловете винаги има случаи на травматизъм и младежко лекомислие и непредпазливост. И тази година отново имахме такъв случай с младежи в такава възраст, управлявайки лек автомобил с несъобразена скорост, бяха катастрофирали. Приехме четирима пострадали при пътно-транспортното произшествие-две момчета и две момичета, с разкъсани вътрешни органи. Двамата младежи бяха с контузии и по-леки наранявания, а девойките-едната с фрактура на ръката, а другата с тежка фрактура на ръката и разкъсване на коремни органи, разкъсване на черния дроб и масивен кръвоизлив, беше в спешно животозастрашаващо състояние. Беше оперирана и за щастие спасена от нашия екип. И след това успя дори да иде на абитуриентския си бал.

 На фона на всичко това, което казахте как приемате отправените нападки срещу Вас, включително на сесия на Общинския съвет?

Този човек, който ни напада, удобно не спомена, че е бил пациент на Хирургично отделение, че е писал три похвали в книгата за похвали и оплаквания по време на пролежаването си, че жената, с който живее, е дисциплинарно уволнена от Хирургично отделение. Да не говорим как се допуска да се изнасят данни от работата, които са представени изкривено и манипулативно. В разрез с всички морални, етични, медицински и човешки норми беше коментиран случай на пациент и беше вменена вина на болногледач. Това е повече от недопустимо и аз все още нямам обяснение как този господин беше допуснат да се изказва, без никой да го попита кой е и откъде има тази информация. И каква е причината да е там и да я огласява. Да отговори този човек- колко пъти е наказван, осъждан или обвиняван. А що се отнася до споменатата пациентка, тя е жива, възстановена и насочена за специализирано лечение в друга болница.

Как се работи в такава среда, в такова недоверие, което се насажда спрямо Вас, като екип?

Продължаваме да работим добре и изнасяме факти, които няма как да бъдат оспорени. Всеки, който има съмнения за нормалността на работа в Хирургично отделение, е добре дошъл при нас.

Но все пак не отричате недостига на медицински сестри?

Недостигът на медицински сестри е проблем за цяла България. Той не е изолиран случай само за това отделение. Няма държавна болница или отделение без да има този проблем. Той ще продължи да съществува поради обясними фактори. Искам обаче да кажа, че при нас предлагаме нормални условия за работа с най-високи месечни възнаграждения. Методиката за разпределение на допълнителното възнаграждение е одобрена от ръководството на болницата. За тези години отделението е проверявано неколкократно от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, НЗОК, РЗОК. Имаме проверки от следствие, прокуратура, при които не са установени никакви нарушения. Аз работя като лекар от 30 години. Не съм наказван административно, дисциплинарно, не съм осъждан. И аз няма от какво да се защитавам. Не се обиждам на човешката агресия и негативизъм, приел съм ги като част от човешкия характер. Продължаваме да работим, лекуваме, спасяваме хората, показваме резултати. Това говори за нашата работа.

Болногледачи извършват ли дейности и манипулации извън техните компетенции?

Споменах вече, че съм работил като болногледач. Тази дума не е обидна. Длъжността болногледач се заема от студенти по медицина или здравни грижи. Те работят под контрола на медицинските сестри и лекарите. Това са децата на Пазарджик, които са показали високи резултати в учението и са бъдещи лекари. Това е стъпка към тяхното професионално израстване и те се справят отлично. Дори двама от работещите лекари в Хирургично отделение преди това са работили като болногледачи. Вече са много добри лекари. Сега се появи един случаен, злонамерен човек, който се опитва да вмени вина точно на тези млади хора, които имат стойностни човешки качества. И аз вярвам, че един ден нашите болногледачи ще станат най-добрите професионалисти.

Как се справяте със стреса в работата?

Стресът се решава с работа, защото за мен е удоволствие да работя. Стресът не идва от работата, а от хора, които ти пречат да работиш. Работейки всичко друго спира да има значение.

За какво искате да имате повече време?

Искам да имам повече време за истинска хирургия и да помагам на децата си.

Баща сте на три деца. Тръгнаха ли те по Вашия път?

Двама са лекари, а най-малкият ми син е кандидат-студент по Медицина. Големият ми син е ветеринарен лекар. Вече има и ветеринарна клиника и аз дори в свободното си време му помагам, за да оперираме и спасяваме домашни любимци. Дъщеря ми е лекар, в момента специализира Дерматология. Най-малкият ми син беше абитуриент, показа отлични резултати на матурите и се надявам да бъде приет и също да учи за лекар.

Какви са Вашите амбиции като ръководител на толкова тежко отделение?

През 2024 и 2025 г. резултатите на Хирургично отделение покриват изискванията на Министерството на здравеопазването за трето ниво на компетентност. Амбицията ни е да получим официално одобрение за това ниво.

Най-важното, което искам, е повече спечелени битки за живота на нашите пациенти.

Пожелавам си да сме живи и здрави. Всичко друго, което се купува с пари, може да го постигнем.