Д-р Дечев: Има очевиден дисбаланс между интереса на фармаиндустрията и този на потребителите

Защо не протестирате срещу лимитите на болниците, попита той пациентската общност

„Държавите, които са постигнали успех в решаването на проблемите си, са го постигнали на база постигане на баланс между интереса на фармаиндустрията и осигурените граждани, които трябва да получат тази помощ. При нас има очевиден дисбаланс между интереса на фирмите и този на нас като потребители. Лекарствата са единственото перо в бюджета на касата, което години наред бе оставено да се развива без ограничения“. Това заяви директорът на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" д-р Дечо Дечев, който гостува в предаването „Референдум“ заедно с представители на различни организации по темата за наложения мораториум над иновативните лекарства за период от една година.

Той подчерта, че никой не е спрял достъпа на пациентите до иновативните продукти, те са регистрирани в България и всеки може да си ги закупи. „Мораториумът е върху заплащането на тези продукти от страна на Националната здравна каса“, изтъкна д-р Дечев, допълвайки, че НЗОК работи с определен бюджет по пера.

Той повдигна и въпроса откъде да се вземат средства за иновативните продукти и обясни, че това не може да случи с пари от извънболничната и болничната помощ, както и от медицинските изделия. „Откъде да вземе НЗОК 30 милиона, от кое перо на бюджета“, попита д-р Дечев.

Директорът на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ подчерта още, че пациентските протести са концентрирани само в лекарствения сектор. „Не съм видял един протест на пациентска организация за това, че болниците работят в лимит, един протест за медицинско изделие“, заяви още той. „Протестирайте за лимитите на болниците“, призова той представителите на пациентските организации.

Д-р Дечев изтъкна още, че в България бюджетът за лекарства е 30% от общия бюджет на НЗОК, докато в останалите страни от ЕС той е не повече от 15%.  

Според него при лекарствата може да наложи принцип като този при медицинските изделия – тоест, да се покрива част от тях – тези, които са доказани и утвърдени, а ако някой иска иновативно лечение, да си доплаща.

Според представителя на пациентите в Надзорния съвет на касата Андрей Дамянов наложеният мораториум над иновативните лекарства няма да доведе до сериозен ефект върху икономическото състояние на здравната каса. В разрез с даваните през последните дни примери, той изтъкна, че за пръв път в европейска държава се налага мораториум. По думите му той ще доведе до дискриминация на едни осигурени лица спрямо други.

От своя страна проф. Татяна Бенишева, председател на Българската асоциация за лекарствена информация и преподавател в МУ-София, заяви, че е нужен много сериозен анализ за нуждата от подобен мораториум, който да е публичен. Тя изтъкна, че подобен анализ липсва и в момента цари тотален хаос. „Ако в НЗОК е обсъден, то той не е публично достъпен“, посочи тя. Проф. Бенишева подчерта, че в системата няма контрол над разходите за лекарства и затова се получава дефицит. „Все едно държавата е инвалидна по отношение на икономисти, все едно всички икономисти са заминали в чужбина и никой не може да чете отчети“, заяви тя.

Здравният икономист Аркади Шарков пък заяви, че мораториумите като цяло никога не са били решение на даден проблем, а само временна спирка пред него. Той обаче отбеляза, че върху проблема трябва да се погледне рационално и припомни изказването на заместник-здравния министър д-р Бойко Пенков, който посочи, че само три от медикаментите, които ще попаднат в обсега на мораториума, нямат алтернатива. Той изтъкна още, че НЗОК и МЗ нямат анализ на лекарствената си политика и поради тази причина средствата за определени медикаменти не са оптимизирани. Според него бюджетът за иновативни лекарства в касата трябва да е отделен. Той изтъкна и нуждата от прогенерична политика.  

Според председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова пък единично решение като този мораториум няма да реши многопластови проблеми в сектора.