Д-р Дженсел Ибрям: Да бъдеш военен лекар за мен означава съчетание между знание, дисциплина, отговорност и смисъл

Няма мъжки и женски професии – има призвание, категорична е тя

Старши лейтенант д-р Джансел Кенан Ибрям е от първия випуск военни лекари, обучавани по съвместната програма на Военномедицинска академия, Медицински университет – Варна и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Завършва обучението си през есента на 2023 г., след което започва службата си като началник на медицински пункт в 3-то бригадно командване-Благоевград. Още в началото на професионалния си път преминава сертификация с формированието за участие в мисия като част от оперативния резерв, а през 2024 г. участва в мироопазваща мисия в Косово.

В началото на 2025 г. се явява на конкурс за асистент в Клиниката по обща и онкологична гинекология към Военномедицинска академия, който успешно издържа. От май 2025 г. е част от екипа на клиниката, където продължава професионалното си развитие.

Д-р Ибрям, как избрахте професията на военен лекар? Какво Ви мотивира да поемете по този път, който, със сигурност не е лек, особено за жена?

Още от ранна възраст знаех, че искам да стана лекар. Биологията винаги ме е привличала, а възможността да помагам на хората ми даваше усещане за смисъл и удовлетворение. В гимназията имах момент на колебание, но отговорът дойде, когато беше обявен първият прием за специалността „военен лекар“ – с възможност за съвместно обучение в Медицински университет – Варна и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

На пръв поглед медицината и военната служба изглеждат като различни сфери, но всъщност се допълват естествено – и двете изискват дисциплина, отговорност и способност за вземане на решения под напрежение. Именно това съчетание ме мотивира да поема по този път.

За мен професиите не се делят на „мъжки“ и „женски“ – те са въпрос на призвание. Да, това е трудна професия, но трудността не е функция на пола. Никога не съм я възприемала като по-неподходяща за жена.

Да бъдеш военен лекар за мен означава съчетание между знание, дисциплина, отговорност и смисъл. Военните лекари често са на първа линия, както при природни бедствия: пожари, наводнения или земетресения, така и при участие в учения и мисии. Това е професия, която изисква готовност да реагираш, добра преценка и способност да работиш под напрежение, защото от решенията ти зависи човешки живот.

В крайна сметка, когато човек работи с отдаденост и ясна мотивация, това личи – и именно тогава полът губи значение.

В кой момент решихте да обърнете поглед към акушерството и гинекологията? Може би също нетипичен избор за военен лекар, въпреки че в армията вече има и много жени?

Към края на шести курс, по време на държавния ми стаж, постепенно се ориентирах към акушерството и гинекологията. Именно тогава имах възможност да се докосна по-задълбочено до практиката и да усетя динамиката на тази специалност в реална работна среда – нещо, което няма как да се преживее само чрез теория.

Особен интерес у мен предизвика гинекологията. Когато се запознах по-детайлно с възможностите на роботизираната хирургия, останах силно впечатлена от изключителната прецизност, с която се извършват оперативните интервенции, както и от по-щадящия характер на лечението и по-бързото възстановяване на пациентките. Това беше момент, в който видях колко съвременно и развиващо се е това направление.

Акушерството и гинекологията е специалност, която изисква едновременно бързина в решенията, висока степен на отговорност и отлична клинична преценка. В същото време тя предполага и много добра комуникация, емпатия и изключително деликатен подход. Работата с пациентките не се изчерпва само с медицинската експертиза – тя изисква умение да създадеш доверие, да предразположиш човека срещу себе си и да подхождаш с разбиране, уважение и внимание към всяка индивидуална ситуация.

Не бих определила този избор като нетипичен за военен лекар. Военномедицинска академия има нужда от подготвени специалисти в различни области, защото всяка медицинска специалност има своята важна роля в цялостната система на здравеопазване. В този смисъл акушерството и гинекологията е напълно логична и необходима част от тази структура.

Кои бяха първите Ви учители – по време на следването и на специализацията, от които сте научили най-много – в професионален и в етичен аспект?

По време на обучението си имах възможност да се уча от изключителни специалисти във Военномедицинска академия – София. Всички мои летни стажове преминаха там, в различни клиники, което ми даде възможност да се докосна до разнообразни клинични случаи и различни подходи в практиката. Винаги сме били приемани с внимание, отношение и искрено желание да ни бъде предаден опит – нещо, което оставя траен отпечатък и има значение за цялостното изграждане на един млад лекар.

Първите ми по-сериозни стъпки в гинекологията започнаха в Клиниката по обща и онкологична гинекология, след като спечелих конкурс за асистент. Там продължавам да се обучавам и да надграждам знанията си и до днес. Още от самото начало бях приета изключително добре от екипа – с готовност за съдействие, споделяне на опит и подкрепа. Именно в тази среда осъзнах колко съществена е ролята на екипната работа, както и че към всеки пациент трябва да се подхожда индивидуално, като с времето всеки лекар изгражда своя собствен стил на работа.

Човекът, от когото продължавам да се уча най-много и който има най-силно влияние върху професионалния ми път, е доц. Янчо Делчев – началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология. Освен в областта на диагностиката и съвременното лечение на гинекологичните заболявания, той ме учи и на нещо много по-важно – отношението към пациента. Че към всеки човек трябва да се подхожда с емпатия, внимание и човечност, защото преди всичко трябва да бъдеш добър човек, за да бъдеш добър лекар. Имам възможност да присъствам на прегледите, които извършва, и да наблюдавам начина, по който общува с пациентките – винаги с уважение, търпение, разбиране и съпричастност. Във всеки случай се стреми да предложи най-подходящия вариант за лечение, като обсъжда възможностите и обяснява всичко по достъпен и ясен начин.

Още в първите дни в клиниката влязох в операционната зала, където всяка стъпка ми беше обяснявана с търпение и внимание към детайла. Постепенно започнах да се включвам в оперативния екип – първо с по-малки манипулации, а днес асистирам при различни интервенции, включително и в роботизираната хирургия.

Смятам, че лекарят се изгражда непрекъснато и винаги има от кого да се учи – както в професионален, така и в човешки аспект.

Кои са най-големите предизвикателства, най-трудните бариери пред една жена, която е призвана да лекува жени, също военнослужещи?

В ежедневната ни практика всъщност не лекуваме само военнослужещи – около 85% от пациентките са цивилни. Това прави работата ни изключително разнообразна и ни среща с широк спектър от гинекологични състояния, което изисква гъвкавост, опит и способност за бърза адаптация във всеки отделен случай.

Когато става въпрос за жени в армията, е необходимо да се отчита и спецификата на военната служба – физическите натоварвания, участието в учения и мисии, както и условията, в които изпълняват задълженията си. Това налага по-прецизна оценка на здравословното състояние и внимателно съобразяване с реалната среда, в която работят, така че лечението да бъде не просто правилно, а действително приложимо и ефективно.

Именно в този контекст доверието между лекаря и пациента се оказва ключово. То не се изгражда веднага – изисква време, последователност и истинско отношение. Когато пациентът се чувства разбран и сигурен, той е много по-склонен да споделя, да съдейства и да следва препоръките, което е решаващо както за успешното лечение, така и за ефективната профилактика. Без доверие медицината остава формална, а с него се превръща в реална грижа – такава, която дава сигурност на пациента и смисъл на работата ни като лекари.

Имате ли впечатление по-отговорни ли са жените в армията към собственото си здраве?

Жените военнослужещи подлежат на ежегодни профилактични гинекологични прегледи, което е изключително важно, тъй като дава възможност за ранно откриване на различни заболявания, включително и предракови изменения. Тази системност в наблюдението сама по себе си създава навик за проследяване на здравословното състояние и е сериозна предпоставка за по-добра здравна култура.

В същото време, както при всички пациенти, ключова роля играят информираността и личната мотивация. Когато една жена е добре запозната с рисковете, значението на профилактиката и последствията от отлагането, тя много по-осъзнато и отговорно се отнася към собственото си здраве. В този смисъл бих казала, че жените в армията имат добра основа, върху която да изграждат това отношение.

Разбира се, динамиката на военната служба понякога поставя здравето на заден план – натоварванията, ученията и ангажиментите могат да доведат до отлагане на прегледи или неглижиране на симптоми. Именно затова е важно не само да има изискване за профилактика, но и да се изгражда устойчива лична отговорност към здравето.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в общуването с пациентите?

Най-голямото удовлетворение идва в момента, в който виждаш, че си успял да помогнеш – когато лечението дава резултат и пациентът се възстановява. Това е усещане, което трудно може да се сравни с нещо друго, защото зад него стои реална промяна в нечий живот.

За мен е изключително важно пациентът да се чувства разбран, чут и подкрепен. В много случаи хората идват не само с физически проблем, но и с притеснение, несигурност или страх. Точно затова начинът, по който общуваш с тях, има също толкова значение, колкото и самото лечение.

Медицината не е само диагноза и терапия – тя е и доверие, и отношение, и способност да застанеш до пациента в труден за него момент. Когато успееш да изградиш тази връзка и да спечелиш доверието му, лечението става много по-пълноценно, а резултатите – по-добри. Именно това ми носи най-голямо удовлетворение в работата.

Как си почивате най-добре след дълги и тежки дежурства? 

Старая се съзнателно да намирам време за дейности извън медицината, защото това е начинът да се откъсна от натовареното ежедневие и да възстановя баланса между професионалния и личния живот. След интензивни дежурства имам нужда най-вече от спокойствие и време, в което да „изключа“ от ритъма на работата.

Най-често си почивам, като прекарвам време с близките си хора – това е нещо, което ме връща към нормалността и ми дава усещане за стабилност. Разходките сред природата също са важна част от начина, по който се възстановявам – те ми помагат да се презаредя, да подредя мислите си и да се върна към работата с нова енергия.

Тези малки моменти на дистанция от професията всъщност са много ценни, защото ми дават възможност да запазя вътрешния си баланс и да бъда по-пълноценна както в личен, така и в професионален план.

Как виждате професионалното си развитие като част от екипа на клиниката във ВМА? 

За мен е важно да продължа да се развивам и усъвършенствам в клиничната практика, да трупам опит и последователно да надграждам знанията и уменията си. Наред с това се стремя да се развивам и в научната дейност, защото вярвам, че тя е естествено продължение на клиничната работа и допринася за по-доброто разбиране и прилагане на съвременните медицински подходи.

Работата като част от екипа на Клиниката по обща и онкологична гинекология, както и принадлежността към Военномедицинска академия, създават среда, която дава реални възможности за обучение, обмен на опит и професионално израстване. Това е място, в което човек може да се развива целенасочено и с ясна перспектива.

Вярвам, че развитието на един лекар е процес, който изисква постоянство, дисциплина и стремеж към знания. Когато това се съчетае с работа в силен и мотивиран екип, се създават условия не само за личен напредък, но и за постигането на по-високо качество в грижата за пациентите.