Д-р Дончо Дончев: Колегите отдавна са минали ръба на човешките възможности

Тази пандемия промени живота на всички медицински специалисти

Д-р Дончо Дончев с военен чин „подполковник“ е оториноларинголог, отоневролог и аудиолог в Клиникато по УНГ-боелсти на ВМА.
Катоп военен лекар, д-р Дончев има натрупан опит от няколко задгранични мисии. Работил е в Оперативната Щабквартира на НАТО в Неапол, Италия през периода 2007 – 2010 година. Д-р Дончев успя да пребори COVID-инфекцията, след като се разболя докато работеше като доброволец в COVID зоната на ВМА, разкрита в началото на епидемията.След оздравяването си той стана първият дарител на реконвалесцентна плазма.Днес разговаряме с него за преживяванията му покрай болестта, за трудностите, за ценностите, в които вярва, за мислите, които го вълнуват в това тежко време на изпитания за всички медици.

Д-р Дончев, кой е най-яркият спомен от момента, в който разбрахте, че сте заразен и трябва да се превърнете в пациент?

Най-яркият спомен, а всъщност и най-силното преживяване, което дни наред не ме напусна, беше опустошението. Бях съкрушен, че оставих колегите в COVID-зоната с един човек по-малко. Разбира се, след това самите колеги в следващите дни ми дадоха да разбера, че липсата на един човек и то доброволец, който е отишъл само за да бъде в помощ на тяхната работа, не е толкова трагично, но това беше водещото.

Дни наред не можех да мисля за нищо друго, не ме интересуваше собственото ми състояние. Единствената и мисъл, и чувство, беше че оставих екипа с един човек по-малко. След това се убедих, че в една или друга степен, това е водещо преживяване, доминиращо чувство, доминираща мисъл на всеки един лекар или сестра от COVID-зоната.

Как ще запомните колегите си, които от този миг се превърнаха във Ваши лечители?

По принцип, лекарите в Инфекциозна клиника на ВМА за мен винаги са били любимите ми лекари, любимите ми колеги. Поради това, че са изключително ерудирани. Просто ВМА е гнездо на изключителни специалисти. Но много преди да знам, че някога ще ни връхлети такъв кошмар, какъвто е COVID-19, винаги съм смятал тези колеги за еталон, за емблемата на лекарите в Академията.

За мен беше голяма чест, че са ме приели дори като помощник в тяхната борба с COVID-19. След това, като пациент, освен обичайните отношения между лекар и пациент, винаги, доколкото в началото можех да провеждам какъвто и да е било разговор, говорихме и за други неща, освен за заболяването.

Битката Ви с болестта приключи ли или още преодолявате последиците?

Последиците всеки ги преодолява сам за себе си, а битката с болестта не е приключила. Дотолкова, доколкото може да се наложи отново да се отиде на помощ на колегите в Инфекциозна клиника, тъй като всички звена, които се занимават с лечение на болни от новия коронавирус са изключително натоварени. Всички в екипа – и лекари, и сестри, и санитари са преуморени. Може да използвам един евфемизъм – че са на ръба, но всъщност, това наистина е един евфемизъм. Истината е, че отдавна са минали ръба на човешките възможности. Въпреки всичко, освен че са изключителни като лекари, те са необикновени и като хора и няма да се предадат.

Промени ли тя представите ви за света, за живота, за важните и маловажните неща?

Цялата ситуация с пандемията промени представите и живота на всички хора по света. Независимо дали са пострадали или не. Дали вземат участие в процеса на предпазване, контрол и лечение на заразените или не. Дали вярват в съществуването на този вирус или не вярват. Всички хора промениха начина си на живот, независимо от професията.

Особено много се промени живота на всички лекари и медицински специалисти – сестри, фелдшери, санитари. Защото никога досега не се е случвало в цял свят всички екипи, независимо къде работят, каква специалност имат, какво звание имат, какво са постигнали в лекарската си професия, в тяхното специфично поприще, в колко голямо лечебно заведение работят – всички в един същи момент се наложи да се борим с едно и също заболяване. Това е пандемия, която е завладяла света и не свършва. Протича със своите приливи и отливи. Сега сме в един прилив, който макар и подготвени, тренирани от предишния, заварва медицинския персонал по цял свят изключително изтощен. Това няма как да не остави следа. Същото е и за хората. Макар че в началото някои казваха, че няма такова заболяване, че никой не го е виждал, сега вече не вярвам да има човек в страната, който да няма поне един близък или познат, за който да не знае, че е заразен.

Вече сте дарител на рековаленсентна плазма, вярвате ли във възможностите на този метод?

Абсолютно вярвам, инак не бих го правил. Плазмата не е чудодейното лекарство, което ще спаси напълно болните, но е факт, че макар и пасивен метод на лечение, това за момента е единственият специфичен начин на лечение на това коварно вирусно заболяване.

Мога да дам и още, и още плазма с антитела. Това дарителство няма някакви последствия за здравето ми. Единсвеното условие е да знам, че все още имам достатъчно висока концентрация на антителата, за да бъде полезно това, което ще се прелее на някой страдащ. Имам впечатление от преливането на плазма и като пациент, и като дарител. Имам впечатленията и от хора, на които е правено преливане. Факт е, че тази рековаленсентна плазма дава глътка въздух на хора, на които всяко вдишване им коства голямо усилие. Борят се, ден и нощ, всеки дъх да не е последен. Така че в един критичен момент помага.

Тези дни в телевизионно интервю изразихте силно притеснение от това, което виждате около себе си – уморени лекари и сестри, недостиг на медици от всякъде. Какво според вас трябва да се промени, за да излезем от тази тежка ситуация?

Късно е в момента да променяме каквото и да е. Единственото, което можем да направим, е да апелираме към всички колебаещи се да вземат решение и да помогнат на своите колеги. Много се радвам, че вече в тази доброволческа кампания се включват и студенти от медицинските университети, подготвящи се медицински сестри, студенти медици, стажанти лекари. Също така, необходимо е доброволците да бъдат разпределени и в страната. В началото на пандемията пациентите се лекуваха в големите лечебни заведения. Сега вече почти равномерно из цялата страна има нужда от допълнителна помощ.

Така че това, което мога да кажа е, който има и най-малките колебания, да ги остави. За мен единственият мотив човек да се включи в борбата със заразата е да помогне на колегите, които буквално се претрепват в COVID- отделенията.

Ако трябва с две думи да обобщите какво всъщност представлява тази инфекция и кое остава неразгадано за нея?

Това е една въздушно-капкова инфекция, която наистина няма нищо общо с всичко, което сме видели като епидемии досега. Нито като начин на заразяване, нито като начин на преминаване на заразата през дадена територия. Ако вземем грипа за пример, той е като вълна – тръгва от Югоизточна Азия, минава през Средна Азия и т.н., през Европа и след това към Америка. Или, както беше свински грип – в обратна посока.

Това е една зараза, която идва, настанява се и не си тръгва. Продължителността на протичане, и тук не говоря за след вирусните бактериални усложнения на инфекцията, а за чисто вирусните поражения, които продължават дни наред – това е един дълъг период, в който липсата на противовирусни препарати страшно много се отразява на последващия ход на заболяването.

Като познания за самия вирус, за самото заболяване и за лечението информацията се промени страшно много от началото на пандемията до сега. Излизат толкова много факти, които приемаме за достоверни. Ще видим какво ще стане и след месеци. Все още липсва специфичен метод на предпазване, профилактика на това заболяване, все още не е въведена ваксина, както и специфичен противовирусен препарат.

След това, чисто човешки, като колега, не мога да не отразя един факт – никога досега не сме имали вълна от въздушно-капкова епидемия, в която да загинат лекари - казвам да загинат, а не да загубят живота си, защото почти всички тези лекари загубиха живота си на работно си място, заразявайки се в една истинска борба, в една истинска война с този вирус. Не сме имали случаи 17 лекари, да не говоря и за другите медицински кадри, да загубят живота си. Надявам се да няма нито един повече.

Тепърва ще се правят равносметки и анализи, но истината е, че тази пандемия промени живота на всички лекари и медицински специалисти.

Какво искате да пожелаете на колегите си от ВМА и от цялата страна в този труден момент за всички?

Освен това, което винаги трябва да се пожелава – здраве, в бъдеще - едни щастливи и нормални дни.