burevestnik.bg - Мобилна версия


Д-р Елена Драгушева: Новите регулации изправят общопрактикуващите лекари пред нормативен парадокс

Д-р Елена Драгушева: Новите регулации изправят общопрактикуващите лекари пред нормативен парадокс

Телефонните разговори и популярните чат приложения като Viber не отговарят на законовите изисквания за оказване на медицинска помощ от разстояние и поставят лекарите в сериозен нормативен риск. Това заяви д-р Елена Драгушева, дм – общопрактикуващ лекар, управител на МЦ „МеонаМед“, по време на XIII Годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ и HealthPR, на която Zdrave.net e генерален медиен партньор.

Д-р Драгушева обърна специално внимание на парадокса, пред който са изправени общопрактикуващите лекари. По силата на Националния рамков договор за 2026–2028 г. те са задължени да осигуряват 24-часов достъп извън обявения си работен график, включително чрез телефонни консултации. Същевременно влязлата в сила Наредба 5 от 28 април 2026 г. определя всяка профилактична, диагностична или лечебна дейност без присъствен контакт като медицинска помощ от разстояние. Това означава, че дори стандартната консултация по телефона изисква надеждна идентификация на пациента, предварително информирано съгласие, защитен комуникационен канал и задължително документиране в НЗИС до 16:00 ч. на следващия работен ден.

„Всеки лекар днес на практика консултира дистанционно, но масовите канали като обикновения телефон и чат приложенията не осигуряват нито сигурна идентификация на пациента, нито защита на чувствителните здравни данни и проследимост в НЗИС. С Наредба 5 законодателят ясно постави границата – дистанционната грижа трябва да има същото качество, сигурност и професионална отговорност като прегледа в кабинета“, подчерта д-р Драгушева.

Според нея дигитализацията на комуникацията между лекар и пациент е ключова стъпка и в контекста на европейската регулация. Регламент на ЕС за Европейското пространство за здравни данни предвижда от 2029 г. пациентското резюме и електронната рецепта да се обменят в целия Европейски съюз в единен формат, а пълноценната интеграция с НЗИС е единственият устойчив път към тази цел.

Като практическо решение на тези предизвикателства д-р Драгушева представи платформата MeonaMed, разработена съвместно със софтуерната компания codbex. Системата затваря целия цикъл на дистанционната консултация съгласно изискванията на Наредба 5 – от потвърждаването на самоличността и електронното информирано съгласие при заявката, през криптиран канал за комуникация и споделяне на документи, до двустъпковото подписване с квалифициран електронен подпис (КЕП) и автоматичното изпращане на амбулаторния лист в НЗИС. Всеки медицински файл в платформата се шифрира със собствен ключ на ниво устройство и се съхранява в рамките на Европейското икономическо пространство, като пациентът има пълен контрол върху това с кой лекар каква информация споделя.

„Технологиите в медицината не са създадени, за да заменят клиничната преценка на лекаря, а да му върнат времето за пациента и да му дадат правна и технологична сигурност. Лекарят остава този, който решава дали един случай може да бъде решен онлайн или изисква незабавен преглед в кабинета, но целият процес вече е защитен, подреден и законосъобразен“, допълни д-р Драгушева.

Тя обяви и инициатива в подкрепа на първичната извънболнична медицинска помощ – екипът на „МеонаМед“ ще предостави безвъзмездно платформата за период от шест месеца на трима общопрактикуващи лекари в страната, които отговарят на високи медицински и етични стандарти.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   1Stn

Още от Новини