Д-р Елисавета Станкова: Всеки ден, в който си помогнал на някого и си научил нещо, носи удовлетворение

Най-много ми тежи, когато виждам неуважение към и между лекарите, казва още педиатърът

Д-р Елисавета Станкова завършва образованието си по медицина в МУ – София, където се дипломира с отличен успех през 2004 г. През 2010 г. придобива специалност по детски болести, а през 2017 г. – по детска пневмология и фтизиатрия.

Тя е част от екипа на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“.

От 2022 г. е асистент към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Има специализация по детски болести в университетска болница в Париж, Франция.

Д-р Станкова, как решихте, че искате да бъдете педиатър?

Да стана лекар дори не си спомням кога съм решила. Това е желание, с което съм израснала. Да стана педиатър е осъзнато решение в последните години от моето обучение по медицина.

Кога разбрахте, че не сте сгрешила в този избор?

Интересното е, че успешни или емоционални моменти в работата ми ме карат да го осъзнавам и днес...

Кои са Вашите учители в специалността?

Всеки лекар се учи ежедневно и през целия си живот. Учи се от преподавателите си, научните си ръководители, от статиите, учебниците и лекциите, написани и чути от професорите в областта, от безценния опит на всеки колега до нас и с нас.

Аз имам уникалния шанс да работя в екип от интелигентни, любознателни и раздаващи се педиатри, обединени и подкрепяни от ръководител клиника ни – доц. Узунова, която е нашият ежедневен учител в педиатрията – от първите ни стъпки в специалността до днес.

Как се промени през годините потокът от деца, на които се налага болнично лечение? Кои заболявания зачестиха, при кои има спад?

Инфекциите на дихателната система продължават да заемат водещо място в причините за хоспитализацията. Тенденция в подмладяване на хроничните заболявания се наблюдава в последните години в световен мащаб – затлъстяване, захарен диабет, бронхиална астма, артериална хипертония. По-висока е честотата на автоимунните и алергични заболявания, за което помага и развитието на съвременните диагностични методи.

А родителите промениха ли се?

Да си родител е най-отговорната и трудна задача. Водени от желанието да помогнат на децата си, родителите много често прибягват до търсене на информация и мнение от интернет и социалните мрежи. Информацията там не е достоверна или често е интерпретирана погрешно. Това може да стане причина родителите да вземат неправилно решение по отношение на профилактиката и назначеното лечение на децата си и да затруднят диагностично-лечебния процес.

Какво ви носи най-голямо удовлетворение от професията? А какво Ви тежи най-много?

Всеки ден, в който си помогнал на някого и си научил нещо носи удовлетворение.

Най-много ми тежи, когато виждам неуважение към и между лекарите.

Кои етични принципи се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в общуването с децата, с родителите им и с колегите Ви?

На първо място – честност, за да има и взаимно доверие и уважение, които произхождат от нея.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Малкото свободно време, което имам, е изцяло за семейството ми. Всеки момент с тях ми е любим.

Ако имахте административна власт, какво щяхте да промените в детското здравеопазване?

Не е нужно да имаш административна власт, за да можеш да направиш промени в обществените отношения. На практика у нас връзката между пациент и лекар често е нарушена или изобщо липсва. Затова за мен е най-важно тези отношения да се градят на основата на взаимно уважение и доверие от двете страни. Промяната трябва да започне първо от нас самите – лекарите и пациентите.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите колеги - българските педиатри?

Пожелавам им здраве и спокойствие в работната среда, за да изпълняват с удоволствие и удовлетворение своето призвание – да пазят здравето на най-малките.