Д-р Иванов: Благодарността в очите на хората ме кара да продължавам да влизам в операционната

Д-р Христо Иванов завършва Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора през 2019 г. и специализира „Съдова хирургия“ в Пловдив, а след това продължава професионалното си развитие в МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище.

Вече е част от екипа на Медицински център „Вива“ – Пазарджик, където извършва прегледи всяка сряда.

„За мен е важно пациентите да знаят, че в кабинета ми ще получат качествена, съвременна и достъпна съдова диагностика“, споделя д-р Иванов.

Благодарността в очите на хората, на които е помогнал, го мотивира да продължава с желание и отдаденост да влиза в операционната.

Д-р Иванов, какво Ви насочи към съдовата хирургия?
Към съдовата хирургия ме насочи динамиката и фактът, че тя е една от най-бързо прогресиращите и технологични специалности в медицината. Кръвоносната система е „магистралата“ на нашето тяло – от нейното здраве зависи всеки орган. В съдовата хирургия решенията се взимат бързо, а прецизността трябва да е абсолютна. Комбинацията от интелектуално предизвикателство и фина мануална работа ме насочи към тази хирургична дисциплина.

А какво Ви задържа в тази специалност?

Това, което ме задържа и мотивира всеки ден, е директният бърз резултат, който се постига. В нашата специалност резултатите често са видими веднага. Когато извършиш минимално инвазивна (безкръвна) процедура и отпушиш артерия на крака на пациент, който до вчера не е могъл да извърви и 50 метра без болка, и го видиш как си тръгва на крака с усмивка – това усещане е несравнимо. Или когато спасиш човешки живот при спешно състояние като остра тромбоза на магистрален съд или аневризма. Благодарността в очите на хората, на които съм помогнал, ме кара да продължавам да помагам и да влизам в операционната.

Вие работите както с класически, така и с миниинвазивни методи. Как се промени лечението на съдовите заболявания през последните години?

През последните години съдовата хирургия преживя истинска революция и днес тя е изключително щадяща за пациентите. В миналото лечението изискваше големи разрези, пълна упойка и дълги седмици на възстановяване в болница. Днес, благодарение на модерните технологии, нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Когато говорим за артериални заболявания – като запушванията на кръвоносните съдове на краката, които пречат на хората да ходят – нашият златен стандарт вече са ендоваскуларните (безкръвни) техники. През малък пункционен достъп (малко убождане в предната част на бедрото), под рентгенов контрол, ние достигаме до болното място. Използваме PTA (перкутанна транслуминална ангиопластика) с балонна дилатация – т.е. раздуваме специален балон, който разширява стеснения съд, а ако се налага, поставяме и стент (фина метална мрежичка), която да държи съда отворен, за да може кръвта да тече свободно. Всичко това се случва, докато пациентът е напълно буден и разговаря с нас, а на следващия ден вече може да ходи без болка.

Същата огромна промяна имаме и при венозната патология. За лечение на голямата повърхностна вена прилагаме термоаблация – лазерна или радиофреквентна. При тези методи, отново под ултразвуков контрол и с локална упойка, въвеждаме тънко влакно във вената и я „затваряме отвътре“ с топлинна енергия. Тялото само я резорбира с времето. Ако има останали по-малки разклонения, ги отстраняваме чрез минифлебектомия – през миниатюрни отвори по кожата, които не оставят видими белези.

Резултатът за пациента?

Минимална болка, бързо възстановяване, никакви тежки белези и много бързо завръщане към нормалния живот. Това е медицината на 21-ви век.

Кои са най-честите артериални и венозни заболявания, с които се срещате в практиката си?

Съдовите заболявания се разделят на две големи групи, тъй като артериите и вените имат съвсем различни функции в тялото.

Ако започнем от артериалните заболявания – това са проблемите със съдовете, които носят богата на кислород кръв от сърцето към органите. Тук най-често се сблъсквам с хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), която представлява прогресивно стеснение на артериите на краката, причинено от атеросклероза. Води до т.нар. клаудикацио – болка в мускулите на краката при движение, и е изключително често срещана при пушачи и диабетици.

Стенозите на каротидните (сънните) артерии са изключително опасни състояния, които могат да протичат безсимптомно, но са сред основните причини за исхемичен инсулт. Аневризмите на коремната аорта пък са патологични разширения на главната артерия в тялото. Те са „тихи убийци“, защото често са асимптомни, докато не се стигне до животозастрашаващо разкъсване.

При венозните заболявания – на съдовете, които връщат кръвта към сърцето – спектърът е различен. Мога да отбележа хроничната венозна болест и варикозата, които са познатите на всички разширени вени. Те се дължат на слабост на венозния апарат, което кара кръвта да се задържа в краката.

Дълбоката венозна тромбоза е остро и спешно състояние, при което се образува съсирек (тромб) в дълбоките вени. Проявява се с внезапно, силно подуване, зачервяване и болка в единия крак. Опасно е, защото тромбът може да се откъсне и да предизвика белодробна емболия.

Повърхностният тромбофлебит е възпаление на повърхностна вена с образуване на тромб в нея, което пациентите усещат като болезнена, твърда и зачервена „линия“ по крака.

Хубавото е, че за всяко едно от тези заболявания съвременната съдова хирургия разполага с бързи, точни и ефективни методи за диагностика и лечение.

Кои симптоми не бива да бъдат пренебрегвани и трябва да отведат пациента при съдов хирург?

Навременното разпознаване на симптомите буквално спасява крайници и човешки животи. Симптомите, които изискват планирана консултация със съдов хирург, са: болка в прасците при ходене, тежест, отоци и нощни крампи, студени стъпала и промяна в кожата.

Има и симптоми, които изискват спешна консултация със съдов хирург. Трябва да се потърси специалист при внезапно и силно подуване (оток) на единия крак, внезапна, режеща болка с посиняване и изстиване на крака или пулсираща формация в корема.

Какво представляват миниинвазивните методи при артериални стенози и облитерации и в кои случаи могат да бъдат приложени?

Миниинвазивните или ендоваскуларни методи са истинският триумф на модерната медицина. При тях ние лекуваме съдовете отвътре навън, без да правим големи хирургични разрези и без да поставяме пациента под пълна упойка. Цялата процедура започва с едно минимално убождане – обикновено в областта на слабините, през което въвеждаме специални микроинструменти. Под постоянен рентгенов контрол в реално време достигаме точно до мястото на стеснението (стенозата) или пълното запушване (облитерацията) на артерията.

След това прилагаме две основни техники – балонна дилатация или стентиране.

В кои случаи могат да бъдат приложени?

Можем да приложим тези методи при над 80–90% от случаите на хронична артериална недостатъчност. Те са изключително подходящи при пациенти с болка в мускулите на краката при движение, както и при пациенти с критична исхемия – хора, които имат постоянна болка дори в покой или вече са развили рани по краката вследствие на липсата на кръвоснабдяване. Тук целта ни е спасяване на крайника от ампутация.

Тези методи са подходящи и при възрастни пациенти с придружаващи заболявания, при които една класическа отворена операция и пълна упойка биха били твърде рискови. Тъй като процедурата се извършва с локална упойка, пациентът е буден и не усеща болка. На следващия ден вече може да бъде вертикализиран и раздвижен и да се върне към нормалния си ритъм на живот.

Каква е ролята на доплерсонографията в диагностиката на съдовите заболявания и какво може да покаже това изследване?

Доплерсонографията, съчетана с ехография, е „златният стандарт“ и първата, най-важна стъпка в нашата диагностика. Това не е просто слушане на пулса, а комплексно образно изследване. В съдовия кабинет към Медицински център „Вива“ аз извършвам ехографска оценка на съдовата система, която ни дава пълна картина за състоянието на пациента в реално време.

Тук разполагаме с ехограф от последно поколение, от най-висок клас, оборудван с технологиите Pulsewave (импулсен доплер) и Color Flow (цветно картографиране). Благодарение на тях ние буквално „виждаме“ кръвотока на екрана в цветове и можем да измерим с висока точност т.нар. скоростни показатели на кръвния поток. Това ни показва дали някъде има стеснение, колко сериозно е то и дали тъканите страдат от недостатъчно кръвоснабдяване.

Тази високотехнологична апаратура ни позволява да изследваме детайлно артериите и вените на горните и долните крайници, за да открием навреме разширени вени, тромбози или запушвания на артериите на ръцете и краката.

Магистралните съдове на шията – изследвам сънните артерии и вътрешните яремни вени. Това е важно изследване за превенция на инсулт, тъй като в сънните артерии често се натрупват атеросклеротични плаки, които могат да протичат без никакви симптоми.

Коремната аорта – най-големият кръвоносен съд в тялото, при който търсим евентуални разширения (аневризми), които могат да бъдат животозастрашаващи.

Това изследване е напълно безболезнено, не е свързано с вредно облъчване, бързо е и дава необходимата информация, за да поставим точна диагноза и да назначим правилното лечение още при прегледа.

Разширените вени често се приемат като предимно козметичен проблем. Кога те вече са медицински проблем и изискват лечение?

Козметичната страна е само „върхът на айсберга“. За медицински проблем говорим тогава, когато се появят първите симптоми на венозна недостатъчност – тежест, умора, отоци около глезените в края на деня, нощни крампи или промяна в цвета и структурата на кожата. Нелекувани навреме, тези състояния могат да доведат до сериозни усложнения като тромбофлебит или трудно зарастващи рани (венозни улкуси).

Важно е хората да знаят, че външният вид на вените не винаги съответства на тежестта на заболяването. Понякога малки паяжинообразни вени крият по-дълбок проблем, а в други случаи видимите вени не представляват непосредствена опасност. Затова най-сигурният начин да се прецени дали има риск и какво е правилното поведение е своевременният профилактичен преглед с цветен доплер в кабинета.

Имате опит и с комплексни реконструкции на абдоминалната аорта и периферните артерии. При какви състояния се налага подобно лечение?

Това са най-отговорните интервенции и тези с най-голям обем и сложност в съдовата хирургия.

До тях се стига при сериозни, животозастрашаващи или застрашаващи крайника заболявания. Най-често подобно лечение се налага при аневризми на абдоминалната аорта и тежка периферна артериална болест. Това е крайният стадий на атеросклерозата, при който артериите на краката са толкова запушени, че кръвотокът е драстично намален. Пациентите имат силни болки дори в покой, а понякога и трофични изменения.

С реконструктивната хирургия – чрез байпас или комплексни хибридни процедури – ние възстановяваме кръвоснабдяването на крайника и спасяваме пациента от ампутация. Колкото по-рано установим проблема и колкото по-ранен е стадият на развитие на патологията, толкова по-планово, безопасно и щадящо е лечението.

Какви са предимствата на съвременните процедури за пациента – по отношение на травматизма и възстановяването?

Основното предимство е, че работим „отвътре навън“ – през минимално убождане или малък разрез, през който под рентгенов контрол достигаме до засегнатия съд.

Водещите ползи за пациента са няколко: минимален травматизъм и липса на големи белези, местна анестезия, бързо възстановяване и психологически комфорт. Всичко това прави тези процедури изключително подходящи дори за по-възрастни пациенти, за които една класическа тежка операция би била твърде рискова.

Какви са основните рискови фактори за развитие на артериални и венозни заболявания и как можем да ги ограничим?

При артериалните заболявания основният виновник е атеросклерозата. Тук три фактора играят ключова роля. Сред тях тютюнопушенето е най-силният рисков фактор. Дългогодишният захарен диабет уврежда малките и големите съдове. Всеки човек с това заболяване трябва да преминава през профилактичен преглед при съдов хирург поне веднъж годишно, дори да няма никакви оплаквания. Повишеният „лош“ холестерол (LDL) е директният градивен материал на атеросклеротичните плаки. Важно е да се разбере, че плаките не се образуват изолирано – те поразяват съдовата система системно. Освен в артериите на долните крайници, холестеролът изключително често се отлага в областта на разделянето на сънните артерии. Това стеснява съдовете към мозъка и е една от основните причини за исхемичен мозъчен инсулт.

При венозната патология нещата са по-различни. Там основните фактори са продължителното правостоящо или седящо положение, обездвижването, генетичната предразположеност, наднорменото тегло и хормоналните промени (напр. при бременност и след настъпването на менопаузата).

Спирането на цигарите, стриктният контрол на кръвната захар и липидите, умерената физическа активност и контролът на телесното тегло са първата стъпка за ограничаване на заболеваемостта. А втората – и най-важна за ранната диагноза – е редовната профилактика.

Има ли възраст, след която е добре човек профилактично да се консултира със съдов хирург, дори да няма изразени оплаквания?

Да, 50–55 години е границата, след която е добре всеки човек да направи първия си профилактичен преглед с доплерово и ехографско изследване. При хората с рискови фактори – активни пушачи, хора със захарен диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане или фамилна обремененост – тази профилактика трябва да започне още на 45 години.

Атеросклерозата и аневризмите се развиват с години, често без никакви симптоми. Едно кратко профилактично изследване може да открие скрит проблем години преди той да се превърне в криза.

Вече сте част от екипа на Медицински център „Вива“. Какво бихте искали да знаят пациентите за възможностите, които ще имат при Вас?

За мен е важно пациентите да знаят, че в кабинета ми ще получат качествена, съвременна и достъпна съдова диагностика.

Разполагаме с висок клас ехограф, който ми позволява още по време на първичния преглед да направя детайлна оценка на артериалната и венозната система. Това спестява време и дава ясен отговор на въпроса какво е състоянието на съдовете и каква е правилната следваща стъпка.

Стремя се прегледът да бъде максимално ясен за пациента – с точна диагноза и индивидуален план за проследяване или лечение. Всеки, който има симптоми или рискови фактори, е добре дошъл на консултация.