Д-р Илияна Марчева завършва медицина в МУ - Варна през 2016 г. Придобива специалност през 2022 г. От 2016 до 2022 г. специализира в Отделението по хирургия на ръка в УМБАЛ "Софиямед", където практикува и в момента.
Има редица участия в специализирани национални и международни форуми. Научните й интереси са в областта на хирургията на ръка - реконструктувна хирургия, нервно и сухожилна хирургия;
Има сертификати по микрохирургия от Българското дружество по хирургия на ръка, както и от Европейското дружество по хирургия на ръката.
Д-р Марчева, как решихте да специализирате хирургия на ръката?
Още от ранните ми детски години мечтая да стана лекар. Обичам да майсторя разни неща с ръце! Когато съчетах двете неща, се получи ортопедия и травматология и това стана моя мечта.
Бях в трети курс, когато започнах да ходя редовно в Отделението по Ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Марина“, там се запознах отблизо с тази всеобхватна специалност. Най-много ме завладя хирургията на ръка. Така поех по този път.
Какво Ви привлече в тази толкова фина и деликатна област на реконструктивната хирургия?
Това е една много иновативна област, в нея се използват най-съвременните постижения на микрохирургията. Възможността да наблюдавам, да се уча, а вече и да оперирам деликатните структури на човешката ръка, е истинско предизвикателство за мен, това ми харесва и ме мотивира.
Разкажете за първите си стъпки като специализант – какво Ви развълнува най-силно, какво Ви уплаши, какво Ви даде сили да продължите напред?
Началото бе трудно, тъй като пред мен се откри един изцяло нов свят, възможности, за които не бях и помисляла.
Резултатите от работата на колегите в отделението беше точно онова нещо, което ме развълнува най-много. Това, което ми даваше сили да продължа беше желанието на колегите да ме водят безотказно по този непознат за мен път.
Безценна за мен е подкрепата на моя съпруг и моето семейство, които не спираха да вярват в мен .
Кои бяха най-трудните моменти в началото на този път?
Всяко начало е трудно, но аз не искам да мисля само за това. За мен по-важни са настоящето и бъдещето, което ще се открие пред мен в тази толкова специфична част на медицината.
Кои са учителите Ви в специалността?
Това са моите колеги: проф. Маргарита Кътева, д-р Калин Димитров, д-р Калин Ангелов, д-р Недко Гацов от УМБАЛ „Софиямед“.
От гледната точка на млад лекар посочете кое според Вас е най-важното условие колегите Ви да остават на работа в България?
Уважението и правилната оценка на техния труд.
Какви са амбициите Ви за професионална реализация - на какви теми и проблеми от Вашата област бихте искали да се посветите в бъдеще?
Амбициите ми са развитие в сферата на микрохирургията, хирургията на периферни нерви, сухожилната хирургия както и в реконструктивната хирургия.
Кои са любимите са Ви занимания за свободното време?
Да прекарвам време с хората, които обичам.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си от екипа, с който работите?
Да продължават със същия плам да поддържат българската хирургия на ръка на световно ниво и да не спират да откриват нови хоризонти.
Коментари по темата
Срам сте за вашите учители! Тези добри доктори! Използвате имената им за да вървите вие напред! Може някий ден да станите доктор , но лошото отношение към пациентите няма да ви доведе далече! Злобна и лоша жена - уж доктор !
Отвратително същество! С отвратителен подход към пациентите. Лично аз съм възмутена от това, че такива хора могат да се наречат доктори! Изключително АРОГАНТНО отношение. Рядко изпитвам такива силни отрицатекни чувства към някого, но тя го заслужи! Бягайте от нея! Липсват и първите 7 години които човек се учи на уважение и възпитание към отсрещните! Марчева бе забравяйте, че колелито се върти и Бог връща, а на вас ще е двойно!
Много позитивно интервю , изпълнено с уважение и любов към професията! Което означава само едно - че тази ПРОФЕСИЯ е и ПРИЗВАНИЕ! както трябва да бъде, единствено и само! БРАВО НА ТАЗИ МЛАДА ЖЕНА, КОЯТО Е ИЗБРАЛА ТРУДНИЯ ПЪТ, ДА ПОМАГА НА ХОРАТА И ДА БЪДЕ ОТГОВОРНА КЪМ ТОВА! респект от мен и благодаря .
Ала бала и общи приказки.