Д-р Калпачка: За първи път български център за инсулт е с диамантен статус за цяла година

При лечението на мозъчните удари има какво още да се желае, но вървим в правилна посока

4500 са инсултните центрове в Европа, но от тях само девет имат диамантена година. Това стана ясно след раздаването на наградите ANGELS в края на май, когато УМБАЛ „Света Анна“-София получи четири Диамантени награди за 2023 г. (по една за всяко тримесечие) и първия Диамантен статус за лечение на инсулт за цялата отчетна година в България.

УМБАЛ „Света Анна“ е първият център от Балканския полуостров, който получава Диамантен статус за цялата 2023 г. и първият център, който я е получил за триместър в Източна Европа още през 2017 г., когато европейските инсултни центрове са били около 1000. През 2023 г. 137 са инсултните центрове, които получиха диамантен статус за едно тримесечие, сред които са Центровете по инсулт на УМБАЛСМ „Пирогов” и УМБАЛ “Свети Георги”-Пловдив.

Д-р Добринка Калпачка е координатор за инсултния център на болница „Света Анна” по програмата ANGELS и на международния регистър на Европейската инсултна организация (ESO) за качество на грижите за болните с инсулт – Registry of Stroke Care Quality (ResQ) от 2017г. Тя работи в Клиниката по Нервни болести на болницата от 2015 г.,  а нейните образователни, научни и клинични интереси са насочени в областта на спешната неврология, мозъчно-съдовите заболявания, невросонологията и езиковите нарушения след инсулт. Член на Столична колегия на Български лекарски съюз, Българско дружество по неврология,  Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Секретар на Българско дружество по инсулт от 2023г. и член на Европейската инсултна организация (ESO).

Обучавала се в областта на когнитивно-комуникативни нарушения, клинична практика в езиковата и говорна патология и изследване на афазия по програмата Еразъм+ КА 107 в Michigan State University, Department of Communication Sciences and Disorders, USA през 2019г.

Участвала е в многобройни национални и международни конгреси и семинари по специалността си. Съавтор е на публикации в реферирани български и чуждестранни научни издания, както и участник в национални и международни конференции и научни форуми, посветени на горепосочените проблеми.

С д-р Калпачка разговаряме за наградите, лечението на инсулт и съвпадението на имената с доц. Росен Калпачки, заради което често я бъркат с негова роднина.

Д-р Калпачка, за поредна година УМБАЛ „Св. Анна“-София получава диамантен статус за лечението на инсулт. Може ли да разкажете повече за наградата?

За 8-ма година поред инсултния център на УМБАЛ „Св. Анна“ подава данни към този проект, който се нарича ANGELS. Това е неправителствена организация, която работи в тясно сътрудничество с European Stroke Organization (Европейската организация по инсулт) и заедно са изготвили регистър, който оценява качеството на грижата на пациенти с инсулт. Идеята е пациент, който е получил мозъчен удар, да бъде обект на качествена грижа и да няма значение дали това се е случило в София, дали е в България или в Германия. Целта е да се включат много болници от различни държави, които по този начин повишават своите показатели.

Кои са тези показатели?

Времето, което отнема на екипа от вратата на болницата до прилагането на специфичното лечение, до каква степен се възстановяват пациентите, какво лечение получават при изписването в зависимост от това какви придружаващи заболявания има, какъв е контрола на температурата и кръвната захар. Това са конкретни пунктове, които ни помагат ние реално да следим качеството на услугата – не просто колко хора са преминали през болницата, а какво сме успели да направим за тях. Във времето започнахме да показваме все по-добри резултати и съответно да получаваме диамантени награди. За тези 8 години имаме повече от 30 награди – златни, платинени и диамантени. 2023 г. ни е първата диамантена година като цяло – тъй като резултатите се отчитат всеки триместър имаме четири триместъра подред, което показва, че при нас тези показатели са трайна тенденция. Вече сме постигнали стабилност.

Казвате, че един от основните показатели е времето, в което пациентът стига от вратата на болницата до прилагането на лечението. До колко е важно Спешното отделение, за да се случва за толкова кратко време това?

За да работи един инсултен център добре, заслугата е на мултидисциплинарен екип. Това означава добър триаж и бърза обработка на пациентите в Спешно отделение, бързо обработване и получаване на резултатите от Клинична лаборатория, означава експертност от страна на образната диагностика. Означава да си рамо до рамо с кардиолог, ендокринолог, реаниматор особено за пациентите за ендоваскуларно лечение. Означава дори логистичната организация  на болницата – ние имаме скенер и Клинична лаборатория на територията на Спешното отделение. Всичко това показва изключително добра екипна работа и синхронност на всички тези специалисти.

Какво означава тази награда за болницата и как се отразяват те на работата Ви с другите лечебни заведения в страната?

Към момента инсултните центрове у нас са четири – УМБАЛ „Св. Анна“-София“, УМБАЛСМ „Пирогов“, УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив и УМБАЛ „Св. Марина“-Варна. Това са стълбовете на инсултното лечение в България, но все повече болници прилагат тромболизата като лечение за своите пациенти. Възможно е след това пациентът да трябва да бъде пренасочен и ние приемаме все повече такива пациенти от други болници, за да надградим започнатото от тях. Като цяло в България има раздвижване в тази посока, но все още не толкова, колкото ни се иска да бъде и колкото има нужда. В началото малко центрове участвахме в този проект, но с времето при нас идваха на обучение колеги от различни градове. Многократно сме провеждали програмата „Академия Инсулти“, по която при нас идваха медици за по една седмица, обучавахме ги как се правят тромболизи, а след това ги подкрепяхме с телемедицина, така че те придобиха самостоятелен опит.

Това означава ли, че сме готови вече за създаването на строук-центровете по Плана за възстановяване и устойчивост?

Определено хората са най-важния елемент, за да се създаде мрежа от центрове. Разбира се необходимо е и техническо обезпечаване и работещи програми за обучение. Строук центърът не предоставя само тромболиза, но и ендоваскуларно лечение и изисква сериозна подготовка и като екип, и като апаратура. Т.е. това е процес, който изисква време, участие от страна на Министерството на здравеопазването, както и да бъде в синхрон с Националния план за профилактика и лечение на инсултите, който се надяваме да бъде въведен скоро. Доста комплексно и сложно е, но мисля, че вървим в правилна посока.

Напредъкът в медицината дава надежда, че инсултът вече не е инвалидизиращ, но въпреки това все още много пациентите стигат късно до болница. Как може да се промени това?

Повечето пациенти стигат късно до нас не защото Бърза помощ ги е забавила, а защото инсултът е късно разпознат. Тъй като инсултът не боли, а при него се появява лицева асиметрия, слабост в ръка или крак, повечето пациенти си мислят, че просто им е станало лошо и ще им мине, ако си починат малко. Понякога се случва – това са т.нар. транзиторни исхемични атаки, когато мозъкът страда от нарушено кръвоснабдяване за минути. Такова състояние обаче, което изглежда преминало, е изключително сериозен алармиращ фактор, защото това означава, че ще се случи отново и то скоро,  и тогава може да бъде трайно и да се реализира инсулт. Хората трябва да имат познания и да разберат, че инсултът е едно от най-спешните и остри състояния в лекарската практика. България участва в една международна кампания, която работи много добре. Нарича се „Бързи герои 112“ и обхваща ученици от малките класове. Децата се обучават да разпознават симптомите на инсулт най-вече при своите баби и дядовци и да викат Бърза помощ в рамките на три-четири срещи. По този начин всяко дете първо обучава своите родители, а след това и бабите и дядовците си. Така едно цяло семейство добива сензитивност за това заболяване. Такава програма създава изключителна перспектива да имаме по-добри резултати съвсем скоро.

Д-р Калпачка, как се случи да работите в центъра по инсулт на доц. Калпачки? Вие нямате роднинска връзка, нали?

Ние дори сме от различни градове и аз не познавах доц. Калпачки до момента, в който не реших да бъда невролог. Работех като санитар и след това като медицинска сестра в друга болница. Така започнах работа със съпругата на доц. Калпачки, която познавах само с второто й име и която като разбра, че искам да стана невролог, ме насочи към него. Чак когато почуках на вратата на кабинета му видях, че сме с еднакви фамилии. Понякога животът е непредвидим. Факт е, че вече 12-та година съм в екипа и той е една от причините да остана в България. Около него има много млади хора, всичко е много динамично и интересно. Когато бях студент, исках да стана невролог, за да съм далече от голямата медицина и Вътрешни болести. Инсултът е много свързан с работа с пациенти с вътрешни заболявания. Реално всичко се получи много по-различно, отколкото си го представях, но много ми хареса.