Ако имаше възможност за експресна диагностика още в линейките и спешните отделения, нуждаещите се пациенти много по-бързо щяха да бъдат приемани за болнично лечение. Това каза пред БНР председателката на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева.
Тя обясни, че у нас в спешните структури няма устройства за спешна диагностика и това силно забавя работата на екипите, защото те трябва да чакат резултатите от изследванията на пациента, които се изработват в общата болнична лаборатория. Докато в развитите страни в условията на спешност такива устройства могат да използват и медицински сестри и парамедици.
„За 15 минути можеш да си изясниш пациент, който не ти е ясен. Можеш да го придвижиш до катетеризационна лаборатория и до кардиологично отделение, където да го приемат и да продължат изследванията му. Това е смисълът на експресната диагностика – да скъсява времето. В спешното отделение чакаш централната лаборатория. Това може да помогне на пациентите с най-висок риск – със заболяване на кръвообращението“, каза лекарката.
Д-р Кателиева посочи още, че когато има съмнение за инсулт, това, което може да се направи, е пациентът да бъде транспортиран до болнично заведение, което разполага със скенер. Важно е да се изследва и показателят INR, който отразява състоянието на кръвосъсирването, и ако INR е над определени стойности, не може да се пристъпи към фибринолиза, независимо че става въпрос за инсулт.
Тези устройства не се използват у нас, защото не се реимбурсират и няма как да се финансира въвеждането им, обясни д-р Кателиева.
За сравнение тя посочи други страни, в които и парамедиците разполагат с устройства за изследване на важни показатели като тропонин например още при първото посещение на спешен адрес и в зависимост от резултата, те вземат решение за по-нататъшния път на пациента.
Според д-р Кателиева друга слабост на системата е, че няма информация за свободните легла в реално време, тъй като тя се подава в 8 ч. сутринта и в 20 ч. вечерта, а през целия ден ситуацията се променя динамично и няма гаранция, че веднъж подадена, бройката се запазва през деня, тъй като постоянно идват нови пациенти, които остават на лечение.
Тя също така предупреди, че не препоръчва човек в спешно състояние да бъде разкарван от близките със собствен транспорт от болница в болница, а посъветва да се потърси помощ в най-близкото лечебно заведение, което може да извика спешен екип по преценка според състоянието му.
Коментари по темата
OT ДНЕС със заповед на министерката: ХLIII. ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ ПО МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА" д-р Георги Гелев Главен координатор Спешна медицина ЦСМП - София, д-р Ана Николова Член Спешна медицина МБАЛ "Св. Анна" АД, д-р Николай Хубанов Член Спешна медицина УМБАЛ "Александровска" ЕАД, НЕКА ТИЯ "ЛИДЕРИ "спешни медици"ДА СЕ САМОСЕЗИРАТ ПО ВЪПРОСА! СРАМ, СРАМ, СРАМ.........
Изискването за наличие на апаратура за експресна лабораторна диагностика във всяко Спешно отделениe е заложено в стандарта по "Спешна медицина". КОЙ не го изпълнява?