Д-р Кацаров: Ако лимитите останат, и двойно увеличение на бюджета няма да има резултат

Системата има нужда от деадминистрация, смята д-р Николай Болтаджиев

„Резултатът от тази политика на лимити, здравни карти и прочие, го виждаме всички. Болниците не искат да приемат пациенти, а 3/4 от общинските болници са в състояние на фактически фалит. Това са резултатите от тази политика, която се провежда от 2015 г.“ Това заяви пред телевизия BiT председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който гостува заедно с председателя на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев, в коментар за отпадането на Националната здравна карта и други „горещи“ теми в здравната сфера.

„Няма значение какво си казал. Ето какви са резултатите от тази здравна политика“, отбеляза д-р Кацаров, като допълни, че отпадането на картата е отлична новина за българския потребител.

В коментар на това, че отпадането на нормативни актове се случва след жалби на ЦЗПЗ, д-р Кацаров заяви: „Аз съм тъжен от тези победи, защото ние сме се преборили с нещо лошо. Ние не сме успели да постигнем развитие на тази система, а сме успели да спрем лошото“. Според него отпадането на картата обаче е трябвало да стане чрез реакцията на цялото съсловие и общество. „За съжаление, ние не мислим. Ако мислехме, щяхме да знаем какво значи това, какво значи Национална здравна карта, какво са лимити и какъв е резултатът от тях“, посочи той.

От своя страна д-р Болтаджиев заяви, че политиката до момента е била насочена към ограничаване на избора на пациента и съответно неговия достъп до здравеопазване. „Здравната карта и лимитите са свързани и с други неща - миналата седмица отпадна също и Наредба 2 за основния пакет, която политиците я бяха раздули до максимум, без да се съобразяват с възможностите на касата. В него има включая и поставяне на силикон“, отбеляза той, като посочи пакета като една от основните причини, водещи до преразход на бюджета на касата и дефицити. „Политиците решиха да ограничат тези дефицити, като затворят избора на пациента и достъпа му до здравеопазване. Това стана с лимитите, това стана и със здравната карта – забраняват се инвестициите, прави се така, че пациентът да бъде лекуван по местоживеене. Лимитите ограничават максимално достъпа на пациента. Те са в ущърб на пациента, не на лечебното заведение“, категоричен бе той.

Председателят на НСЧБ засегна и темата за тежкото финансово състояние на общинските болници, които определи са своеобразни малки „КТБ“-та. Според него проблемите в тях са резултат на водената политика. Д-р Болтаджиев повдигна и темата защо за тези лечебни заведения Надзорният съвет на НЗОК е взел решение за отделяне на допълни средства от общите публични ресурси, с които да се покрият дълговете им.

„Ако искаме да имаме добро здравеопазване, не трябва да гледаме на него като на държавна администрация или като вид социално подпомагане. Това е икономиката на бъдещето и инвестициите ще са насочват към нея“, допълни от своя страна д-р Кацаров. „Когато забраниха приватизацията, казах – ако не искате да ги приватизирате, ще дойде време да ги ликвидирате“, посочи още той във връзка със състоянието на болниците.

В коментар на бюджета за догодина пък той посочи, че всяко увеличение на публичните разходи е добра новина на фона на сегашното състояние на системата, при което близо половината средства в нея се вадят от джоба на пациента. Д-р Кацаров обаче определи увеличението като неизбежно. „Няма как да функционира тази система с 14 пъти по-малко публични разходи, отколкото австрийската, при същото население“, заяви той, но добави: „В същото време, и два пъти да увеличите парите за здраве в бюджета на здравната каса, ако в този закон продължават да стоят текстовете за лимитите – че ще се разпределят не спрямо дейността на болниците, а спрямо лимита, който някой служител е определил както си иска; ако продължават да стоят текстове, които забраняват сключване на договор за нова дейност или ново лечебно заведение в годината, в която те са разкрити – съществен позитивен резултат няма да бъде усетен нито от болниците, нито от пациентите“.

По думите му, премахването на лимитите не може да се отрази неблагоприятно върху системата. Той припомни, че те бяха въведени през 2015 г., а дотогава касата е работила с лечебните заведения без подобни лимити. „Те са въведени заради мързела на администрацията да намери ефективен начин на разходване на тези средства и парите да вървят след болния“, заяви той.

Като съвет към министъра д-р Кацаров предложи да бъде изпълнено обещанието за премахване на монопола на НЗОК. Освен това според него акциите на областните болници трябва да бъдат прехвърлени с решение на Министерски съвет безвъзмездно на общините. „Те по-добре ще ги управляват, защото това ги засяга пряко“, поясни той.

Д-р Болтаджиев също отбеляза, че е нужна демонополизация на касата. Той посочи като основни моменти също така премахването на лимитите, както и деадминистрация на системата. „Ако обичат политиците да гледат общественото здраве – да си гледат ваксините, профилактиката и всичко останало, което им е по задължение, и да съкратят правилата в лечебната дейност“, каза той.