По-лош от държавния монопол е частният такъв. Принципно един монопол е толкова по-вреден за икономиката, колкото е по-непрозрачен механизмът на образуване на цените в него. При държавния монопол могат да се поддържат занижени цени, а това понижава качеството. Частният монопол качва цените, като това може и да е предпоставка за качество, но не е задължително. Здравеопазването изисква монополна структура в национален мащаб, защото държавата е задължена да осигури достъп на всеки свой гражданин до това благо. Монополната структура е по-икономична. Трябва да е относително независима от държавата. В противен случай възниква проблем на срастване на държавата с монополната структура. А това вече е показател на корупционни и измамни схеми. Ананиевият модел предлага здравеопазването да се трансформира в олигополна структура. Олигополните фирми (в случая няколко лицензирани застрахователни компании) няма да се конкурират ценово, а по маркетинг, допълнителни услуги и продукти. Това осигурява добри печалби на всички участващи олигополни фирми за сметка на интересите на потребителите.

По-голяма глупост не бях чул от този "принцип" на д-р Стойчо Кацаров, а именно че "конкурентната среда дава по-ниски цени и по-добро качество в здравеопазването.“.

И отново бла-бла-бла, защото не може да каже нещо ясно и правдиво, но иначе е неповторим в свободното словоблудство.

Кацаров, туй не са ти квартални бакалии дето се конкурират кой ще даде по - ниска цена на сиренето. Тука става дума национална сигурност. Иначе с тези псевдореформи здравните олигарси на национално и местно ниво ще станат още по богати за сметка на редовите лекари и сестри. Кой с кого ще се конкурира бе Кацаров? Хора не останаха в системата. Победител ще е Генчо Начев и Начева.

Председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е платен говорител на Сдружението на частните болници..

Гост 17.07.2019 09:23:19 проф. Христина Вучева 16.07.2019 10:57:09 Очакванията за положително влияние от т.н. „разбиване на монопола на здравната каса" не само са нереалистични, но и не е направена никаква сметка за разрушителните сили на подобна организация. Известно е, че в цивилизованите страни правото на живот се признава на всеки и на никого не трябва да се отказва здравна помощ и здравна грижа. Това означава, че при здравеопазването не може да се разчита на невидимата ръка на пазара, на конкуренцията, и на пазарните сили. Тези констатации прави проф. Христина Вучева, доктор по икономика и професор по финанси, в свой анализ за БГНЕС. Предложенията за реформи в здравеопазването започнаха още през 2010 г. Тогава бяха заявени намерения и планове за следните изменения: *Оптимизиране на болничната инфраструктура; *Въвеждане на нов вид здравна карта, и до края на 2014г. всеки да има електронно здравно досие; *Премахване на клиничните пътеки и замяната им с диагностично свързани групи като метод за определяне стойността на медицинските услуги. Тези бъдещи промени бяха записани и в Националния план за реформи за 2011 г., който беше представен в ЕК. Нито едно от тези предложения не се осъществи до сега. Няма и обяснение, защо управляващите се отказаха от тях. По предложение на Симеон Дянков, - тогава министър на финансите и вицепремиер, - през 2010 и 2011 г. правителството осъществи две съществени изменения в законовите разпоредби,които имат важна роля и до днес при организацията на здравеоопазването. Те са следните: *Първо, промени се реда за избиране на ръководител на НЗОК. Дотогава той се избира от Надзорния съвет на касата. След поправката на закона за НЗОК, изборът се осъществява от Народното събрание и отпада изискващия се до тогава конкурс за длъжността. Така през 2010 г. с лека ръка без каквато и да е аргументация се зачерта принципа на общественото начало за управление на НЗОК. *Второ, премахва се отделното организиране и финансиране на всичко, свързано с общественото здраве. Около 300 млн.лв. разходи за тази цел, плащани до идването на Дянков пряко от държавния бюджет чрез бюджета на Министервото на здравеоопазването, се прехвърлят за финансиране от НЗОК. Отново се пренебрегва важен принцип на здравеопазването, валиден за всички развити и цивилизовани страни - че държавата е длъжна да се грижи за общественото здраве, включващо осигуряване на ваксини, хемодиализа, борба с туберкурозата, СПИН, и други заразни заболявания, предотвратяване на епидемии, тежки и рядко срещани заболявания, психически заболявания и др. от подобен характер. Във всички развити страни пари за общественото здраве пари се осигуряват ако трябва и чрез увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг. Точно обратното бе направено у нас през 2010 и 2011г. - закриха се административните структурни звена - районните инспекции за обществено здраве, и всички дейности се прехвърлиха за финансиране от здравната каса вместо от държавния бюджет. Предложеният нов модел на Министерството на здравеопазването също пренебрегва много от съществуващите в западните страни принципи за организацията на здравеоопазването. Както и до сега реформирането и представянето на новите модели се прави без ясен анализ кои са недостатъците, които съществуват, и за чието отстраняване се създава новият модел. От поддръжниците на този модел сме чули единствено, че те считат за основен проблем отсъствието на конкуренция, и - монополното, според тях, положение на НЗОК. Известно е, че според повечето потребители на здравни услуги и според работещите за тяхното предоставяне, недостатъците, които притесняват всички, са следните: Първо, по общо убеждение обществото отделя все повече средства за здравеоопазване, а то не става по-добро. Има постоянни съмнения, изказвани дори от настоящия министър на финансите, че от общия ресурс се краде и то много. Има го и противоположното твърдение - парите са недостатъчни, и вноската от 8 % трябва да се увеличи.Това виждане има значително по-малко привърженици. Второ, все повече болнични заведения, които са общински или областни, и не са в няколкото големи града с работеща икономика, са изправени пред сериозен недостиг на срества и трагично ниско заплащане на персонала, който непрекъснато намалява. В същото време не спира интереса и натиска за откриване на нови частни болници, които се рекламират открито като луксозни и скъпо платени места за правене на пари, въпреки че държат да са свързани с касата. Трето, постоянни оплаквания и недоволство от състоянието на системата, която не осигурява лечението на хора с тежки и редки заболявания, особено за деца с такива заболявания, и особено след като и Фонда за лечение на деца в чужбина беше прехвърлен към НЗОК. Четвърто, нарастващ натиск спрямо хората, които са потърсили лечение, и за да го получат, трябва да плащат допълнително независимо от сумите, които превежда касата по т.н. клинични пътеки Пето, значителен брой от хората от малките градове и села реално са лишени от достъп до медицинско обслужване. Да помислим кои от тези недостатъци ще изчезнат, ако наред с НЗОК има и други с подобна дейност - в каква насока можем да очакваме ролята на конкуренцията между НЗОК и новите здравни каси, които биха възникнали? Известно е, че конкуренцията е способ, който поражда стимули, защото участниците се стремят да максимизират очакваните печалби. В случая с многото каси конкуренцията между тях няма да породи нищо подобно, защото приходите са определени от общата за всички осигурителна вноска, а разходите на въпросните каси зависят от субекти, които са в друга орбита и под друго въздействие. Дори да приемем, че невъзможното се случи, и се появи стремеж към по-високи печалби и към по-ниски разходи, при многото каси - това би било пагубно за тези които очакват да бъдат лекувани. Може да се очаква намаляване качеството на указаните услуги от медицинските заведения, както и фалиране на общински и дори и на областни болници. Както е известно, хората не търсят здравни услуги по същия начин, по който им хрумва да си купят сладолед, автомобил, телевизор, или нещо друго.Това означава, че конкуренцията между касите няма да реши нито един от изброените проблеми на здравеопазването. Най-вероятно ще създаде други, особено след като се предвижда освобождаване на цените на предлаганите медицински услуги. Свободните договорни цени на услугите отговарят на пазарна среда и конкуренция, но не и на установеното разбиране по целия цивилизован свят за това как трябва да се предоставят медицински грижи в нормалните държави, където на никого не се отказва грижа за здравето. В новия модел се разчита на частни фондове и застрахователни дружества, които ще привличат част от вноската на хората, които имат доходи. Техният брой не е повече от 2 милиона души. Би трябвало авторите на реформата да обяснят как това само по себе си ще породи нови стимули за ефективност в НЗОК в болниците, или дори в самите нови участници. По-вероятно е да настъпят нови и още по-тежки проблеми за обществото. Ще възникне веднага проблемът с размера на осигуровките, плащани от държавата за останалите около 4 милиона души. Важно е кой ще поеме техните осигуровки - ако и този контингент ще се разпределя между състезаващите се каси, то може да се очакват контрапродуктивни и неефктивни действия. Очакванията за положително влияние от т.н. „разбиване на монопола на здравната каса" не само са нереалистични, но и не е направена никаква сметка за разрушителните сили на подобна организация. Ако беше възможно чрез създаване на многобройни каси да се решават проблемите на ефективността на парите, които дъържавата дава за здравни услуги, то в САЩ когато възниква проблемът за изтичането на бюджетни средства по техните три бюджетни програми-/Меди кеър, Меди кейт и програмата за военните,/ той щеше да бъде решаван по този начин, а не чрез многото работа по създаването на т.нар. дигностично свързани групи като оценъчен механизъм за заплащане на медицинските услуги от страна на споменатите програми. Ще припомня, че в повечето страни се прилагат последователно и следните други елементи при организацията на здравеоопазването: *Болниците и други медицински заведения в САЩ и в Европа, в масовия случаи, са организации, които се определят като non profit; *Счита се за доказано, че конкуренцията и пазара са механизми, които са несъвместими с действията на цивилизованите държави по отношение на организацията на здравните услути; *Разходите за общественото здраве във всички развити страни се финансират от държавния бюджет, а не чрез осигурителни каси, застрахователни фондове , или други възможни финансови инструменти. Много по-резултатно би било реформата от началото на слезващата година да започне със следните стъпки: Първо, да се обяви чрез законови промени, че договор с Касата ще сключват само non profit дружества - без значение дали са държавни, общински, или частни - достатъчно е за да юридически лица с нестопанска цел от обществена полза. Второ, да се започне работа по обещаните през 2010 г. и 2011 г. законови промени и Здравна карта. Трето, да се върне първоначалната законова конструкция за избор на управител на НЗОК от надзорния съвет на касата. Четвърто, да се възстанови фонда за лечение на деца в чужбина. От посочените промени повече време изисква разработването на оценките за диагностично свързаните групи, и до тяхното създаване трябва да се подобрят използваните до сега оценки /т.н.здравни пътеки/.

Д-р Михайлов(не депутат) 15.07.2019 15:52:14 До Стойчо Кацаров: Г-н Кацаров, престанете да се изживявате като гуру по всички въпроси на здравната система. Разсъжденията ви са едни голи лозунги, които поради непрекъснатото повтаряне се превръщат в митове. Първо: В Холандия има застрахователна система, а не осигуряване, Надявам се, че правите разлика. Второ: При застрахователната система, разликите между пула премии влизащи в една компания и разплащането с доставчиците на услуги се превръща в неразпределена печалба, която се капитализира. Това ли е нашето желание и изобщо наясно ли сте с тази терминология? Трето: При повечето застрахователни системи пациентите не могат да избират неограничено специалисти, както е сега. Четвърто: В Германия и някои други страни с осигурителен модел има повече от една каса, но те са на регионален или професионален принцип, а не на конкурентен Пето: Повече от 200-300 млно от сегашните здравни вноски, да не е и повече ще отиват за административни разходи и печалба на новите дружества. 6-то. България като страна не разполага с достатъчно квалифициран ресурс, който да бъде привлечен от пазара на труда и да администрира новосъзданите фондове. 7-мо. Не може да има конкуренция в рамките на ограничен ресурс, 8% от минимална заплата, което е по-малко от 50 лева. Каква услуга може да се купи с тези пари; И мноно и много други аргументи

ДЕЧО КАК МОЖЕШ ДА НАЗНАЧИШ КОРУМПИРАНАТА ОЛЯ ВАСИЛЕВА, ИЗГОНЕНА ОТ СОФИЙСКАТА КАСА А ТИ ТАЗИ МАФИОТКА И КРАДЛА Я ВЗЕ В НЗОК ТОВА СА КАДРИТЕ КОИТО НАЗНАЧАВАШ.РЕЗИЛ.

ПРОБЛЕМА Е В ДОКТОРИТЕ А НЕ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ БРЕ ...със стари кокошки нов кокошкарник !!

Д-р Илко Семерджиев, бивш здравен министър: Този модел ще се отрази пагубно върху здравеопазването, а достъпът до лечение ще се намали два пъти в сравнение със сега. Ако се въведе застрахователен модел в публичните финанси, ощетени ще бъдат не само пациентите, но и здравната система като цяло, вкл. всички, които работят в сектора. Давам реален пример от практиката през 2018 г. – НЗОК е разходвала за заплати на своите служители 37 млн. лв. при бюджет 3,9 млрд. лв., което е под 1% от общия приход, докато при застрахователите в задължителното застраховане заплатите са около 11%. НЗОК няма разходи за посредници, докато при застрахователите има, и то в размер около 28%. „Други разходи“ при НЗОК са около 0,3%, а при застрахователите са над 3%. И най-важното – за щети (в случая лечение) застрахователите плащат около 58% от приходите си, докато НЗОК прехвърля към здравната система за лечение на гражданите над 98%. Това ясно показва, че лекарите, пациентите и здравеопазването като цяло ще бъдат ощетени с около 40%, т.е. с над 1,5 млрд. лв. Всички тези публични средства ще изтекат в частни джобове, защото Ананиев регламентира застрахователите да си начисляват и печалба, вкл. „дивиденти“ за мениджмънта. Характерно за застрахователните системи е и още нещо – с времето те преминават изцяло върху рискови изчисления на премиите, което обикновено повишава размера на вноските. Например в Европа единствената държава, която практикува застрахователен здравен модел, е Швейцария и през 2015 г. здравеопазването струва на един швейцарец точно 9 818 долара (при средно около 4 500 долара на човек годишно в западноевропейските страни), в САЩ достигнаха 9 536 долара на човек, докато в България тези разходи (общо публични и частни) бяха 572 долара на човек. При това непрекъснато нарастване на приходите на застрахователите забелязваме и още нещо – възнагражденията на лекарите намаляват, например през 2014 г. средният приход на лекар специалист в САЩ е $284 000 годишно, а през 2018 г. спада до $214 700, което още веднъж показва, че застраховането е просто бизнес. При намаляване на доходите на лекарите всеки може и сам да прецени дали ще се подобри качеството, още повече че универсалното покритие със здравна помощ, което имаме сега, ще се раздроби на два пакета и при унищожена солидарност ще се оформят пакети за богати и само базови услуги за масовката. При лекарите ситуацията е опасна особено ако се въведе застрахователен модел и възнагражденията им паднат – очаквайте масово изселване на Запад, а у нас няма да има кой да лекува болните. Предвид недостига от над 1 млн. лекари на територията на ЕС можете да си представите какво ще се случи до година-две след "реформата".

Кацаров всяка година краде хиляди левове за кампания скрининг в която един лекар преглежда за ден над 150 човека. Мошениците се покровителстват в България и този крадец трябва да спре да се прави на света вода не напита. Иначе глупостите на бай Киро ментата са ясни, този освен една зловонна пръдня нищо не може да роди.

Ква конкуренция бе, пич? В корумпирана и бедна държава въвеждането на много застрахователни каси ще има ясен резултат - картел, източване на осигурените, чрез високи такси за обслужване. Сложи към това и печалбата и се сети накрая какво ще получат отигурените/застраховани, какво ще получат доставчиците на услуги. Един гол Х.Й. Аман от псевдоексперти и лобисти.

Евтини домати, презрели или скапани домати, драги Стойчо.

Ала-бала... Конкуренцията трябва да е между специалисти и лечебни заведения, а не между застрахователи, фондове и фондчета. Кацаров лобира очевадно и става жалък с неадекватнити си изказвания.

"Конкурентната среда дава по-ниски цени и по-добро качество, това е принцип“, каза д-р Кацаров.И как този пазарен принцип би работил при ограничен финансов ресурс,или простичко казано-като нема пари?Г-жа адвокатът в случая е доста по-адекватна от Кацаров.Страстната му безкритична позиция нещо изглежда нечистоплътна.