Д-р Койчев: Пациенти с диабет тип 2, приемащи лекарства като Ozempic, са с 30% по-нисък риск от Алцхаймер

С моя екип разработваме неинвазивна методология за оценка на инсулиновата чувствителност на мозъчната тъкан, сподели специалистът

Придобилите популярност лекарства за диабет, които се прилагат и с цел редукция на телесното тегло, като семаглутид (Ozempic) на Novo Nordisk, се проучват все по-активно и като възможност за справяне с някои от най-трудните за лечение мозъчни заболявания, сред които на първо място болестта на Алцхаймер, предаде Ройтерс. Все повече изследователи от авторитетни научни институции в САЩ, Великобритания и страните от ЕС започват проучвания, целящи да изяснят ролята на антидиабетните медикаменти при невродегенеративни заболявания – болест на Паркинсон, деменции и болест на Алцхаймер. Интересът е насочен както към добре познатите метформин и инсулин, така и към по-модерните препарати от групата на GLP – 1 агонистите, към които принадлежи и Ozempic.

В тази област работи и българинът д-р Иван Койчев, консултант невропсихиатър към Oxford University Hospitals NHS Foundation Trust. Темата на неговото изследване е посветена на възможностите на семаглутид за спиране на най-ранните промени в мозъка на хора в риск от развитие на болестта на Алцхаймер.

Ето какво сподели д-р Койчев в интервю специално за читателите на Zdrave.net.

Д-р Койчев, как в научните среди се появи допускането, че GLP-1 рецепторният агонист семаглутид може да се окаже полезен и при пациенти с болестта на Алцхаймер?

Интересът се зароди поради епидемиологични данни, които показаха, че пациенти с тип 2 диабет, приемащи този клас медикаменти, са с около 30% по-нисък риск от деменция в сравнение с пациенти с диабет на други терапии. В последващи експерименти с животински модели на Алцхаймер се видя, че този тип медикаменти има предпазващ ефект върху нервната тъкан.

Разкажете накратко за работата си като изследовател в тази научна област.

Фокус на научната ми работа е изследването дали медикаменти, които вече се използват, могат да имат ефект върху риска от деменция. В този контекст диабетните медикаменти са особено обещаващи и предложихме на една от основните компании в областта – Novo Nordisk, да финансира проучване, което изследва дали семаглутид променя скоростта, с която хора в риск от Алцхаймер натрупват белтъци, свързани с болестта. Проучването се води от моята групата в Оксфорд в 5 болници в Англия. Освен това, с моя докторант Греъм Рийд разработваме неинвазивна методология за оценка на инсулиновата чувствителност на мозъчната тъкан. Това би помогнало да определим кои пациенти с диабет са с най-висок риск от деменция и биха имали най-голяма полза от лечение с медикаменти като семаглутид.

Има ли сигурни доказателства за антиамилоиден ефект на други субстанции, очаква ли се в обозримо бъдеще те да навлязат по-широко в практиката?

Данните за ефективността на антиамилоидните антитела вече са на високо ниво. За трети медикамент вече има доказателства, че с изчистването на амилоид от мозъка се постига известно забавяне на болестта на Алцхаймер. За съжаление, тези терапии са свързани със сериозни странични ефекти, които вероятно ще ограничат тяхното ползване. Същевременно те демонстрираха, че болестта на Алцхаймер може да се повлияе с медикаменти, което е значимо постижение. Очаквам терапиите да продължат да се развиват до ниво, в което да ни позволят да ги ползваме клинично до пет години.