Д-р Колчаков: Всичко е на европейски цени, единствено здравеопазването е на афганистански

Придружаващите заболявания не са включени в клиничната пътека, изискват допълнително лечение и надхвърляме определения ресурс, каза д-р Петрова

„Ако влезем в конкретния проблем, единствената полза от него, е че ще видим най-големия проблем. Лекарите винаги търсим първопричината и тук тя не е в „Пирогов“, лекарите и целия персонал. България има един изначален проблем, който аз поне съм поставял 100 пъти в публичното пространство и няма кой да чуе. Има система, която работи в България, която работи въпреки всичко и тя трябва да бъде ресурсно осигурена. И тук е основният проблем. В Европа има стандарти – там европейците заделят 9% от БВП за здравеопазване, а българинът – 4,5%. Българинът заделя по-малко парче от баницата от македонеца, от молдовеца, от албанеца. Крайният резултат е, че сме най-бързо умиращата нация в света. Това е основният проблем, с който трябва да се започне – ако вие нямате ресурси, няма как да искате вашата система да работи“.

Това каза пред bTV д-р Иван Колчаков, член на управата на УМБАЛ „Софиямед“, във връзка с протестите на служителите на „Пирогов“.

Той подчерта, че най-логичният и оптимален начин за лечение на пациенти с пост-COVID е с отделна клинична пътека. „Проблемът е, че имаме една неизградена система, започната преди 20 години. Ние сме като в една нова сграда, на която й липсва покривът. В България освен болници за активно лечение, които са прекалено много, трябваше да има болници за долекуване. Този сектор въобще не се разви. Ако имаме болници за долекуване, а такива могат да бъдат значителна част от общинските болници, без да се закриват, там този проблем щеше да бъде решен. Сега най-бързият начин е да се реши този проблем чрез една пътека за долекуване“, каза д-р Колчаков.

Той заяви, че имаме много изкривена статистика, защото като се започне от цените на хляба и се стигне до цените на горивата, всичко е на европейски цени. „Единствено в здравеопазването цените са афганистански. От тази гледна точка няма как да осигурим ресурс, затова най-добрият начин е да вземем оценката на пост-COVID синдрома в една централноевропейска държава като Полша, Чехия, Унгария, Словакия, и да осигурим тези ресурси за България“, уточни той.

Д-р Колчаков заяви, че у нас има десетки болници като „Пирогов“, които са държавни. Ръководството им се назначава от министъра на здравеопазването, а в Закона за здравето върховната отговорност за политиката в здравеопазването носи не здравният министър, а министър-председателят. „При държавните болници държавата е собственик, тя осигурява мениджмънта и ресурсите. Какъв е резултатът – много трагичен. От тази гледна точка трябва да има промяна на политиката. Първата стъпка е промяна на финансирането, а втората – доизграждането на една европейска система на здравеопазване“, обясни д-р Колчаков.

„Системите в България, както и по света, не бяха подготвени за тази пандемия. Специално COVID поразява всички органи и системи в човешкия организъм, т.е. то е многоизмерно и е трудно да се сложи в един стандарт. Затова и българите плащаме най-високата цена и сме с най-високата смъртност от всички европейски страни спрямо населението, защото при недофинансираната система COVID-а ни дойде в повече. Лекарите сме поставени в една ситуация, която е почти идиотска. Половината от времето ни отива да пишем документация, отчети, да се борим за ресурси пред Здравната каса и това отнема от времето ни за пациентите. НЗОК никъде не проверява каква операция си направил, каква анестезия си направил, пациентът останал ли е жив или не. Важно е документацията да бъде изрядна“, заяви още той. По думите му българските лекари трябва да бъдат освободени от несвойствени ангажименти – да мислят за сгради, оборудване, консумативи, материали, ток, вода, телефон, а тези неща да ги вършат финансистите.

В отговор на въпроса има ли война между лекарите и НЗОК д-р Колчаков заяви, че война няма и не може да има. „Горещият картоф е прехвърлен от тези, които носят отговорността – министърът на здравеопазването и министър-председателят, в ръцете на лекарите, и те трябва да водят някакъв непонятен спор с НЗОК за ресурси. Това нещо трябва да бъде променено радикално“, на мнение е той.

Според пулмолог от „Александровска“ болница проф. Даниела Петрова пък не може да се направи точна сметка колко струва лечението на един пациент с пост-COVID. „Може би около 80-85% от пациентите имат оплаквания, но те могат да бъдат лекувани в домашни условия. Това означава, че в случая грижите за тези пациенти поемат общопрактикуващите лекари, те ги проследяват и тук съответно имаме друг финансов бюджет. Едва около 10-15% е наложително да бъдат приети за активно лечение“, каза тя.

„Ние имаме проблем, който стои пред всички болници, но сякаш се очерня лекарската гилдия. Ние работим с клинични пътеки. Зад всяка клинична пътека стои една болест. Включени са пет процедури, които са осъвременявани в последната една-две години, но не напълно и съответно не се мисли за човешкия организъм като за едно цяло. Пациентът има придружаващи заболявания, които също се влошават със заболяването, с което постъпва. Тези заболявания не са включени в клиничната пътека, съответно те изискват допълнително лечение. На базата на това ние надхвърляме сумата, която е определена за заболяването по клинична пътека“, допълни д-р Петрова.

По думите й служителите на „Пирогов“ имат основание да протестират. „В нашата практика непрекъснато се сблъскваме с пациенти, които са преболедували COVID-19 и след няколко месеца те проявяват комплекс от оплаквания, които са свързани с различни органи и системи. Понякога част от тези пациенти се налага да бъдат лекувани активно, което означава да бъдат хоспитализирани“, обясни проф. Петрова.