Д-р Колчаков: Делът от БВП за здраве трябва да се увеличи двойно у нас

Големият порок в България е, че не изграждаме изцяло проектите. Това каза в интервю за БГНЕС анестезиологът от УМБАЛ „Софиямед“ д-р Иван Колчаков.

„В България непрекъснато се говори за здравна реформа, най-радикалната промяна се е случила преди 25 години, когато държавите от Централна и Източна Европа, които бяха част от съветската система на здравеопазване „Семашко“, я смениха с континентално-европейския модел „Бисмарк“. Здравната система е направена така, че всички важни закони са приети, въпросът е, че темпът на изграждане на системата не е завършен дори за 25 години, това е много парадоксално“, уточни той.

Д-р Колчаков припомни, че когато е започнато изграждането на параметрите на новата система е решено в България здравната вноска да е 12%1 с 1% по-ниска от здравната вноска за осигуряване в Германия. „Тъй като винаги има политическа конюнктура, тогава СДС и ръководството са решили, че това ще е много голямо натоварване и за гражданите, и за бизнеса, и най-напред ще бъде въведена 6-процентна вноска за извънболничната сфера, след това три години поред тя ще се вдига с 2%, за да може да стане 12% постепенно. От 2001 г. досега здравната вноска се повиши само с 2%. Това беше по време на Тройната коалиция. Министър-председател беше Сергей Станишев. И днес здравната вноска в България е 8%, докато в Германия е 16%“, подчерта той.

Според него у нас не можем да достигнем и 5% пари за здраве годишно от Брутния вътрешен продукт (БВП), докато средният процент средства за здравеопазване в ЕС се движат между 9 и 10%, като в Германия е над 10%, в САЩ – над 17%.

„Процентите невинаги се разбират, макар че те са парче от националното богатство, което се създава, и дават приоритета на живота и здравето спрямо всички други политики, т.е. в България приоритетът е двойно по-малък, отколкото в ЕС. Какъв е крайният резултат – най-бързо умиращата нация в света. Когато превърнем относителния дял или процента в реални пари, годишно на един българин се полагат от Здравната каса и Бюджета на Министерство на здравеопазването (МЗ) около 500 евро, докато в ЕС средно е между 4 500 и 5 000 евро“, каза д-р Колчаков.

По думите му когато има 8 – 10 пъти по-малко пари за здравеопазване, означава, че имаме по-малко пари за сгради, оборудване, консумативи, материали, апаратура, лекарства, ток, вода. Д-р Колчаков беше категоричен, че това е крайно неприемливо, особено когато се каже, че няма пари за здравеопазване, когато всички други цени са европейски – горивата, хлябът, сиренето, кашкавалът, а напоследък се вижда, че съпоставяйки цените, в Германия, Дания, Нидерландия те са по-ниски от тези в България.

„България има потенциал и възможности да направи стъпки, които са съвсем нормални и реални и нещата да бъдат коренно различни, без да се пренапрягат, т.е. ако България започне да заделя за здраве и за живот процент от БВП колкото адекватния европейски, ние веднага ще имаме два пъти повече пари. Това е отговорността на държавата – да създава приоритети, защото здравето е по-важно от всичко друго, за което се отделят пари, като например полиция, сигурност, подслушвания. В България ние очакваме да дойдат отговорни хора, които да направят приоритети, така че да бъдат равни и съпоставими с европейските като параметри, като проценти. Разбира се, ние не можем да очакваме същите финансови стандарти като западните страни, но трябва да се правят крачки, които са възможни. Ние очакваме и бихме препоръчали това да се прави от новия парламент и от бъдещото правителство“, заключи анестезиологът.

Цялото интервю с д-р Колчаков може да видите тук.