Д-р Красимир Събев: Не е вярно, че няма пари за онкоболните

Здравната реформа има своите проблеми, но много често се говорят и неща, които не са съвсем така. Това, което се разшумя за онкоболните, не е съвсем така. Не може да се правим на по-големи светци от папата и да искаме в България нови лекарства, които на Запад още не са одобрени и финансирани. Има случаи, когато това е последната надежда, но това не е и не бива да е цялостна политика. Това каза депутатът от ГЕРБ д-р Красимир Събев в интервю за „Марица“.

По думите му съвсем не е вярно, че няма пари за онкоболни. „Излишно се драматизират нещата. Използва се тежката болка на хората. За мен това е популизъм. Както и държавата не е толкова зле, колкото се опитват да я изкарат. Напротив, върви напред и ако сега се откажем, ще е тежко, не бива“.

Смолянският депутат е категоричен, че лекарската професия е до края на живота, докато политиката е само етап от него. „По-добре да си поддържаме форма лекарите. Не ми е трудно да съвместявам двете неща, защото съм работохолик. От 15 г. работя на две-три места. Преди това бях, освен в болницата в Смолян, и в частна клиника в Пловдив, пътувах всяка седмица. Не ми е чуждо нито пътуването, нито работата. Работата ми като анестезиолог ми е по-лесна, отколкото като депутат, защото съм от 6-7 месеца в парламента. Политиката е нещо, което също се учи“, казва д-р Събев.  

„Казвал на колега: "Елате да изкарате с мен едно дежурство, за да видите колко кратък е животът. И че не става с конфронтация. Но едно е да си спасител в болница, друго е да си спасител на държавата, както го разбира парламентът. Хората са ми дали голяма преференция, защото разчитат, че ще бъда също толкова ефективен като в болницата. И правя всичко възможно да оправдая очакванията им. Виждам, че е трудно като политик. Вярвам, че когато си последователен, имаш желание да четеш и носиш отговорност, не можеш да се провалиш“, допълва той.

Д-р Събев коментира и евтаназията, като заявява, че е против позволяването й. „Много деликатна история, не може да отрежеш с нож: да или не. Имал съм колега, който знаеше, че няма да оцелее, и ми казваше: Аз съм приключил. Дай нещо да направим. Аз му казах: Аз не съм Господ, не мога да направя нищо. Тънка струна е това. Пак някои се опитват да заиграят и да правят политика с това. Като виждам колко е трудно да кажеш на близките, че техният човек е починал, още по-невъзможно ми се вижда да вземаш решение за евтаназия. Не мога да нося такава отговорност. Хората имат някакво очакване да стане чудо и да оцелее човек. И тази надежда не можем да им я отнемаме“.