Д-р Кристиан Чечев: Ендокринологията ме привлече с динамиката и широкия хоризонт, който открива

Д-р Кристиан Чечев е специализант по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“. Възпитаник е на Националната природоматематическа гимназия с профил „Биология“. Завършил е медицинското си образование през 2022 г. в МУ - София.

Д-р Чечев, как решихте да поемете по пътя на медицината?

Животът постепенно ме насочи натам. Още в 7-ми клас най-силният ми предмет беше биологията. Класирах се 11-и на републиканското състезание по биология, което ми спечели място в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ). Тогава взех решението си да стана лекар.

Какво Ви мотивира да се насочите към ендокринологията?

Ендокринологията ме привлече с динамиката и широкия хоризонт, който открива. Винаги съм бил убеден привърженик на превенцията и на активното ѝ популяризиране. Целта на нашата специалност е да подобри качеството на живот, защото голяма част от заболяванията са с хроничен характер и ние имаме задачата да предотвратяваме бъдещите усложнения.

Разкажете за първите си стъпки в специалността. Кои са най-добрите Ви учители, на какво Ви научиха те?

За първи път се сблъсках сериозно със специалността в едно критично за обществото време – пандемията от COVID-19, във Военномедицинска академия. Тогава работех с пациенти с метаболитни коморбидности и видях отблизо как те повлияват тежестта на острото инфекциозно заболяване. Най-добрите ми учители са колегите, с които работя и днес – хора, които всеки ден ми дават личен пример и ме мотивират с хъс и амбиция да вървя по техните стъпки.

Към кои тесни области на ендокринологията имате най-голям интерес?

Най-силно ме привличат социалнозначимите проблеми – компонентите на метаболитния синдром, които са широко разпространени и дълбоко свързани с нашата специалност. Затлъстяването в частност е пандемията на новото време. За първи път в човешката история хората със затлъстяване са повече от тези, които гладуват.

Привлича ли Ви преподавателската работа?

Да, определено. Идвам от семейство на учители. Прабаба ми е била една от първите учителки по български език в Русе и е назначена лично от тогавашния министър на просветата – Иван Вазов. Намирам голям смисъл в това да бъдеш учител, да преподаваш.    

Имате ли амбиции за развитие в науката?

Човек планира, а Господ решава. Амбиция имам, а вече и правя първите си стъпки, докторант съм в Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет – София.

Имате опит като доброволец по време на пандемията от COVID-19. Кои са най-важните уроци и с какво Ви беше полезен този опит?

Бях доброволец на първа линия в Клиниката по инфекциозни болести към ВМА под ръководството на проф. Плочев и доц. Михайлова – изключителни специалисти и лекари с морал и достойнство. От тях и от сблъсъка с пандемията научих цената на екипността, бързата, но обмислена клинична реакция и човешкото отношение в най-тежките моменти.

В личен план – кои са любимите Ви занимания в свободното време

Спортът е моят начин за разтоварване – активно играя тенис и тренирам във фитнес залата. Част от мотивацията ми е да бъда личен пример за пациентите си, защото смятам, че въпреки натоварената работа винаги можем да намерим време за себе си и да инвестираме в здравето си.

Как си почивате най-добре?

Екстроверт съм и обичам да прекарвам време със семейството и приятелите си. Въпреки това с времето оцених и силата на уединението сред природата – тя е прекрасен буфер за напрегнатото ни ежедневие.

Коя е най-голямата Ви професионална мечта – за близкото и по-далечното бъдеще?

Да се реализирам успешно в направленията, към които съм се насочил, и да бъда максимално полезен на обществото – като работя качествена медицина, със силна превенция и развивам активна просветителска дейност, защото смятам, че това е важно. По пътя ни винаги има множество перипетии, но мисля, че именно те ни развиват като личности.