Д-р Кристина Радоева: Грешно поставената диагноза може да остави доживотен отпечатък

Детската психиатрия изисква готовност да свалиш бялата си престилка, за да осигуриш спокойна среда на пациентите

Д-р Кристина Радоева-Станева е възпитаник на МУ – София, където завършва образованието си през 2021 г. От 2022 г. заточва специализация в Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „Александровска“.

Д-р Радоева, с какво Ви привлече детската психиатрия?

Човешкият мозък е необятна материя, но детската психиатрия изследва функциите му и как те се променят още от самото начало. Интересни са ми начините, по които грешките в развитието, били те вродени или в резултат на външни неблагоприятни фактори, се отразяват върху различните сфери на функциониране. За мен е удовлетворяващо това, че ранното разпознаване на проблема и ранната намеса могат значително да подобрят качеството на живот на бъдещия възрастен човек.

В кой момент разбрахте, че точно тази специалност е Вашият път като лекар?

За пръв път се срещнах с дете с аутизъм, когато бях на 13 години – оттогава проявявам интерес към проблемите, с които се ангажира детската психиатрия, но едва в края на шести курс, по време на цикъла ни по психиатрия, разбрах, че искам да бъда специалист в тази област.

Като част от образователния процес ни бяха показани кадри на малък пациент на Клиниката с аутистично разстройство и пак на същия човек, но вече като гимназист. Впечатли ме колко самостоятелно беше станало това момче в резултат на интензивната работа на специалисти. В този момент осъзнах, че искам да посветя професионалния си път на това да имам принос повече деца да получават тази възможност.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение като специализиращ лекар във водещата клиника по детска психиатрия у нас?

На всеки случай тук се отделя много време, водят се задълбочени дискусии между специалистите, които са го поели (лекар, психолог, по преценка и логопед). Това позволява да дадем подходящи препоръки на родителите на нашите пациенти, което от своя страна до голяма степен определя благоприятното развитие на състоянието на детето.

Имате ли обяснение защо лекарите, които избират тази специалност в България, са толкова малко?

Детската психиатрия изисква търпение, емпатия и готовност да свалиш бялата си престилка, в името на това да осигуриш спокойна среда на пациентите. Тя се различава от много други медицински специалности по това, че няма образно или лабораторно изследване, което да доказва черно на бяло на какво се дължи наблюдаваната клинична картина.

Диагностицирането е сложен и отговорен процес – необходимо е да се вземат предвид всички детайли около контекста, в който боледува пациентът, а грешно поставена диагноза може да означава детето да бъде лишено от необходимите грижи, което оставя доживотен отпечатък. Мисля, че тези фактори отказват бъдещите лекари да изберат детска психиатрия за своя специалност.

Вече имате наблюдения от потока деца, за които родителите търсят помощ от психиатър. Как мислите, жива ли е стигмата или българските семейства вече са склонни по-често да се отърсят от предразсъдъците и да се обърнат към специалист?

На този етап не мисля, че е възможно да се отървем напълно от стигмата, особено в по-затворени общества. Прави ми впечатление обаче, че и много родители не се страхуват да потърсят помощ за детето си, когато имат опасения, че е възможно то да има психиатричен проблем. Намирам за тревожно, че те често са грешно насочвани и изминават дълъг път, докато стигнат до правилния специалист, а именно детски психиатър. Това отнема от времето на детето за пълноценна работа.

Как виждате развитието си като детски психиатър, кои специфични тематични области в специалността са най-привлекателни за Вас – като основа за бъдещи научни разработки например?

Интересна ми е темата за половия идентитет и нарушенията в неговото формиране. По данни на „Ройтерс“ през 2021 г. в САЩ 42 167 деца на възраст между 6 и 17 години са били диагностицирани с полова дисфория – близо три пъти повече, сравнено с данните от 2017 г. Увеличава се и броят на юношите, които преминават през хормонална заместителна терапия и/или блокиране на пубертета, като част от тях впоследствие съжаляват, че са били подложени на подобно лечение. Описаните тенденции ме карат да мисля, че е необходимо да има повече тесни специалисти в тази област.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – имате ли хоби, какви книги обичате да четете, коя е любимата Ви музика?

Обичам да прекарвам свободното си време на тишина сред природата, така си почивам най-ефективно. За съжаление, напоследък ми остава прекалено малко време за художествена литература, но харесвам жанра на научната фантастика.

Коя е Вашата най-съкровена мечта за близкото бъдеще?

Най-важно за мен е близките ми хора да бъдат здрави.