Д-р Маджаров: Делът на лекарствата в бюджета заплашва да превърне държавата в една голяма аптека

Безконтролното разрастване на болници в страната без оглед на потребностите, големият дял доплащане от страна на населението, обърнатата пирамида – подценена извънболнична помощ за сметка на болничната, както и кадровият дефицит – това са основните проблеми в сектора, откроени от председателя на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров пред БНР.

Като един от най-сериозните проблеми, който води след себе си куп други, той посочи дела на лекарствата в бюджета за здравеопазване. Д-р Маджаров отбеляза, че той е твърде висок не само в бюджета на НЗОК, а и като доплащане от страна на пациентите. В другите държави от Европа средният процент за лекарства от общите средства е около 15%, докато у нас над една четвърт от бюджета на Здравната каса отива за лекарства, а в добавка доплащането за тях от джоба на пациента е около 80% от всички доплащания в системата, стана ясно от думите му.

По тази причина според председателя на БЛС задачата на всеки следващ управляващ би трябвало да е да върви към баланс. „Защото няма как да имаме добри заплати, обновяване на апаратурата и да задържаме кадрите в България, ако продължава ежегодното нарастване на дела на лекарствата в разходите за здравеопазване и в същото време българите си купуват лекарствата в аптеките на най-високите цени в сравнение със съседните държави“, подчерта той.

За това ще настоява съсловната организация на лекарите и при изготвянето на бюджета на НЗОК за 2024 г. „Ако ще се стремим към европейска практика, нека да се стремим във всички сфери, а не срамежливо да крием зад сцената един голям проблем, а именно – заплащането за лекарствени средства. Ще настояваме на първо място да не се увеличава делът за лекарства в сравнение с миналата година, и да се заяви готовност за бюджета за 2024 г. да се върви в тази посока, а не просто по течението – всяка година все повече и повече и в крайна сметка ще стигнем до момент, в който нашата държава ще се превърне в една голяма аптека и доставчик на лекарства и няма да има кой да ги изписва, няма да има кой да се грижи за нас – специалисти по здравни грижи. Не всичко е пари, бих казал на колегите от индустрията“, заяви д-р Маджаров.

Той коментира и доплащането в болничната помощ, която обаче по думите му е с далеч по-малък дял в общото доплащане в здравния сектор. По думите му основното доплащане в болниците е за медицински изделия – основно стави и импланти. „Това би трябвало честно да бъде признато от управляващите и или да бъде поето на 100%, или да бъде обявено за неплатено, за да бъдат подготвени гражданите с допълнителна застраховка или по друг начин – да бъдем информирани, че ще се наложи да доплатим в болниците, а не да бъдем заблуждавани от политиците, че всичко е безплатно, и когато се разболеем, да научаваме, че трябва да платим става или някакъв имплант“, смята той.

Запитан как ще коментира предложението договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ да се сключват по ЗОП, д-р Маджаров заяви: Даже няма да коментирам това, защото се оказа, че няма автор. На срещите, които проведохме и в МФ, и в МЗ, всички твърдяха, че е някаква неволна грешка. Защото беше толкова безумно, че нямаше смисъл да се коментира“.

Той изказа предположение, че това е направено с други подбуди. „Защото това предложение предизвика буря от реакции и отклони вниманието на съсловието и на тези, които са ангажирани със здравеопазване, от други проблеми“, поясни д-р Маджаров.