Д-р Маджаров: Здравеопазването ни е на европейско ниво, но е три пъти по-недофинансирано

В България имаме добро здравеопазване на европейско ниво, което е изключително достъпно. Това е факт, тъй като много от българските граждани, които живеят в Европа, се връщат в България да се лекуват. Проблемът е как постигаме това качество.

Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред bTV по повод искането за увеличение на бюджета на НЗОК с 25%.

„Не отричаме, че има регионални дисбаланси в системата, дисбаланси във финансирането на отделни потребности, и това е за сметка на работещите в системата и за сметка на пациентите. Вместо да признаем, че финансирането на здравеопазването у нас не е на европейско ниво, продължаваме да говорим с абсолютни числа. Когато обаче говорим за милиарди, забравяме да кажем, че средно на човек в Европа се полагат 3000 евро за здравеопазване, а в България – около 1000 евро. Средно в Европа е над 10% здравноосигурителната вноска, а в България е 8%. Няма как да не се дават милиарди, но те са три пъти по-малко от милиардите, които се дават в Европа, и са недостатъчни“, каза още той.

Във връзка с големите разлики в цената на един и същ медикамент, констатирани от Министерството на здравеопазването, д-р Маджаров заяви, че има различни причини за това.

„Това са лекарства за редки болести и има наредба, която позволява тяхното използване въпреки липсата на регистрация в ПЛС у нас. Лекарите знаят това и ги прилагат. Този, който е написал наредбата обаче е оставил ръководството на болницата с възможността или да бъде изнудван от търговеца, който доставя медикамента, или самият директор да не е коректен. Основният проблем обаче е в правилата, които се пишат от държавата и се изпълняват от НЗОК“, каза той.

Зам.-председателят на БЛС уточни, че такива разлики се отчитат повече от 15 години, а е било редно още при първия случай този, който пише правилата, да ги промени. „Няма как директорът на болницата да знае, че в друг град това лекарство има различна цена. Възможността за злоупотреба е нормативно заложена“, каза д-р Маджаров.

Той допълни, че БЛС много пъти е осветлявал проблемите, заложени в нормативната уредба. „Например се казва, че правото на избор на пациента къде да се лекува е нещо погрешно. Напротив – това е едно от най-добрите неща на системата, но правилата за контрол са архаични. Пациентът отива при конкретен лекар, той отчита лечението по правила от преди 20 години, а след два месеца НЗОК проверява тази дейност, но на хартия. За да бъде тази система ефективна, трябва да има възможност за верификация на извършената дейност от пациента. Всеки пациент трябва да има електронна здравна карта и да потвърди чрез своето електронно досие, че действително е получил описаната здравна помощ. Тогава вероятно ще се окаже, че потребностите на населението са много по-големи, отколкото твърди държавата, криейки се зад това, че има много злоупотреби. Нека премахнем злоупотребите, да има политическа воля това да се случи“, каза д-р Маджаров.

По думите му обаче дори това да се случи, ако здравната вноска остане 8%, няма да може да бъдат удовлетворени всички потребности на пациентите. „Продължаващото лечение след активното в България не е изобщо застъпено и това трябва да се промени“, каза зам.-председателят на БЛС. Той припомни, че при старта на реформата е заложено здравната вноска да стане 12% в момента, в който НЗОК започне да плаща всички дейности.