Д-р Маджаров: Здравната система трябва да бъде ешелонирана

„Оформят се четири приоритета, които са важни за всички“. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на преговорите за коалиционно споразумение между четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Той подчерта, че поканата към Българския лекарски съюз в негово лице за участие в дискусията показва, че бъдещото коалиционно споразумение при всички случаи ще работи със съсловието, защото няма как да се случи нещо, без да участват лекарите и специалистите по здравни грижи.

„На първо място Спешната медицина е лицето на здравната ни система не само към нашите граждани, но и към света. На второ място приоритетът, който чух от всички и е приоритет и на съсловието, е развитие в доболничната помощ. На трето място – трябва да се направи анализ на системата, за да се обозначат проблемите. За да направим анализ, трябва да се въведе срочно или средносрочно ефективна електронна здравна система. Това ще даде отговори на много въпроси и ще изчисти част от наслоените в обществото твърдения. И ефективна финансова рамка. Това е една добра рамка за бъдещо коалиционно управление“, каза д-р Маджаров.

По отношение на Спешната помощ той подчерта, че първо трябва да се уточни мястото на квалифицираните лекари, сестри и парамедици в различните ешелони на Спешната медицина. „Териториално трябва да се осигури покритие в цялата страна на добре оборудвани линейки и хеликоптери там, където е необходимо. В тези транспортни средства лекар няма място, защото лекарят без апаратура не може да бъде пълноценен в своята квалификация. Това място трябва да бъде заето от лекарски асистенти или парамедици, които, поддържайки жизнените функции на пациента, да го транспортират до крайната точка – висококвалифицирана технологична болница. Не може кола на Спешна помощ да извозва пациент до лечебно заведение, което не може да се справи. Ние трябва да имаме бърза, ефективна, спасяваща Спешна помощ, която да осигури транспорт на пациента в златния час до лечебно заведение, което може да му гарантира лечение“, поясни д-р Маджаров.

Той допълни, че това е свързано и с комуникационна система и осигуряване на телемедицински връзки с лечебните заведения във всяка кола.

Д-р Маджаров беше категоричен, че трябва да се прави разлика между Спешната и неотложна медицинска помощ - тази, която трябва да бъде осигурена на гражданите в работното време на специалистите. „Медицинската помощ трябва да бъде ешелонирана. Във всяко населено място да бъде осигурен специалист по здравни грижи или парамедик, ако липсва общопрактикуващ лекар. Координацията между тях трябва да се осигурява от общопрактикуващ лекар, във всяка община трябва да е осигурен минимум общопрактикуващ лекар, а във всяка област – болнична помощ, която гарантира 90% от специалностите, които са известни на медицинската наука, във всеки регион трябва да са осигурени 100% от медицинските специалности и на национално ниво да има болници, които да гарантират, че можем да се справим със случаи, които са редки, но са тежки и енергоемки. Това дава отговор на въпроса какво означава равнопоставен достъп в цялата страна“, допълни той.

По думите на председателя на БЛС лекарят трябва да работи в болница с достатъчно възможности за квалификация и липса на деквалификация. „Трябва да спрем да говорим за структури и да твърдим пред обществото ни, че във всеки малък град може да има висококвалифицирана медицинска помощ“, категоричен беше д-р Маджаров.

По отношение на Националната здравна карта той заяви, че имаме необходимост от карта за специалистите, а не на леглата. „Проблемът с леглата идва от липсата на контрол и ефективна информационна система. Здравна карта, която да показва на държавата къде да насочи усилията си, за да гарантира тази ешелонирана медицинска помощ“, каза д-р Маджаров.

Той допълни, че трябва да се осигури специализация на кадрите, кариерно развитие на професионалистите по здравни грижи и контролни механизми, които да гарантират качеството на медицинската услуга.

„Дошло е време да се обсъди на колко места може да работи един лекар. Общопрактикуващите лекари работят само в една практика, а в специализираната помощ работят много колеги, които работят и в болниците. Нужно е да се въведат нива и по специалности, а не само по болниците“, каза още д-р Маджаров.

По отношение на финансирането на здравеопазването председателят на БЛС заяви, че на първо място трябва да се гарантира спокойствието в системата и пилотно въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) в отделни специалности, в отделни болници, за да може да се въведе постепенно ново финансиране. По думите му клиничните пътеки не бива да отпадат като механизъм за контрол на качеството, но постепенно трябва да бъдат заменени с друг механизъм за финансиране.  

„За втори път предстои да предложим механизъм, чрез който да се избегне дисбалансът в цените на клиничните пътеки на база външни референти“, каза още д-р Маджаров.