Д-р Маджаров: Няма време за отлагане на реформите

Създаването на иновативни фондове би помогнало за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина, каза Лука Чичов

„Да говорим по-малко за разходи в здравеопазването, а повече за инвестиции“. За това призова Лука Чичов, председател на Здравния комитет, при представянето на доклада на Здравния комитет на Американската търговска камара по време на дискусията с представители на основните политически партии, на служебното правителство и на здравните власти на тема „Инвестиции в здравеопазването“. Организатори са партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“ – Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

„Не е коректно да се твърди, че няма напредък в България в областта на здравеопазването за последните 20 години. Българската здравна система реално отбелязва осезаем напредък“, каза Чичов.

Той подчерта, че има различни обективни показатели за този напредък, като се започне с увеличаването на продължителността на живота от 71,7 на 75 години, макар че имаме още за да догонваме средната продължителност на живота в ЕС. По думите му сред останалите показатели са достъпът до иновативна терапия и

увеличението на разходите на глава от населението за здравеопазване,

които са се увеличили повече от три пъти – от 513 евро на човек през 2003 г. на 1637 евро през 2019 г.

„Ако сме обективни, трябва да обърнем внимание и на това, в което изоставаме спрямо ЕС“, каза Чичов. Статистиката по предотвратима смъртност показва, че у нас преждевременно умират 427 души на 100 000, а с по-лоши показатели от нас са само Унгария, Румъния, Литва и Латвия. Данните са за 2017 г. По отношение на най-масовите заболявания също сме сред най-изоставащите държави. У нас случаите на инсулти и хипертония са 4 пъти повече спрямо средното за ЕС, а исхемичната болест на сърцето – 1,5 пъти.

Според статистиката на Здравния комитет 39,3% са преките доплащания от пациентите в системата на здравеопазването и в това отношение сме на четвърто място след Кипър, Гърция и Латвия. „Има статистики, които показват, че доплащанията са 50% и сме на последните места в Европа“, каза Чичов.

Пет идеи за подобряване на системата се предлагат в доклада на Американска търговска камара в България. Това са: превенция, скрининг и иновативна медицина; инициативи за дигитализация; промяна от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване; нужда от реална реформа на модела на финансиране на системата и ефективно използване на европейските фондове.

„Всяка една от идеите може да допринесе

както за ефективно разходване на средства за здраве,

така и за подобрение на здравето на всеки един български гражданин“, каза Чичов и припомни разписаните в доклада подробности за петте идеи.

Реална реформа на модела на финансиране на системата може да бъде реализирана по четири основни начина: систематична промяна, създаване на иновативни фондове, по-ефективно преразпределение в посока „здраве“ от събраните данъци и акцизи и приоритетно насочване на инвестиции в здравеопазване от европейските фондове и механизми.

„По-конкретно систематичната промяна според експертите включва възможността от

преразглеждане на модела на НЗОК и промяна на цялостния модел на финансиране у нас,

като се почерпят добри практики от здравните системи на Франция, Германия, Швейцария и др. Създаването на иновативни фондове би способствало за по-ефективното акумулиране на средства за лечение чрез иновативна медицина. Подобни механизми има създадени и работят в Италия, Шотландия и Уелс“, уточни Лука Чичов.

„Българското здравеопазване трябва да направи стратегически скок и да се приземи там, където е здравеопазването в доста от европейските държави“, заяви на свой ред Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

„Вярно е, че направеното днес дава резултати много по-късно, но няма време да се отлагат реформите. Ние чухме за всички проблеми, които съществуват в българското здравеопазване – от кадровия сред медицинските специалисти през демографските до достъпа на пациентите до иновативни терапии. По-важно е да видим дали можем да се обединим около общи действия по тях“, заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

„Изводите в доклада не учудват никого, но е друго да бъдат обективизирани. Ние сме толкова силни, колкото сме обединени и толкова слаби, колкото сме разединени. Стратегическият скок може да бъда направен само с промяна в мисленето“, коментира председателят на БФС Асена Сербезова.