burevestnik.bg - Мобилна версия


Д-р Марин Пенков: Станеш ли веднъж лекар, умираш като такъв

Д-р Марин Пенков: Станеш ли веднъж лекар, умираш като такъв

Д-р Марин Пенков е завършил медицина в МУ- София през 2003 г. През 2009 придобива специалност Образна диагностика в същия университет. От 2004 до 2009 г. работи в отделенията по образна диагностика при Университетска болница  „Лозенец” и МБАЛ „Токуда Болница София”. От 2009 г. е лекар ординатор рентгенолог в МБАЛ „Св. Иван Рилски” в отделението Компютърна и магнитно-резонансна томография от самото му създаване. Извършва диагностични рентгеногологични процедури, неврорентгенологични и гастрорентгенологични диагностични процедури. Обучава специализанти по Образна диагностика и рентгенови лаборанти. Професионалният му интерес е в сферата на неврорадиологията, гастроинтестиналната рентгенология и мускуло-скелетната систeма. От април 2012 г. е началник на отделението Образна диагностика в болницата.

Завършил е Факултета за обществено здраве към МУ – София, и е магистър по специалността Обществено здраве и мениджмънт.  Член е на българската и европейската асоциации по радиология (БАР и ESR), на Европейската асоциация по неврорентгенология (ESNR) и на Европейската асоциация по гастроинтестинална рентгенология (ESGAR).

 

Д-р Пенков, как избрахте медицината за своя професия?

Израснал съм в лекарско семейство и сред лекари., поради това, че такива бяха и приятелите на родителите ми. За мен друг път не е имало. Дори звучи малко смешно -когато кажа, че съм израснал в белодробна болница, винаги ме питат: Толкова болен ли си бил? Не, просто родителите ми ме взимаха на работа със себе си. Така че от най-ранно детство живея в тази сфера и никога дори не съм си представял, че мога да бъда друг. Изборът ми е по убеждение или може би е в гените ми. 

А как избрахте Образната диагностика за своя специалност?

Избрах я последната година от следването си, в която учих в Дрезден. Там, стажувайки в реанимацията на болницата, се правеше едно от най-големите проучвания за Югоизточна Германия за белодробна тромбемболия. Ние, като реанимация, осигурявахме в ангеографската зала образната диагностика и там бях много впечатлен от специалността. Завръщайки се вече в България, избрах да продължа с Образната диагностика.

Това означава ли, че Ви привлича точно откриването на белодробната тромбемболия?

Не. Всъщност моята тясна специалност е неврорентгенологията, в която имам и европейска диплома отпреди няколко години. Още по-тясната ми субспециалност е детска неврорентгенология.

Каква представляват тези субспециалности?

И двете засягат нервната система. Но докато неврорентгенологията се занимава с възрастни лица и е обща, детската неврорентгенология е съвсем специализирана и касае само децата и техните вродени или придобити заболявания на нервната система. Такъв тесен специалист при нас е д-р Сираков, който е специализиран в интервенционална неврорентгенология. Ние работим всичко и едновременно се опитваме да станем по-добри в една конкретна област. При мен това е продиктувано от добрата ми работа с колегите невролози и неврохирурзи в болницата. Втората обичана от мен специалност е гастрорентгенологията, заради клиниките по гастроентерология и коремна хирургия, с които  работя. Гастрорентгенологията се занимава със заболявания на гастроинтестиналната система. В болницата почти нямаме патология, свързана със сърдечносъдови заболявания, така че се обезсмисля да се старая да съм добър в това.

Но пък преди близо месец точно Вие бяхте човекът, който откри тромбемболията на вашия колега и който беше спасен в „Сити клиник“.

Това е спешно състояние, което всеки лекар-рентгенолог трябва да може да открива. А и това е нещо, на което учим нашите специализанти - първото нещо, което трябва да знаят, са десетте диагнози, които могат да доведат до смърт в рамките на час. Ако тях могат да откриват, другото лесно ще надградят. Но са задължени да знаят патологията, която води до внезапна смърт.

Вашата бърза реакция и последвалите действия на кардиохирурзите предизвикаха възхищение, но същевременно се появи и твърдението, че ако пациентът не е бил лекар, е нямало да получи такова отношение.

Ние имаме абсолютно същия случай отпреди няколко години с едно момче. Находката беше случайна и представляваше огромна тромбемболия. Отново проф. Петров го оперира. Месец преди това имахме пак случай с пациент, който обаче беше за системна тромболиза. Този начин на действие в такива ситуации е изградена система в нашата болница. Колаборацията между различните клиники е на много високо ниво и нямаме дефицити в общуването. Това го правим за всеки. Всъщност точно това е нашата работа.Иначе се обезсмисля  съществуването ни тук. Това не е само в нашата болница. По същия начин се работи на много места в България.

Кое е по-добре - да си много тясно специализиран или да имаш по-широко поле за изява?

И двете има своите предимства и недостатъци. Когато човек е много тясно специализиран, той безспорно е много добър специалист в тясната си специалност. В съвременната медицина информацията, която излиза всеки ден, е безгранична. Няма на света човек, който може да обхване всичко ново в медицината. Обаче това донякъде ограничава колегите, които са много  тясно специализирани -  те по никакъв начин не могат да помогнат за нищо друго. В България все още нямаме законово обусловени субспециалности.Работим всичко, като едновременно се профилираме. Аз съм се профилирал поради естеството на работата си в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в неврорентгенологията и гастрорентгенологията. Това най-много работя.

Вие сте работил и на други места. Там каква беше основната Ви дейност?

Специализирал съм в болница „Лозенец“ и в „Токуда“ два пъти за по една година. В „Токуда“ работех и като редови лекар. Просто проф. Кирова, която е мой учител, ме беше помолила за помощ и отидох заради нея.

А как избрахте „Св. Иван Рилски“?

След като приключих специализацията се появи предложението за работа от тук. Дадоха ми голяма възможност и за научно развитие, по-специално в неврорентгенологията, която винаги ми е харесвала. Тъй като Св. Иван Рилски е най-голямата неврохирургия в България, избрах да започна работа тук и това  се оказа, за мен специално, изключително полезен ход.

Кои са най-интересните случаи, които сте имал в болницата?

Всеки ден през нас минават интересни случаи. Всеки ден има нещо ново.  Хубавото на нашата специалност е, че много пъти ние сме първите, които виждаме диагнозата и я поставяме. Много пъти клиничната картина не съответства на крайната диагноза. Ето например днес (б.ред.- във вторник) прегледахме мъж , който дойде с оплаквания, свързани с гръбначния стълб, а се оказа, че има тумор в мозъка. Нещо, което никой не беше предполагал. Нашата роля беше в това, че го открихме, съответно се обадих на колегата, казах какво съм видял, насочихме го към неврохирургията и човекът вече има час за операция. Той ще се размине с много по-лека интервенция, отколкото, ако беше изчакал да се появят симптомите, а ние се бяхме фокусирали само върху гръбнака му, според оплакванията. Така че няма ден, в който да няма нещо интересно, нещо ново за нас. Особеното е, че гледаме огромно количество деца, а там, за съжаление, винаги има нещо.

Защо избрахте да работите в България? Има ли сте възможност да останете и в чужбина.

Имал съм възможност наистина. Обаче всеки, който отиде в чужбина, трябва да знае, че там той става просто част от системата. Колелце в машината. Докато в България все още имаме възможност да сме творци и  да развиваме собствена воля. Както на мен ми се отдаде възможността да поема отделението, да го развия, да го напълня с млади хора. Аз съм на 41 години и съм един от най-възрастните в отделението, което нямаше как да ми се случи в чужбина за толкова кратко време.

Тежи ли Ви името?

Никога не ми е тежало. По-скоро това, че съм бил около майка ми и баща ми и техните приятели, ми е помогнало да се изградя като лекар. Това, което баща ми ми е казвал  е, че когато човек стане лекар, той винаги остава такъв. Няма бивш лекар, той умира като лекар, какъвто и да е бил жизнения му път. Тяхното виждане за медицина, разговорите с колегите им, ми помогнаха много да се изградя като лекар. Не ми пречи и в работата, но носи голяма отговорност защото хората търсят в мен професионалиста, а не фамилията.

Как се разтоварвате от напрежението в болницата?

Най-много ме разтоварва да пътувам със семейството си. Много обичам да пътувам в България на места, които не са туристически, и в чужбина, ако имам възможност.  Затова  се стремим всяка събота и неделя със съпругата ми и детето ни да пътуваме някъде .


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   E%pV

User Avatar От братовчедкаТАТАТАТАТ 24.09.2019 02:48:03

Спрете се бе, ЛЕШОЯДИ БЕЗПОДОБНИ ЖАЛКИ НЕЩАСТНИ! Направете нещо вие! Всичките знаете само да философствате! Завистници! Работете, бе! Учете, бе! Развивайте се, бе! Действайте, бе! „Ето ги и новите кобри топли, още по-отровнииии” Ама кат ви опре ножа до гъ*а тичате при такива като него, мм? Ммм?

User Avatar Гост 25.08.2019 12:08:28

Един от най-добрите специалисти по образна диагностика в България! И наистина е Лекар! Има много добро отношение към пациентите! Бъдете здрав д-р Пенков!

User Avatar Мама 26.08.2019 12:44:54

Браво, сине!

User Avatar Д-р Пенков 26.08.2019 00:39:55

Благодаря, татко.

User Avatar Глас народен 22.08.2019 18:19:11

Уважаема редакция, моля, интервюирайте научния ръководител, рецензентите и членовете на журито на дисертацията на уважаемия д-р Пенков. Очакваме с нетърпение!

User Avatar Гост 22.08.2019 09:58:09

Потрес. Падение.

User Avatar Elf 22.08.2019 09:40:42

Както на мен ми се отдаде възможността да поема отделението...........ei taka mi se Otdade..........Evala Parashut!A znaesh li kolko drugi kato teb progonichte ot Balgaria s vasheto urejdane.Hiliadi.

User Avatar познат 21.08.2019 09:56:40

Ох,на мама и тати гордостта!

User Avatar Лекар в чужбина 21.08.2019 00:50:03

Значи така, който отиде в чужбина, трябва да знае, че там той става просто част от системата. Колелце в машината. Докато в България все още имаме възможност да сме творци и да развиваме собствена воля. Това е абсолютна боза и лицемерие и не отговоря на истината. В България има много по-малко свобода, защото началникът ти определя живота. Здраве.нет, как ги избирате за интервю тези мамини синчета, които толкова милеят за родината?

User Avatar Гост 19.08.2019 11:28:44

Таз дисертация се е направо за професура! Анкета с персонала...Бъдещ меринджей...

User Avatar Гост 19.08.2019 10:50:27

Разбира се, татко въобще не е помагал за кариерата...

User Avatar Интересен случай 18.08.2019 14:33:06

Висше училище/Научна организация: Национален център по обществено здраве и анализи Научен институт: Национален център по обществено здраве и анализи Научна степен: ОНС "доктор" Професионално направление: 7.1. Медицина Диплома No/дата: 28 / 11.06.2018 Тема на дисертационния труд: Концептуална рамка и модел за организация и управление на качеството в лечебно заведение УМБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕАД - София по ISO 9001:2008. Скрий повече информация Място на съхранение: Научно-техническа и педагогическа библиотека Анотация: Всички европейски здравни системи днес са изправени пред сходни ситуации и проблеми: застаряване на населението, напредък на медицинските технологии, нарастваща стойност на здравните услуги, необходимост от постигане на ефикастност и ефективност при изразходваните в здравеопазването финансови средства, загриженост за качеството на здравните услуги. В стремежа им да търсят сходни решения на тези сходни проблеми се оказва, че решението за подобряване и устойчиво развитие на качеството на здравните услуги с контролния инструментариум на стандартите от серията ISO 9001 е един от важните процеси за реална конвергентност на европейските здравни системи. Целта на проучването е да се направи оценка на внедрената в болницата система за организация и управление на качеството ISO 9001:2008. Проведено е анкетно проучване сред 9 началници на отделения, 42 лекари и 65 професионалисти по здравни грижи. Резултатите показват, че е наложително усъвършенстването на управлението на логистичните дейности, информационните процеси и комуникационните потоци в болницата, както и организацията и информационното осигуряване на приема на пациенти; на медицинските стандарти; непрекъснато усъвършенстване на професионалните знания и умения на медицинските специалисти. Направени са препоръки към възложителите и изпълнителите на качествени здравни услуги. Общ обем на дисертационния труд (брой страници): 179Библиография (брой заглавия): 101 Дата на защита: 04.06.2018Език на основния текст: Български Научен ръководител: Проф. д-р Златица Георгиева Петрова, дм; Доц. д-р Наташка Дакева Данова, дмРецензенти: Проф. д-р Пламен Стоянов Димитров, дм; Доц. д-р Таня Василева Чолакова, дм Председател на научно жури: Проф. д-р Пламен Стоянов Димитров, дмЧленове на научно жури: Доц. д-р Наташка Дакева Данова, дм; Проф. д-р Златица Георгиева Петрова, дм; Доц. д-р Таня Василева Чолакова, дм; Доц. д-р Жана Христова Големанова-Даскалова, дм.

User Avatar Гост 19.08.2019 11:09:51

"...че е наложително усъвършенстването на управлението на логистичните дейности, информационните процеси и комуникационните потоци в болницата, както и организацията и информационното осигуряване на приема на пациенти; на медицинските стандарти; непрекъснато усъвършенстване на професионалните знания и умения на медицинските специалисти." И за това 179 страници?

User Avatar Гост 19.08.2019 11:05:05

Проф. д-р Златица Георгиева Петрова - хем научен ръководите, хем в журито доц. д-р Наташка Дакева Данова - хем научен ръководител, хем в журито Проф. д-р Пламен Стоянов Димитров - хем рецензент, хем в журито Доц. д-р Таня Василева Чолакова - хем рецензент, хем в журито Тия сами себе си ли оценяват???

User Avatar Гост 19.08.2019 11:00:21

Бравос!

User Avatar Гост 20.08.2019 21:22:38

А стига бе, този лекар стази дисертация ли е станар доцент

User Avatar Гост 20.08.2019 21:23:22

Ааааааааааа, не бе

Още от Кой сте Вие, докторе