Д-р Миндов: Всеки носи лична отговорност за собственото си здраве

Грижата за здравето трябва да започне от самото зачеване на детето, категоричен е той

„Превенцията е част от профилактиката, но тя не може да бъде извършвана само от лечебните заведения и от общопрактикуващите лекари. Всеки носи лична отговорност за собственото си здраве и трябва да живее по възможно най-здравословния начин. Ранната диагностика и профилактиката са ключът към доброто здраве“. Това каза през Нова Нюз общопрактикуващият лекар д-р Георги Миндов. Той бе категоричен, че всеки носи лична отговорност за собственото си здраве и трябва да живее по възможно най-здравословния начин.

По думите му въпросът с лошите здравни показатели на българите, които са намерили отражение в Здравния профил на България за 2025 г. в Доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС има много аспекти, а като цяло проблемът е високата заболяемост от сърдечносъдови и онкологични заболявания, с високата смъртност, с по-кратката продължителност на живота е много сложен и не е свързан изцяло със здравната система.

"Дължи се на много фактори – с отношението към себе си, към собственото ни здраве, с това кога изобщо започва профилактиката. Преди време четох една статия за остеопорозата и кога трябва да започне профилактиката ѝ. Бях много шокиран, когато разбрах, че тя трябва да започне още по време на бременността на майката. От това зависи дали в по-късна възраст жената ще развие остеопороза. Натрупването на костната маса е свързано със здравето като цяло", даде пример д-р Миндов. 

Той обясни, че грижата за здравето трябва да започне от самото зачеване на детето, а факторите за добро здраве са десетки – комплексни, психологически, народопсихологически.

"Естествено, здравната система е ключов фактор. И тази „ножица“, за която говорим – между продължителността на живота и финансирането, я наблюдаваме от години. За съжаление, това не го казват нашите институции, а европейските. Те обаче могат само да препоръчват мерки, каква да бъде здравната политика определят държавите“, каза той. 

Неправилното хранене, пушенето при младите хора, употребата на наркотични вещества – това са все неблагоприятни фактори, които в крайна сметка водят до здравната система, а тя е недофинансирана.

"Да кажеш на някого да не пуши в колата, когато вози детето си, или да не използва бездимни продукти, или да промени начина си на живот – това е първичната профилактика и тя е ключова. Вторичната профилактика – там вече сме ние, лекарите.  Тя идва  след настъпване на неблагоприятно събитие – инфаркт, инсулт, или когато вече сте диагностицирани с остеопороза", подчерта д-р Миндов.  

Той обясни, че неблагоприятните фактори са трудни за улавяне и трудно се фиксират в рамките на един преглед или една анкета с пациента – начинът на живот, храненето, сънят, почивката.

„Дори сънят е изключително важен – колко часа спи човек в определена възраст. Тези фактори са и социални. Не всеки може да си позволи живот сред природата или почивка в скъп курорт с чист въздух. Нашите курорти по Черноморието са прекрасни, но са изключително скъпи. Това също е част от здравето – не само активното лечение, когато се разболеем, а и пасивното – какво даваме като средства, за да се храним здравословно, да живеем здравословно, да почиваме пълноценно и да не се преработваме. Защото преработването също води до тежки последствия. Унищожаваме здравето си, за да изкарваме пари, а после болниците и лекарите не могат да помогнат", каза общопрактикуващият лекар.

Той се спря и на темата за профилактичните прегледи, които все още остават сериозно пренебрегнати от хората, независимо че са важни.  

"Изпратил съм над 300 покани за профилактични прегледи до пациенти, които не са се явили. По-малко от 10% отговарят. Здравната култура е сериозен проблем. Няма санкции – има възможности, но всеки сам решава дали да ги използва, като трябва да е наясно какъв риск поема", подчерта д-р Миндов.

В допълнение той обясни, че през последната година профилактичните дейности и изследвания, заплащани от НЗОК са се увеличили и това е включено в профилактичните пакети, утвърдени с НРД, но интересът към тях си остава малък.  

„Нашата здравна система е най-ниско финансираната в Европа. Това е проблем, защото България има най-нисък брутен вътрешен продукт. Не можем да отделяме толкова средства, колкото водещите европейски икономики – Германия, Франция, Белгия. Здравето става все по-скъпо – нови терапии, които струват хиляди и десетки хиляди левове, животоспасяващи и поддържащи лечения. Не е проблемът в здравната вноска, а в слабата икономика. И оттам идва доплащането – над 40% директни разходи от пациента. Няма друг начин. В същото време се откриват нови болници и легла, защото клиничните пътеки са недофинансирани и се търси компенсиране чрез оборот, което води до по-ниско качество", посочи д-р Миндов.