Д-р Наташа Цекова - Трайкович: Обичам да чета по кожата - това е моето призвание

Бих искала повече млади колеги да търсят реализация в онкодерматологията

Д-р Наташа Цекова - Трайкович се дипломира в Медицински университет - София през 2009 г. През 2017 г. придобива специалност по Кожни и венерически болести. Носител е на множество стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Международното дружество по полово предавани инфекции.

Провежда множество специализации в областта на диагностиката на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия.

От 2020 г. оглавява единствената в страната клиниката по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ и продължава да се развива и да обогатява своите знания в областта на онкологията. Д-р Цекова е част и от екипа на МЦ“ Вежен Медикал“ - София.

За мен всичко стана много лесно, не съм имала нито миг колебание. Това, че станах лекар дори не беше избор, а по-сокоро единствен вариант.

Къщата, в която живеехме, се намираше срещу болница. Всеки ден виждах линейки, виждах носилки, виждах болни хора, които идват и търсят помощ. За мен това не беше неприятна гледка, нито ми носеше страх или някакво лошо чувство. Просто виждах какво се случва и още като малка разбрах, че то е част от живота.

Освен това роля изигра и семейната ми среда. Майка ми е лекар, често бях с нея в кабинета й. Дори там съм се чувствала като в домашна обстановка, сякаш си бях у дома. Така че, виждате, нещата в живота ми се подредиха по този начин от само себе си.

Работите в една сложна, безсъмнено интересна и много динамична област – онкодерматологията. Разкажете за първите си стъпки. Кои бяха Вашите учители?

Завършила съм природо-математическа гимназия и това оказа голяма роля във формирането ми като личност, а и като лекар по-късно. В природните науки има логика, свързаност, последователност. И много често точно те провокират въображението. Когато вдигна очи към небето, виждам не само звездите, виждам дракони, пеперуди, различни фигури. Така става и когато се вглеждам в кожата, тогава също търся отговора – какво се е случило, за да видя това, което виждам, какво е извадило на повърхността този образ, какво трябва да разгадая, за да стигна до диагнозата. Обичам да чета по кожата, това е моето призвание.

И още нещо ми помага в контакта с пациентите – аз съм добър слушател. Мога да слушам внимателно, да усещам мисълта на човека и онова, което е вътре в него. Да умееш да слушаш пациента е важно, така си мисля.

Интересът ми към онкодерматологията се появи още по време на следването ми. Кожните тумори са една действително много голяма и разнообразна област, към която интересът ми се засили по време на специализацията ми в Клиниката по дерматология и венерология в Александровска болница. Още от тогава, интересът ми се задълбочи към тази тематика. По време на специализацията всичките допълнителни обучения, курсове, форуми извън страната бяха свързани с кожни тумори. След това постъпих на работа в Клиниката по онкодерматология на УСБАЛО.

Всеки колега, с който съм работила е бил и мой учител. Но този, на когото дължа най-много е доц. Красимир Киров. За съжаление, той вече не е между нас. Той беше много добър учител и перфекционист по природа. Не криеше знанията си от младите, не ги пазеше за себе си, раздаваше се. Няма да забравя как ме насърчаваше да бъда смела, как след всеки успех ми казваше „Браво, справи се“.

От тези тези дни и години на първите ми стъпки съм запомнила колко много съм се радвала когато постигна излекуване и как съм страдала, когато пациент си е отивал от този свят. Приемала съм го като личен провал, изживявала съм го вътрешно. Не съм забравила тези емоции, те са в мен, връщам се към тях и днес.

Дисертационният Ви труд е посветен на HPV и неговата роля за появата на тумори с генитална локализация. С какво Ви привлече тази проблематика?

Преди всичко това е една актуална тема, с много аспекти, които очакват своето изясняване. HPV инфекцията е сексуално-трансмисивна, важно е да се намери отговор на въпроса в каква степен тя е първопричина за появата на кожни тумори по гениталите, как се развива болестният процес, кои са по-застрашените групи. Освен това е важно да се изясни дали тази патология засяга и лицата, които са ваксинирани срещу HPV, да се направи сравнение между ваксинираните и неваксинирането. Старая се да потърся отговор на тези, а и на много други свързани въпроси.

Как виждате професионалното си развитие в близките години – като ръководител на клиника и като лекар, който търси нови предизвикателства в работата си?

Клиниката, която ръководя има 12 легла, приемаме пациенти от цялата страна. Годишно оперативно лекуваме около 900 пациенти. Екипът ни работи високопрофесионално и всички искаме да поддържаме това ниво, което е сравнимо с нивото на най-добрите европейски клиники. Освен меланомни тумори, лекувами немеланомни – спиноцлелуларни и базоцелуларни карциноми на кожата.

Имаме и консултантска дейност, която не е никак малка. Провеждаме консултации на пациенти от други клиники, при които се е проявил кожен проблем –при онкологично болни на лекарствено лечение, при имуносупресирани, болни след трансплантация на хемопоетични стволови клетки - когато има реакция на отхвърляне, при пациенти със СПИН.

Ако има нещо, което бих искала да ни се случи, е да подобрим възможностите за диагностика. Имаме необходимост от нова, съвременна апаратура, която ще подобри диагностичния процес, неговата бързина и прецизност. Знае се, че точната диагноза е стъпката към правилното лечение и вземане на решение. Затова ми се иска да разполагаме с тази апаратура. Според мен е много важно една голяма специализирана държавна болница да има тази възможност, защото нуждаещите се ще имат достъп до такава диагностика и последващо лечение. Ако такава апаратура бъде заложена в частния сектор, достъпът до нея ще бъде ограничен и ползването и не ще може да се ползва в пълния си капацитет. Би било наистина жалко.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Най-трудният въпрос. Имам много малко свободно време, но когато това се случи, обичам да го прекарвам с двете си деца, единият е тийнейджър. Общуването с тях ми носи много радост. Отделям време и за себе си, 3-4 пъти в седмицата имам тренировка, също така ме привличат пътуванията. Едно от нещата, които истински ме вдъхновяват, е дегустацията на вина - любопитно и приятно занимание. Започнах да уча иврит, интересно ми е.

Кое време от денонощието е Вашето време? Кои са часовете, които обичате най-много?

Сутрините. Независимо дали е делник или празник, обичам сутрините. Това е времето, в което се подготвям за деня, първите мигове, в които усещам, че ми предстои да се потопя в активностите, които обичам и ми дават смисъл.

Когато съм в отпуск, обичам да посрещаме изгрева край морето – тихо, спокойно и безлюдно.

Кои са етичните принципи, които се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

Справедливостта. Вярвам в нея и смятам, че винаги трябва да се стараем да бъдем справедливи. Писаните правила да се спазват от всички и да са валидни за всички. Не може за една групичка едно, за друга друго. Въпреки, че това не винаги се случва, аз продължавам да вярвам в справедливостта.

Коя е мечтата, която искате да видите сбъдната през годината, която идва?

В професионален план – клиниката да получи диагностичната апаратура, за която вече казах с няколко думи. Това ще ни помогне да работим на най-съвременно ниво, така както работят в европейските клиники, и да бъдем полезни за нашите пациенти.

Друго мое желание е свързано с младите колеги – дерматолози. Иска ми се повече от тях да търсят реализация в дерматохирургията и дерматоонкологията, а не да се посвещават единствено на естетичната дерматология. Засега това е само пожелание, но ми се иска да видя, че то става реалност.