burevestnik.bg - Мобилна версия


Д-р Никола Харисков: От дете знаех, че ще стана лекар

Избрах хирургията, защото винаги съм искал да работя с ръцете си

Д-р Никола Харисков: От дете знаех, че ще стана лекар

Д-р Никола Харисков е от младите и перспективни кадри на ВМА-София. Той е завършил през 2013 г. Медицински университет – София. От следващата година започва работа в Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия към ВМА. От тогава е специализант, а декември т.г вярва, че ще бъде специалист по ортопедия и травматология, след полагане на държавен изпит.

Младият хирург участва в екипа, който прави едни от сложните ортопедични операции във ВМА. Той признава, че „практиката може да я добиеш само в големи лечебни заведения като ВМА”. Не крои планове да работи в чужбина, тъй като е на мнение, че човек и в България може да си намери мястото.

Какво му дава тежката работа на хирург? Как може да се подобри системата на специализациите на младите лекари? Как се справя със стреса и преумората? Ето какво сподели младият д-р Харисков.

 - Д-р Харисков, как избрахте медицината за ваша професия?

- Никога не съм се колебал дали да бъда лекар или нещо различно. Такова ми е семейството - от малък знаех, че ще стана лекар. Още прабаба ми и дядо ми са помагали на хората със свойте познания за билките и мануалната терапия, без да имат медицинско образование, те са били учители по професия. Аз съм израснал в лекарско семейство – баща ми и вуйчо ми са доктори. Баща ми е специалист по образна диагностика, а вуйчо ми е хирург. Така че нямах дилема каква професия да избера, духът в моето семейство винаги е бил лекарски.

- Вие специализирате хирургия в областта на ортопедията и травматологията – не е ли много тежка тази специалност?

- Баща ми е искал да стане ортопед, но не е успял, аз му сбъдвам желанието. Избрах хирургията, защото винаги съм искал да работя с ръцете си, смятам, че съм достатъчно сръчен. Освен това, има и много творчество в оперирането – мислиш как да сглобиш крайника и т.н.

А към ортопедията и травматологията се насочих най-вече, защото ми хареса още от студентските години. Избрах тази специалност от гледна точка на това дали ще ми е интересна работата и ще се чувствам пълноценен. Едва, когато започнах да специализирам, разбрах всъщност в какво се състои тази специалност. Преди това е било просто желание да го направя.

- Вие бяхте част от екипа, който оперира наскоро 6-килограмов тумор от бедрото на мъж. Това първи такъв случай в кариерата ви ли е?

- Не, не ми е първи. Всъщност, имахме преди няколко години почти идентичен случай. Имали сме и други случаи на тумори, които сме отстранявали.

Тук по-особеното беше, че чак токова голям тумор не бяхме отстранявали. Освен това, той е рецидив при този пациент, 10 г. след първата му операция. Със сигурност, работата с такива пациенти е най-добрият начин да израснеш в професията. Хирургичната работа не е само теоретична, има и много практична част. Без съчетаване на теория и практика, не се получават нещата. А практиката може да я добиеш само в големи лечебни заведения като ВМА.

- Откъде дойде сложността в тази операция с 6-килограмовия тумор на крака?

- Тя дойде от големината на тумора, от разположението му, от това, че е втора операция. Когато има рецидив, на мястото вече има сраствания, анатомията не е нормална, обхващат се съседни нерви и съдове, и поради тази причина се включиха и колеги по съдова хирургия.

Човекът вече е добре, доволен е, ходи и сам се чуди защо е чакал толкова дълго време, за да се оперира. Преди операцията пациентът изобщо не можеше да ходи нормално.

- Има ли друг случай, в който сте се почувствали много удовлетворен от постигнатото?

- Има много такива случай. Ние сме голяма структура и пристигат случай от цялата страна. Постоянно имаме интересни случай и в травматологията, и в ендопротезирането. Като цяло, мога да кажа, че всяка по-нестандартна операция, още повече нещо, което не се случва всеки ден, ми е много интересна.

- Какво е мнението ви за реда на специализациите на младите лекари?

- Откакто се зачислих да специализирам във ВМА, се сменят вече две наредби, аз съм по тази преди тях. Първото нещо, което трябва да се направи, е веднъж завинаги да решат какъв да бъде редът за специализация. Да се знае ясно, точно и конкретно, за да може самите хора, които избират да се занимават с това нещо, да са наясно по каква пътека ще вървят.

Аз, докато бях втори-трети курс, въобще нямаше места за специализация, не се знаеше дали ще специализираме изобщо. Затова според мен, трябва да се изгради система с ясни и точни правила, която да не се променя през няколко години. Да се знае в цялата страна от колко лечебни заведения има нужда, респективно от колко специалиста, т.е трябва обща стратегия, която да се спазва.

Друг проблем е свързан с базата, в която ще специализираш, с болницата, в която ще работиш, с екипа, на който ще попаднеш. Важно е самите хора в екипа дали са готови да те учат, да споделят познанията си с теб. Аз съм доволен и от болницата, и от екипа на проф. Неделчо Цачев във ВМА.

- Какво е мнението ви за въведеното от Министерството на здравеопазването решение млади лекари, които са специализирали със субсидия от държавата, да отидат да работят за 3 години на място, където има недостиг от такива кадри?

- Всеки иска да специализира нещо и да стане велик кардиохирург, неврохирург и т.н. Но според мен, за регулирането на специализациите на лекарите трябва да се направи точен разчет и да се знае за нашата популация в България какви кадри не достигат и в кои региони на страната. Само държавата и отговорните институции може да регулират тези неща. Нормално е една специалност да е по-желана от друга, но се получава така, че няма кадри в дадени области. Получава се парадоксът, че има хора, които са завършили медицина, но не могат да влязат и да специализират. Аз имам колеги, които завършиха и отказаха да влязат в болниците. Те работят в различни фирми, но не специализираха нищо.

Що се касае до т.нар. разпределение, според мен един млад лекар, преди да запише специализация по дадена специалност, трябва да е наясно къде има недостиг на такива кадри и да си прецени дали има желание и възможност да отиде след това да работи на това място. Не е редно, да речем, аз от операционната на ВМА да отида да работя в амбулаторен кабинет в някое друго населено място, след като някой е посочил да отида там. Тези неща трябва да стават доброволно, не с посочване и за да се получи това, трябва да има стимули, т.е подобрени трудови условия за по-малко желани специалности и отдалечените места. Затова е важно да има яснота и регулация на този процес.

- Кой според вас, е най-добрият режим за всеки от нас, за да си поддържа ставите?

- Движението и нормалното тегло са най-добрите приятели на ставите.

- Вие изкушавате ли се да работите в чужбина?

- Изкушавал съм се, но никога не съм го обмислял като възможност пред мен. С годините все повече достигам до извода, че е по-добре да не ходя да работя навън. Винаги съм бил родолюбец. Но това, което бих желал да направя, е да отида за кратко време да специализирам в чужбина, ще ми е интересно да видя друга школа как работи.

Ние не сме много изостанали като методология и като специалисти от Запада. Изостанали сме като система. Това е, което съм видял от западните болници, в които съм бил.  Не бих казал, че в България има по-лоши специалисти, отколкото в Германия, да речем. Има пропуски в организацията на здравната ни система. Човек просто трябва да намери мястото си, където се чувства удовлетворен. Навсякъде може да си намериш мястото. Ако си по-упорит, нещата се получават и в България.

- Как си почивате?

- Имам различни начини да си почивам. Основният ми начин на почивка е спортът в различните му форми. През годините съм играл футбол, баскетбол, фитнес, ски, бокс, ходил съм по планините. Никога на професионално ниво, но съм голям любител. Почивам си в компанията на близки приятели и семейството. Общо взето, така обичам да си почивам. Спортът, природата и добрата компания ме зареждат и ми помагат да релаксирам. 


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   CaLw

Още от Кой сте Вие, докторе