Д-р Николова: Тези, които създават наредбите, не познават реалната ситуация в здравеопазването

Очаква се дефицит в Здравната каса от 500 млн. лв., каза здравният икономист Аркади Шарков

Тези, които създават закони и наредби трябва да са наясно защо, какво и как правят, тези закони и наредби трябва да подобряват системата, да са насочени към това да имаме по-добро здравеопазване и за лекарите, и за пациентите. Много голяма част от хората, които взимат решения по тези въпроси, не са наясно под какъв натиск и напрежение се работи в системата. Това каза пред Нова телевизия д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар, член на УС на Националнfто сдружение на общопрактикващите лекари (НСОПЛБ).

По думите й, сдружението подкрепя увеличението на заплатите на лекарите, младите специалисти, на специализантите, но и на всички останали медицински специалисти, които работят в нея - сестри, акушерки и рехабилитатори и други.

Тя бе категорична, че в много отношения нормотворците не познават реалната ситуация в здравеопазването и не разбират пред какво са изправени работещи в нея.

„Не разбират, че млади лекари работят по 36 часа и не се прибират в къщи, че не могат да видят как растат децата им, че при всичкото натоварване трябва да ходят и на курсове за повишаване на квалификацията си, а тне са платени и някой трябва да плаща за това“, каза д-р Николова.

В същото време системата се крепи на лекари, които са в пенсионна възраст или пенсионери, които работят на по 70 – 80 години, допълни тя.

По думите й, нищо в системата не се е променило от дълги година, а кризата съществува и поради липса на далновидна политика.

Д-р Николова бе категорична, че пирамидата на здравеопазването е обърната и има ясно изразен дисонанс между доболничната помощ и болничната.

"Твърде много дейности, които могат да се извършват в доболничната помощ не са включени в нея, а хоспитализациите продължават да са изключително много", посочи тя. 

Според д-р Николова думата на лекарите не се чува, те искат едно, а получава друго.

„Искахме да получим ваксини, за да предпазваме децата от заболявания, а получихме антибиотици“, даде пример тя.

Здравният икономист Аркади Шарков също бе категоричен, че не трябва да се прави противопоставяне между медиците, когато става дума за заплащане.

Той подчерта, че увеличението на месечните възнаграждения е свързано със законодателството и с разходната част при функциониране на системата.

Шарков предупреди, че това „командно“ вдигане на заплатите крие риск в един момент да се окаже, че млади медицински специалисти от едни лечебни заведения ще се окажат с по-високи заплати от медици с дълъг стаж в други лечебни заведения.

Той подчерта, че в момента в НЗОК има дефицит в болничната помощ, очаква се дефицит и при лекарствените продукти.

По думите на икономиста очакваният дефицит е около 500 млн.лв., а редица фактори подсказват, че трудности ще има, поради това, че здравната вноска не е вдигана от година, поради това, че в следващия бюджет ще трябва да се отделят повече пари за отбрана и т.н.