Д-р Ния Милева: Израсла съм в семейство на лекари и знам какво значи дълг

Д-р Ния Милева завършва Медицинския университет в София през 2016 г. с отличие. Трето поколение лекар, но е първата в семейството, която се занимава с кардиология. Вярва, че всеки човек среща по пътя си хора – ключови фигури, които предопределят бъдещото му развитие. Щастлива е, че работи с колеги, които я вдъхновяват и стимулират да продължавам да учи и да се развива всеки ден и допринасят за нейното изграждането като професионалист и като човек.

Д-р Милева, Вие сте един от доброволците, дали веднага съгласието си да помагат на Александровска болница в тежката ситуация с COVID-19. Как взехте това решение?

В никакъв случай не мога да кажа, че се възприемам като доброволец. Моята професия и ежедневна работа е свързана с грижа за здравето на хората. С колегите продължаваме да изпълняваме дълга си, с тази разлика, че го правим в малко по-различни условия. Отказвайки да работя в създалата се ситуация, за мен би означавало да наруша основните принципи, които са ме довели в медицинската професия.

А как семейството Ви прие новината, че оставате „в окото на бурята“?

Подкрепиха ме, макар и с притеснение. Те знаят, че това е правилното решение. Аз имам дете, малко дете – на година и 5 май съм голяма късметлийка, че имам близки, на които мога да се доверя и да поверя грижите за него в тази трудна ситуация. Не всички мои колеги имат този „шанс“.

Какво се случва тези дни в „Александровска“ - как преценявате обстановката, настроенията, очакванията на Вашите колеги?

Осъзнаваме сериозността на ситуацията и интензивно се подготвяме за това, което ни предстои. Наясно сме, че трудното тепърва ще дойде и е необходимо да бъдем единни, за да успеем да помогнем на възможно най-много хора. Израсла съм в семейство на лекари и знам какво значи дълг.

Има ли нещо, някаква ситуация която Ви е впечатлила особено много в тези дни?

Всеки ден работата ни е изпълнена с невероятни и емоционални събития – били те радостни или тъжни. Всички те произлизат от характера на нашата професия. Вярвам, че тези случки трябва да останат между лекар и пациент.

Искам да Ви върна малко назад в годините, когато сте се насочили към специализация по кардиология. Какво предопредели този Ваш избор?

Попаднах в Клиниката по кардиология на Александровска болница през 2014 година, бях студентка в четвърти курс. Впечатлих се от интензитета на работа, тежките случаи с разнообразна патология, и в същото време силната мотивация на колектива. Тогава разбрах, че това е моето място. Започнах да доброволствам в клиниката и от този момент не съм си тръгвала.

Мислите ли, че със знанията си като лекар в общия смисъл на думата и в частност със знанията си в областта на кардиологията можете да бъдете полезна на пациенти с коронавирусна инфекция?

Смятам, че в такава ситуация, при която има силно изразен дефицит на медицински кадри, абсолютно всеки един човек би бил от полза. В нашата клиника имаме немалък опит с лечението на тежки случаи, нуждаещи се от интензивно лечение и реанимационни мерки. Вярвам, че това ще бъде от голяма полза в борбата ни с вируса.

Смятате ли, че тази извънредна ситуация ще Ви помогне да се изградите професионално още по-добре?

Безспорно, ще бъде незаменим опит. Работата в тази тежка обстановка ще бъде изключителен тест за психическата и физическа устойчивост, както на всеки отделен индивид, така и на колектива като цяло.

А как си почивате през тези трудни дни, как се възстановявате?

Обичайно, използвам всяка възможност да прекарам свободното време с детето ми, което е на година и половина и семейството. В сегашната ситуация, с оглед безопасност, тези контакти са ограничени. Когато имам време само за себе си, го прекарвам четейки – било то медицинска или художествена литература.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, които като Вас, остават на линия?

Преди всичко здраве. Не трябва да забравяме, че за да бъдем полезни и за да помогнем на максимално много хора, трябва да бъдем здрави и силни. Също така, нека не забравяме каква е първопричината всеки от нас да влезе в попрището на медицината и нека тези мотиви ни дават сила да продължим работа и в трудни времена.