Д-р Павел Минев: Вярвам, че един лекар може да се развива успешно и в България

Фотографията ме тласна да се насоча към образната диагностика

Д-р Павел Минев завършва медицина в МУ-Варна през 2016 година. Започва работа в Спешно отделение в УМБАЛ Бургас, а впоследствие и в отделението по образна диагностика на лечебното заведение. Д-р Минев е номиниран за наградата "Млад лекар на Бургас" и е първият за Бургаска област член едновременно на Българската и Европейската асоциация по радиология.

Д-р Минев, как медицината стана вашето поприще?

Аз съм първият медик в моето семейство, а интересът към медицината в мен се зароди още в ранна детска възраст. Отдавам го на моите баба и дядо, които бяха хора, обичащи много природата и може би те успяха да „запалят“ в мен интереса към биологията. Впоследствие, това се оказа ключово и когато трябваше да реша с какво да се занимавам след гимназията.

Кое Ви насочи към специалността Образна диагностика?

В образната диагностика става въпрос за обработка и анализ на данни, а аз в свободното си време се занимавам с фотография и някак си нещата се сглобиха по естествен начин. Още повече, че това е една от най-прогресивно развиващите се технологично специалности, една модерна специалност, която за разлика от предишните десетина години, сега набира доста голяма популярност. Конкретно за избора на специалност, държа да кажа, че човекът, който ми показа колко информация може да се извлече от едно изображение и след срещата с когото разбрах колко значима може да е  тази специалност, е проф. Боян Балев. Имах щастието да бъда студент в неговата група и той ми помогна да взема окончателното решение да се насоча към образната диагностика.  

Вие сте първият лекар от Бургаска област член едновременно на  Българската и на Европейската асоциация по Радиология. Какви са наблюденията Ви върху развитието на специалността у нас на фона на това в останалите европейски страни?

В чисто технологически аспект смятам, че все още изоставаме като например по отношение на ядрено-магнитно-резонансна томография – един образен метод, който въпреки че вече 30 годни е на образното поле, у нас все още не е рутинен метод. Той е широкодостъпен, но е доста скъп и съответно не се прилага често, защото не е част от спешната образна диагностика, а се прави планово. Иначе като познания, развитие и квалификация смятам, че сме на еднакво, дори и на по-добро ниво в сравнение с останалите държави. В този смисъл наистина си мисля, че се развиваме добре. Доказателство за това е, че българските лекари, заминаващи  в чужбина, са изключително добре оценявани.

Заминаването им обаче оголва системата у нас. Има ли достатъчно специалисти в областта на рентгенологията в България?

Това е един от повсеместните проблеми на здравната система и не касае само нашата специалност. Може би е време и да залегне като основна точка в здравната реформа, която трябва  да бъде реализирана в близките години. Проблемът е изключително назрял. Наскоро четох статистика, че от 2000 година насам страната са напуснали хиляди лекари и много малко от тях са се завърнали. Това е буквално една пандемия на чисто кадрово ниво.

Вие обаче сте сред тези, които сте избрали да останете в България, бяхте номиниран и за наградата "Млад лекар на Бургас“, което е много сериозна оценка за работата ви до момента. Къде виждате бъдещето си като лекар?

Не мога да кажа категорично къде ще се развие професионалният ми път, но аз съм от хората, които като че ли поне за момента си тежат на мястото. Не бих могъл да си представя да работя за постоянно в друга държава и да се развивам там. Мисля, че се бих се чувствал най-добре и оценен тук – сред своите хора, сред своя народ. Все пак не може всички да заминат навън. Също така смятам, че при едно добро желание човек да се  развива успешно и тук, стига да харесва работата си. Възможностите за реализация и развитие, независимо в кой град, не са малки. Има смисъл човек да се опита да се развива и в тази държава.

Разкажете и за вашето хоби, свързано с фотографията…

За съжаление следствие на доста натоварения график и ежедневие, покрай работата ми, ми остава все по-малко време за фотографията. Но и това е една породена в детска възраст страст, която продължава да тлее в мен. Тя има и много допирни точки, свързани с образната диагностика, особено сега в дигиталната ера и софтуерните възможности, които дават технологиите. Има доста сходни неща и допирните точки са толкова много и може би и затова толкова много харесвам работата си.  Смело мога да кажа, че това е и мое хоби – моята работа. Както е казал Конфуций – ако човек намери работата, която харесва, няма да му се налага да работи никога. Щастлив съм, че мога да изпълня със съдържание тази максима.

Имате голям опит и с пациенти с COVID, какви са впечатленията ви от отражението на вируса върху тях? Какво „казват“ рентгеновите снимки на тези пациенти?

В хода на пандемията и всички тези вълни, които минаха, официално три, а неофициално може да са и повече, изявата на заболяването що се касае до белодробни усложнения и пневматични изменения се промени леко. Като цяло, както и при други заболявания, образната диагностика е един клон от медицината, без който тя е абсолютно обречена в наши дни. Въпреки че в повечето случаи тя остава в сянка, нашата специалност е определяща за това как ще се продължи с евентуалното лечение, какво ще се предприеме и каква ще бъде крайната диагноза.