Д-р Павлина Михайлова: Душата и сърцето ми са отворени за нови поетични вдъхновения

Д-р Павлина Михайлова е лекар, журналист, сценарист на документални филми за дивата природа, автор на две книги с пътеписи и разкази, доброволец за природозащитни каузи, магистър по опазване на околната среда.

Започва да пише стихове преди 25 години, когато живее в южната част на Африка. Там, по думите й, преживява трудни периоди, които преодолява и чрез "отлитане" в света на поезията.

Така се появяват над 100 стихотворения, които са събрани в книгата "Слънчево изригване". През 2023 г. ръкописът е одобрен за финансиране по програмата на Министерството на културата "Помощ за книгата" и стихосбирката е отпечатана в края на годината.

Стихотворенията са групирани в 6 цикъла, част от тях са преведени на английски от американския поет Майкъл Бурго. Заедно с неговите интерпретации по стихотворенията на Павлина те са събрани в сборника From season to season на издателство AzBukiVeri. Илюстрациите са на Калин Николов, художник и изкуствовед.

В началото на COVID пандемията д-р Павлина Михайлова става съучредител и председател на сдружение "Лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма", което през 2020-2021 г. популяризира метода за лечение на новата болест с плазма от преболедували, като разработва протокол за домашно лечение на COVID-19.

През последните три години сдружението работи върху съставянето на „Подход за диагностика, лечение и профилактика на postCOVID състоянието (Long COVID condition)“, както и върху промени в здравното законодателство в полза на пациенти с постCOVID.

Д-р Михайлова е член на Управителния съвет на Националната пациентска организация. 

"Щастлива съм, че тези стихотворения поеха по своя път към читателя и освободиха пространство в душата и сърцето ми за нови поетични вдъхновения", сподели пред Zdrave.net авторката.

Специално за читателите на сайта, в навечерието на празника на влюбените - Деня на Св. Валентин, тя предостави свои стихове, посветени на темата за любовта.

Празнина

Идвам само да я гледам –  

тази моя празнина,

хвърлям някой камък в нея,

сядам на ръба.

Клатя си краката леко

и не мисля за това

колко е дълбока тази

моя празнина.

После ставам и с въздишка

връщам се назад –

взирам се в лицата чужди

без да ме е страх.

Търся да открия онзи,

който има празнина

също толкова голяма,

както моята:

Ще го хвана за ръката,
ще попитам със очи

иска ли да скочим в тези
наши празнини.

На цигуларя в подлеза

Не мога да ти дам стотинки,

да не обидя тебе и Вивалди

със тез отпадъци метални,

банкнотите ги свърших.

Но имам нежност на камари,

кована в сълзи и пожари,

ела със мене, ако искаш –

наблизо е, във къщи...

 ***

Твоето

слънце

стъклото

пречупи и

прозорец оранжев

отвори на мойта стена.

Стаята лумна във

пламък и литна

нагоре,

влюбена

малка

жена...

Неразкаяние

Нищо не се е случило

и никога

не ще се повтори.

Пръстите и устните –

не, не бяха твои.

Езерото с лилиите ще остане

неподарено.

Спи спокоен –

ще се моля да ни бъде простено.