Д-р Патов: Неравният достъп и големият брой неспешни повиквания са най-големите предизвикателства пред спешната помощ

Да се отбремени натискът и да се подобрят протоколите, препоръча още спешният лекар

Най-големите предизвикателства пред спешната медицина са неравният достъп до спешна помощ и значителният брой повиквания към ЦСМП, които не са спешни, нито неотложни. Затова е необходимо обучение на обществото кои са спешни състояния и кои са неотложни и как се търси лекарска помощ. Това сподели в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Боян Патов, лекар в Спешното отделение на столичната УМБАЛ „Св. Анна“, който работи тук от 8 години, веднага след завършване на образованието си по медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Това е една от най-натоварените спешни структури не само в София, но и в страната. По думите на д-р Патов на смяна през отделението преминават по 100 души, като грижите за тях са поверени на голям брой медицински персонал – между 5 и 10 лекари, две-три медицински сестри, двама-трима санитари, регистратори. Спешното отделение разполага с отделен скенер и рентген само за тези пациенти, клинична лаборатория и възможност за достъп и със спешен хеликоптер до болницата.

Д-р Патов споделя впечатлението си, че в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ нерядко търсят помощ хора, които нямат доверие на личния си лекар, други пък смятат, че помощта, която ще получат, ще бъде на много добро ниво, защото болницата е голяма, разполага с много отделения и много лекари от различни специалности.

„Ето защо трябва обучение на хората, за да не идват така. Организацията при нас е много добра, триажът също, но натоварването е огромно. Има прегаряне, разбира се“, споделя д-р Патов.

„Здрави нерви и силни емоции съпътстват всеки ден на спешния медик“, допълва той и споменава, че той и колегите му се сблъскват и с вербална, и с физическа агресия.

Друг недостатък на системата е неравномерното разпределение на спешните центрове в страната, а линейките и хеликоптерите трябва да бъдат разпределени според броя на населението и разстоянието и това да се обезпечи с екипи, смята той.

„Мотивацията за работещите в Спешната помощ би могла да се повиши като възможност и за кариерно развитие – повече умения и по-полезни ще сме за нашите пациенти, защото специалността има развитие у нас“, казва лекарят.

Д-р Патов е на мнение, че е редно да се предприемат мерки срещу вербалната и физическа агресия към работещите в спешната помощ, а на зачестяващия бърнаут може и трябва да се противодейства с достатъчно подкрепа, психологическа помощ и повече време за почивка.

Той подчерта, че ще бъде много добре, ако има електронна обвързаност между линейките и спешните отделения, за да се подава информация в движение пациентът с какъв здравен статус пътува към спешното отделение, а този „зелен коридор“ би бил особено важен за хора с инсулти или инфаркти или тежък травматизъм и животозастрашаващо състояние.

„Да се отбремени натискът и да се подобрят протоколите“, пожела още младият медик от столичната УМБАЛ „Св. Анна“.