Д-р Пенков: Стойността на продукта на различните болници трябва да е различна

Притеснявам се повече да не остане всичко само дискусия, отколкото кой модел ще изберем, коментира д-р Стойчо Кацаров

Когато говорим за ценообразуване, ние говорим за измерване стойността на болничен продукт на изхода на лечебното заведение, а той е различен. Това заяви пред БНР зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков в коментар на предложенията за здравно осигуряване, обявени миналата седмица от министър Ананиев.

„Различен е по простата причина, че примерно в една от болниците, примерно в урологичното отделение има 6 уролози, за да се постига стандартът и да си върши работата. При проф. Балтов уролозите не са 6, а сигурно са 20, не знам колко са в отделението или в клиниката, защото има друг режим на покриване на спешност, има обучение на специализанти. В „Александровска болница” също е различен броя лекари и сестри примерно при съпоставим брой легла. Там продуктът априори струва по-скъпо, защото фонд „Работна заплата” е повече, който се плаща в тази клиника в това отделение“, обясни д-р Пенков. Така по думите му всяка болница трябва да изчисли стойността на собствения си продукт, а националните цени, които ще бъдат формирани, ще имат осреднена стойност с индекс за корекция.

„Идеята е действително да има реферативно остойностяване на дейности, които да бъдат основа за по-нататъшни преговори. Но, ако при вас във вашата болница продуктът е по-скъп, вие трябва да го докажете това нещо на застрахователя, за да може да си вземете парите за това, което давате на пациентите“, допълни още зам.-министърът.

„Това ние го правим и в момента и във всеки един момент знаем колко ни струва една клинична пътека, примерно в неврохирургията, в хирургията, в ортопедията и травматологията, така че ние имаме една база, на която може да стъпим, поне за „Пирогов” е така“, отбеляза по този повод директорът на лечебното заведение проф. Асен Балтов. „И аз отсега мога да кажа, примерно какво е недофинансирането на нашата работа, защото всичките знаете, че в момента това, което се плаща, в никакъв случай не покрива целия труд, който се извършва по време на лечението на пациентите, както от докторите, така и от специалистите по здравни грижи и всички съпътстващи звена“, отбеляза той.

От своя страна д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването за пореден път заяви подкрепата си за варианта, при който НЗОК работи в конкуренция с равнопоставени частни фондове. „Аз подкрепям изцяло предложението за пълна демонополизация на НЗОК. Смятам, че е в интерес на пациентите, на потребителите, да могат както си избират лекар или лечебно заведение, така да си избират и фонд, в който да си дадат парите. Смятам, че тогава, когато има конкуренция между фондовете, това ще ги направи много по-ефективни в разходването на средствата и в контрола на медицинските дейности, което е в интерес на пациента, пациентът трябва да го интересува“, коментира той, като уточни, че ако другият модел се разглежда като преходен към пълната демонополизация на НЗОК, то това е напълно разбираем и приемлив вариант. „Това е важно, което се казва, че те (частните фондове, б. р.) трябва да натрупат някакъв опит, да се подготвят, не може изведнъж да стане, ще изисква известно време, персонал и прочие. Това е точно така, напълно съм съгласен с това нещо“, допълни д-р Кацаров.

По отношение на очакваното допълнително финансово натоварване за пациента той коментира: „Ние трябва да свикнем с мисълта, че това е нещо, което струва много пари, нещо, което ще бъде в центъра на вниманието на човечеството в следващите векове. Човечеството няма да се занимава с изхранването си, с обличането си, и ли с придвижването, защото тези въпроси до голяма степен са решени. Цялото внимание ще се насочи към това да живеят по-дълго хората, да живеят по-добре хората, с по-високо качество на живот. И това струва пари, това е дейност, която е изключително високотехнологична“.

С тезата му бе съгласен и директорът на болницата в Кърджали д-р Тодор Черкезов: „Действително здравеопазването струва пари и всички това трябва да го осъзнаваме. Не трябва да правим аналогии колко са били разходите през 2001 г. и да ги сравняваме с тези, които трябва да бъдат през 2018 г., защото това не е най-малкото коректно. В 2001 г. колко ядрено-магнитни резонанса е имало в България, имало ли е роботизирана хирургия, имало ли е биологично активни вещества при съвременни онкотерапии, които пациентите очакват? Така че няма как да направим такава връзка с 2001 г. и да твърдим, че разходите са нараснали неимоверно много. Разходите нарастват неимоверно много във всяка една здравна система, в днешните реалности ние сме изправени пред много сериозни трудности да поддържаме капацитета на нашите лечебни заведения“, посочи той и отбеляза, че нито новите технологии, нито желаните заплати на медиците могат да бъдат постигнати при съществуващата в момента финансова рестрикция и по тази причина приветства желанието на МЗ за събиране на допълнителен финансов ресурс за системата.

Подкрепа за това изрази и директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, според когото посоката е правилна, тъй като секторът е недофинансиран. „Пирогов” е изключително натоварено лечебно заведение, което както ние казваме – хората в него изнемогват от работа. За нас една такава система, едно такова ново доплащане, каквото е във втория Модел Б, където пациентът ще дава хипотетично 12 лева, смятам, че ще позволи на хората да имат един достатъчно добър контрол и те. Контролът няма само да е Здравна каса и застрахователни дружества, а и самият пациент“, посочи той.

По отношение на факта, че според различни изчисления пациентите в момента дофинансират от джоба си системата още с около 4 млрд. лв. годишно над обществените средства, зам.-министър Пенков заяви: „Имайте предвид, че около тези 4 млрд. лв., които допълнително се плащат, 2,5 млрд. лв. са лекарства от всякакъв тип и са включително медикаменти, които не се дават с рецепта – аспирин, за грип, антигрипал и всякакви други неща, сиропчета, които ние купуваме непрекъснато по различни поводи, конкретни ваксини и т.н.“ По думите му, другото, което се доплаща и се оценява на около 400 млн. лв. са медицинските изделия. Според казаното от него, при въвеждането на нов модел това ще бъде напълно покрито.

Запитан не е ли по-лесно просто да се увеличи здравната вноска, вместо да се предлага доплащане от 12 лв. в частни фондове, зам.-министърът коментира: „Точно тогава щяхме да попаднем в тази ситуация, наливане пари без да знаем защо. В случая се използва капацитетът и на застрахователя, на хората, които също участват и контролират дейността, на самия пациент при реално доближаване до нормално остойностяване на услугата.“

Въпроси и притеснения и в този разговор не липсваха. Голяма част от тях бяха представени от д-р Черкезов: „Разбира се, ние имаме и своите притеснения във връзка с оповестения модел. Първото притеснение е за събираемостта на вноските. Знаем, че има много здравнонеосигурени лица, мисля, че по статистически данни са някъде около 500 хиляди души за цялата страна, и те изцяло лежат на плещите на болниците в публичния сектор. Възниква въпросът как тези лица ще бъдат накарани да се осигурят и как те ще се застраховат, тъй като това ще бъде необходимо сега. Втората група въпроси са свързани с остойностяване на медицинските дейности, защото болниците, поставени в условията на този модел, трябва да имат пред себе си категорично реално остойностяване на медицинските дейности, включително и остойностяването на медицинския труд, тъй като над 50% от разходната част на болниците е за труд. Така че няма как да не знаем какви са точно параметрите, особено, когато преговорите ще се водят с повече от един приходоизточник, в случая със застрахователите и със здравната каса. Освен това формирането на реални цени е изключително важно, за да се изключи сегашният въпрос за недофинансирани клинични пътеки или за фаворизирани клинични пътеки. По този въпрос също докато не се постигне консенсус мисля, че нещата няма да може да тръгнат в правилната посока и могат да се получат изкривявания в приложенията на модела. И третия кръг от притеснения, ако мога така да кажа, това е темата, свързана с разпределението на ресурсите, тъй като ние считаме, че те трябва да се разпределят по-прозрачно между лечебните заведения според капацитета, който те притежават и в тази посока да има една по-голяма справедливост и гъвкавост.“

Д-р Стойчо Кацаров пък бе лаконичен: „Моите притеснения са свързани с това, че може да не се реализира реформата, че може всичко да остане само дискусия, това ме притеснява повече, отколкото пътя и начина да стигнем до пълната демонополизация.“