Д-р Петров: Ще бъде сменено ръководството на „Александровска“ болница

Трансплантацията на държавния служител в болница "Лозенец" е извършена на 20 април и е била наредена или от премиера, или от здравния министър

Проблемът в „Александровска“ болница е в начина, по който Съветът на директорите е функционирал и е разпределял средствата без участието на един от членовете си. Това е нарушение на договора за управление, те не могат да заседават по подобен начин и това е достатъчно основание Съветът на директорите да бъде освободен“. Това каза пред БНТ зам.-министърът на здравеопазването д-р Димитър Петров.

По думите му другият проблем е финансовото състояние на болницата, което се влошава от седем години и натрупаната загуба почти е достигнала размера на капитала. „Натрупаните загуби са 68 млн. лв., а капиталът е 71 млн. лв. Трупат се дълго по 5-6 млн. дългове на година от 2013 г. чрез неефективно управление. Ситуацията щеше да е още по-трагична, ако не бяха дадени средства от държавата“, каза д-р Петров.

Той е категоричен, че проблемите на „Александровска“ не идват от сегашното ръководство, а от предишното в лицето на бившия здравен министър проф. Костадин Ангелов, но сегашното ръководство ги е продължило.  

„По повод проверките в болница „Лозенец“ основното е една проверка на НЗОК, която е констатирала множество пациенти с една и съща диагноза в обхвата на съдовата хирургия. Това практически са били амбулаторни пациенти, които са отчетени по клинични пътеки. В интерес на истината Касата няма пълния потенциал да довърши тази проверка. Тя е засякла определени случаи, в които тези пациенти са отрекли изобщо да са били оперирани в болницата, в същото време има техни подписи и това е отишло за експертиза в Икономическа полиция“, коментира още зам.-министърът.

„Възстановени са голяма част от средствата, след като са засечени. Най-вероятно са разчитали, че с това ще се приключи. Министър Кацаров разговаря с директора на болницата, аз вчера разговарях с другите двама членове на борда. Те казаха, че не са наясно как това се е случило, вероятно е било техническа грешка, че амбулаторни пациенти са отчетени като стационарни. Това не го вярвам, тъй като отчетът става по съвсем различен начин. При едните се отчитат амбулаторни листи по различни клинични пътеки, има и съвсем друга документация и такова обяснение не звучи правдоподобно“, посочи той.

В правомощията на НЗОК е да прекрати договора на болницата по тази клинична пътека и тя вероятно ще го направи, смята д-р Петров. Той информира още, че Министерството ще провери други такива сигнали в други болници и ще предприеме съответните действия. „И не само Министерството, но и НЗОК, тъй като този тип нарушения са в правомощията основно на Касата“, уточни зам.-министърът.

„Този контрол ще стане наистина ефективен, когато се въведе електронното здравеопазване и пациентът стане контрольор. Вървим в тази посока. В момента се прави едно мобилно приложение, в което всеки гражданин ще получава уведомление за процедурите и дейностите, които са му извършвани“, каза той.

По отношение на твърденията за трансплантацията на висш държавен служител, който е изпреварил в листата на чакащите други пациенти с по-сериозни показания за трансплантация, д-р Петров каза, че по-интересно е кой е наредил това да се случи. „Не е ясно кой е наредил, но според мен има само няколко човека в държавата с възможност да го направят – министър-председателят и министърът на здравеопазването. Не може да се обвинява самият пациент. Човек в такова състояние търси всякакви възможности, за да бъде лекуван. Никой не обвинява и хората, които са участвали в трансплантацията. Виновен е този, който е пренебрегнал другите пациенти, защото всички сме равни. Тези, които са прередени, продължават да чакат“, каза още зам.-министърът и поясни, че случаят е от 20 април.

Д-р Петров коментира и трансплантациите на чужди граждани. Той подчерта, че донорите са само от две държави – от Украйна и Молдова, а реципиентите са от Израел, Япония, Оман, Германия. „Това не е ставало под нечие покровителство. Проблемът е, че по нашето законодателство жив донор може да дари бъбрек само на роднини. Съмненията в ИАМН са настъпили, когато са видели, че имената между донора и реципиента нямат нищо общо и са от съвсем различни държави. Това са платени процедури, извършени в България на чужди граждани, но ние нямаме право да вършим такива“, уточни той.