Една част от увредите в сърдечносъдовата система след преболедуван COVID се дължат на самата коронавирусна инфекция, а друга – на лечението, което се прилага срещу вируса. Това каза в интервю за БГНЕС началникът на Отделението по кардиология на УМБАЛ „Света Анна“ в София д-р Рада Прокопова.

„Вирусът е тропен – обича съдовете и причинява съдови тромбози. Това е едно от главните усложнения по време на самото боледуване. След преболедуване нараства честотата на инфарктите, инсултите, белодробния емболизъм, артериални и венозни тромбози. По-редки усложнения от самата коронавирусна инфекция са тези, типични само за сърцето. Това са миокардитите. За две години буквално на пръстите на едната ръка се броят хората, които в нашата болница направиха миокардити, но перикардитите са малко по-чести. Това е възпаление на торбичката, която обвива сърцето. Усложнението е типично за по-тежките вирози и не е чудно, че са по-чести и при коронавирусната инфекция. Не сме виждали за две години тежки перикардни реакции, налагащи някакви специфични хирургични или други манипулации“, обясни д-р Прокопова.

По думите й лечението на COVID често влошава наличните сърдечносъдови заболявания и отключва съдови заболявания при хора, които имат наследствена предразположеност.

„Причината е, че една част от лечението е свързана с прилагане на доста голямо количество кортикостероиди, които сами по себе си водят до задържане на натрий течности. Това пък води до обостряне на високото кръвно налягане, до хипертонични кризи, до ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност. Пациентите, особено тези, които са били в болница, имат впоследствие сериозна нужда от пренастройка на терапията по отношение на своите съдови и сърдечни заболявания“, каза тя.

„От трета страна COVID е състояние, което е свързано с дихателна недостатъчност. То е болест предимно на белия дроб и води до хипоксия, намалено количество на кислород в кръвта. Намаляването на кислорода води до много токсични реакции, включително от страна на сърдечносъдовата система. Бавно и поетапно при хората, преживели COVID с ниска сатурация, се появява обостряне на вече съществуваща сърдечна недостатъчност от всякакъв тип“, допълни д-р Прокопова.

Тя поясни, че хипоксията е свързана и с по-тежка изява на ритъмни нарушения, но това не винаги е свързано със самата инфекция. „Почти няма пациент, преболедувал от коронавирус, който да не се оплаква от сърцебиене. В малка част от случаите това е реакция от самия коронавирус, защото има данни в литературата, че засяга определени центрове, отговорни за стреса и покачва кръвното налягане и пулсовата честота, но в 90% от случаите това са функционални нарушения, дължащи се на стреса“, каза д-р Прокопова.

По думите й самото боледуване от COVID е огромен психологически стрес. „Опасността от заразата, познанието за тежестта за болестта, незнанието накъде ще тръгне тази болест, дали ще се излекуваме лесно или бавно, дали ще имаме остатъчни проблеми, неяснотата на самата болест и до известна степен обременеността от страха за близките води до прекалена стресова обстановка, която се отразява негативно на сърдечносъдовата система и води до високо кръвно и тахикардия“, уточни кардиологът.

Д-р Прокопова даде и статистически данни за честотата на сърдечносъдовите болести у нас.

„По данните над 20% от населението на възраст след 40 е засегнато от хипертонична болест и честотата се увеличава с 10% на всеки следващи 10 години. Честотата на исхемичната болест е по-рядка, но със сигурност е по-честа от 10%. Предсърдното мъждене е болест, която е свързана със 70% от инсултите, е изключително честа на възраст над 60 години и засяга 35% от населението, като голяма част от тях не знаят за това. Фактът, че нямаме симптоми, не означава, че сме здрави. Моят призив е към хората над 50 – да се обръщат към кардиолог веднъж в годината, когато нямат диагностицирано заболяване. В никакъв случай не призовавам младите да се втурват към кабинетите, дори да са преболедували коронавирус. 90% от младите нямат нужда от тези прегледи и не виждам причина да им се създава усещане, че са болни хора. Не мисля, че това е разумно по отношение на тяхното психологическо здраве“, каза още д-р Прокопова.