Д-р Райна Стоянова: Удовлетворена съм като виждам колко интелигентни млади хора се посвещават на медицината

Д-р Райна Стоянова e специализант по ендокринология и болести на обмяната и  редовен докторант по хранене и диететика към Катедрата по клинична фармакология и герапия на МУ-София. Участва в различни проекти, свързани със здравословното и балансирано хранене в страната, обучения и семинари на различни тематики, свързани с храненето.

Научните и интереси са свързани най-вече с храненето при различни заболявания, хранене при спортисти, микробиом, чернодробни заболявания и метаболитент синдром.

Член е на Българското дружество по ендоркринология и болести на обмяната, Българското дружество по хранене и диететика, Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (BULSPEN), Европейската асоциация по кардиология (ESC), Международната асоциация по затлъстяване (TOS), Американската асоциация по ентерално и паренетрално хранене (ASPEN), Международната асоциация по спортно хранене (ISSN), Българската фитнес асоциация (BFS).

Носител е на Наградата за най-добър специализант на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".

Д-р Стоянова, как избрахте медицината за своя професия?

Винаги съм знаела, че ще бъда лекар. Още от дете се интересувах от устройството и функциите на човешкото тяло, от болестите и причините за тях. Освен това, майка ми е дентален медик и малко или повече съм закърмена с медицинските учебници.

Как се насочихте към ендокринно-метаболитните болести?

Изборът ми по отношение на специализацията стана още в студентските ми години, когато всъщност разбрах, че човешкият метаболизъм и биохимия са в основата на всяко заболяване - и соматично, и психично дори. Освен това, ендокринната патология е изключително интересна, изисква задълбочено учене и отдаденост. Новостите са постоянни и предизвикателствата са наистина големи.

Вече преподавате на студенти, въпреки че сте много близко до тяхната възраст. Как се чувствате като техен „учител“?

Не съм преподавател в пълния смисъл на думата, но като докторант участвам в обучителния процес. Носи ми истинско удовлетворение да виждам колко интелигентни и качествени млади хора избират медицината и й се посвещават. Вдъхновяващо е да се работи в такава среда. Не се чувствам като техен “учител”, много често ученето е взаимно. Близостта ми до тяхната възраст позволява да разбирам повече проблемите им.

От гледната точка на консултиращ специалист как изглежда хранителната култура на съвременния българин?

Хората все повече се интересуват от храненето, разбирайки че начинът на живот, в частност хранителните навици, са в основата на повечето заболявания. В България вече навлезе т.нар. “Slow food" - контрапункт на fast food културата и особено сред младите хора се наблюдава засилен интерес към балансираното, здравословно хранене, към био храните. Това, разбира се, когато не се изпада в крайности, е показател за подобряване културата на хранене.

Кои са най-честите грешки, които допуска той в храненето – своето си и на децата си?

Според мен, една от най-честите грешки е свързана с липсата на режим на хранене, т.к. еднократното прехранване, компенсиращо липсата на хранения през останалата част от деня. Друга честа грешка е безразборното спазване на монодиети и други алтернативни диети, които понякога може сериозно да навредят на човешкото здраве. По отношение на децата - не бива да забравяме, ние сме техният пример и ако искаме те да се хранят балансирано и да нямат вредни навици, то трябва да започнем от себе си.

Какви хора най-често търсят съвет и помощ за храненето си?

Най-често пациентите, търсещи хранителни препоръки в Клиниката по метаболитно- ендокринни заболявания и диететика са с наднормено тегло и затлъстяване. Друг често срещан проблем е търсенето на препоръки за хранене при пациенти със заболявания от типа на подаграта, захарен диабет тип 1, разстройства на хранителнито поведение. Тогава изграждаме т. нар. лечебни или диетични режими.

Интересна ли е работата Ви като консултант на кетърингови компании?

Анализът и оценката на доставяната от кетъринговите компании храна е отговорна задача и особено, когато се предлага лечебен модел на хранене. Нашата работа да подпомогнем изборът на правилните хранителни продукти и тяхното съчетаване.

В България има много такива компании и съвременният стресиран начин на живот често пречи на режима на хранене и планиране на храненията ни. В този ред на мисли - кетъринговите компании са едно достъпно и лесно приложимо решение.

Как обяснявате факта, че много малко болници у нас имат клиники и отделения по  диететика и храненето на лежащо болните пациенти е незаслужено пренебрегнато и не се възприема като част от лечението?

Българското здравеопазване е насочено към лекуване на здравословните проблеми, а не към превенцията и профилактирането им. Храненето в болниците е наистина оскъдно и не задоволява нуждите на болните, което пък е предпоставка за влошаване на тяхното състояние.

Какви са целите Ви като млад специалист, който се стреми към академично развитие?

На първо място целта ми е да завърша успешно специализацията си и, разбира се, да продължа да се усъвършенствам като специалист. По отношение на академичното ми развитие много силно бих искала да съумея да събера необходимия ресурс от средства, за да мога да работя активно и да допринеса за развитието на българската наука.

Кое е любимото Ви занимание извън професията?

Любимите ми занимания извън медицината е да прекарвам време със семейството си, да пътувам, да карам ски и да чета книги.

И за финал ще споделите ли коя е най-голямата Ви мечта?

Мечтая си най-вече да дойде време, в което да не се налага да “жонглирам” между различни работни места и да имам повече време за семейството си.