Д-р Розита Каракашева: Будните умове на студентите са добър стимул за преподавателя

Д-р Розита Каракашева е родена в град Струмица, Република Северна Македония. Завършила е Средното медицинско училище в град Шип, специалност ,,медицинска сестра“.

Дипломира са като лекар в Медицинския университет - Плевен през 2012 г.

От 2013 до 2014 г. д-р Каракашева работи като лекар-ординатор СБАЛВБГ Еврохоспитал, Пловдив. От 2015 е лекар-ординатор в ДКЦ „Д-р Грийнберг“ - София, а от 2015 до 2021 г. специализира гастроентерология в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ Александровска.

От 2021 г. до днес е гастроентеролог в същата клиника и преподавател - асистент в Катедра по пропедевтика на вътрешните болести Медицински университет - София.

Д-р Каракашева, как решихте да станете лекар, какво допринесе за това Ваше решение?

Още от ранна възраст исках да бъда лекар. Винаги съм се старала да помагам на околните. Вярвам, че всички сме тук, на този свят, за да се развиваме индивидуално и да помагаме на тези, които се нуждаят от помощ. Реших, че медицината е подходящ избор, защото за мен е удоволствие да общувам с хората. Удоволствие е да са занимавам с наука, да навлизам в необятното поле на знанието.

Как избрахте да се посветите на гастроентерологията?

Избрах гастроентерологията поради няколко причини. Първо, разнообразието от патология в нашата специалност е огромно. Това кара човека да мисли и да бъде в постоянен когнитивен тонус, което за мен е голям плюс. Обичам да разсъждавам и да научавам нови неща. На второ място, в гастроентерологията има много манипулации като ендоскопски процедури, ехографски прегледи и други, а това задейства финната моторика и вниманието.

Мечтаех да работя в специалност, в която иновациите ще вървят ръка за ръка с нейното развитие. Такава за мен е гастроентерологията и вече мога смело да кажа: „Да, това е моята специалност“.

Кои бяха Вашите учители в специалността, които допринесоха най-много за формирането Ви като лекар, избрал да се посвети на тези заболявания?

Всеки един човек, с когото съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам възможността да контактувам с прекрасни специалисти, които са били отворени към нас, младите, и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината

Много дължа на проф. Диана Петрова, началник на Отделението по гастроентерологията към УМБАЛ „Александровска“, на д-р Радослава Црънчева, на д-р Никола Станчев.

Кои области на гастроентерологията намирате за най-интригуващи и предизвикателни?

Функционалните чревни заболявания или нарушенията на оста „черво-мозък“ са чести заболявания. Те се характеризират с повтарящи се коремни симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Приблизително 40% от хората в света отговарят на диагностичните критерии за поне едно функционално чревно заболяване.

Това значително разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и водят до влошаване качеството на живот на пациентите.

Възпалителните чревни заболявания също са интересна група, те се отключват като следствие от различни фактори на външната среда, но и на стрес и на други нарушения. Те засягат хора във всяка възраст. Най- често срещаните са болест на Крон и улцерозен колит. Те имат някои сходни характеристики, но и доста различия. Това ги прави интересни за мен. 

Вие имате и практика като асистент в Катедрата по пропедевтиката на вътрешните болести. С какво Ви обогатява работата със студенти, бъдещи Ваши колеги? Мислила ли сте някога, че ще се посветите и на преподаване?

От личен опит разбрах, че едва когато на някой му се наложи да преподава, осъзнава на какво ниво всъщност трябва да бъде подготвен, защото непрестанните въпроси и откровеното любопитство на студентите трябва да бъдат задоволени с адекватни отговори. Това дава допълнителна амбиция за още по-добра и интензивна ежедневна самоподготовка, защото никога не е ясно на следващия ден какви въпроси ще измислят будните им умове.

Освен това, техните размишления по казусите, които им представяме в учебната зала, понякога дават нов поглед към нещата, което от своя страна показва, че и ние като асистенти, има какво да научим от студентите. И точно това трябва да ни накара още по-бързо да обогатяваме своите познания, за да успяваме да бъдем винаги в крак с новостите в медицинската наука.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие?

За начало докторкса степен, след това не се знае...

Вие сте от поколението лекари, които провеждат прегледи и на английски език. Различават ли се пациентите чужденци от българските пациенти?

Независимо от кой край на света идва, и на какъв език говори всеки от тях, този е дошъл в кабинета ми, за мен е еднакво важен. Аз гледам на него като на човек, който носи в себе си страхове, убеждения и обстоятелства. За мен е много важно да изслушвам пациентите, да мога да вникна в техните проблеми, да им обясня на достъпен език какво им предстои и да се уверя, че са ме разбрали правилно. На какъв език е комуникацията няма значение.

А какво не Ви допада в поведението на българския пациент?

Доверието между лекар и пациент е в основата на успешното лечение. Липсата му води до невъзможност да се постигнат добри резултати, убедена съм в това. Истината е, че е най-трудно, когато няма колаборация от страна на пациента. Когато той има съмнения в това, което правим, тогава е най-сложно. Причините са много, на първо място увеличаването на негативната енергия в нашето общество. Народопсихологията ни – винаги трябва да търсим виновен за каквото и да е!

В болницата най-опасни са пациентите които са убедени, че знаят всичко, знаят си правата, наясно са какво трябва да направи лекарят, как трябва да ги лекува. В тези ситуации е много трудно, защото трябва да се бориш с убежденията им, а тези хора могат да бъдат агресивни, понякога са готови и да заплашват. За съжаление, такива са не малко пациенти напоследък.

Кой случай от последната Ви работна седмица Ви донесе най-голямо професионално удовлетворение?

Доста сложни случаи имаме, сложни, заплетени, трудни за диагностициране, и се е налагало да търсим второ и трето мнение. Когато има синхрон между лекар и пациент, нещата се получават, независимо от това колко е тежко заболяването.

И на финала искам да Ви попитам какво е пожеланието, което искате да отправите към своите колеги от клиниката в Александровска болница?

В нашата професия е важно да се развиваме постоянно. Да мечтаем, да постигаме мечтите си и да не спираме дотам!