Д-р Росен Радев: Новият ред за специализации на лекарите ще касае около 10-20 специалности

С тази наредба аз се чувствам задължен, а не мотивиран, каза Никола Дончев

„Новият ред за специализации на лекарите ще касае около 10-20 специалности, от 110 в областта на медицината, за които има установен недостиг в страната. За всички останали специалности ще се специализира по реда, който важи както досега“. Това каза в студиото на „Тази сутрин“ по БиТиВи д-р Росен Радев, съветник на министъра на здравеопазването в коментар за новата наредба.

Той допълни, че след като министърът на здравеопазването издаде всяка година в края на септември заповед за недостиг на специалисти по лечебни заведения в области и общини в страната, специализанти, които желаят, ще могат да кандидатстват и да специалиализират. Старият ред на специализации се запазва, той продължава да съществува.

„След като младият човек завърши специализацията си, отново има право на избор – може да избере да отиде на място, което е в посочени от министъра региони, в които има недостиг на такъв специалист. Ако тези млади лекари са ползвали държавен ресурс в тези 5 години на обучението си - субсидията е по две минимални работни заплати месечно, специализантът трябва да отиде след това да работи 3 години на място, където има недостиг от такива специалисти. Иначе ще трябва да върне цялата субсидия, която е получил.

В новата наредба има много други ползи за специализантите и една от тях е за тези, които ще специализират обща медицина. Тя е структуроопределяща и е от съществено значение за здравната система на страната. В контекста на тези промени се дава възможност специализантът да бъде назначен на срочен трудов договор и да получава възнаграждение по време на специализацията, което досега не беше така. Надяваме се силно това да стимулира хора, които да специализират обща медицина“, обясни д-р Радев.

Никола Дончев, председател на Асоциацията на студентите-медици в България, каза следното: „Моят личен избор не би бил да взема такава държавна субсидия, за да специализирам. Това остава в ущърб на хората, които са от големите градове и не искат да отидат да работят след това в по-малки населени места. Към такова задължение за разпределение би се подходило от младите специалисти като към нещо негативно. Ако бъдем мотивирани с по-добри условия е едно, но с тази наредба аз се чувствам задължен, а не мотивиран. Не мисля, че е редно труд и обучение да се обвързват по този начин“.