Д-р Савов: Последиците от нарушенията във вестибуларния апарат не се изчерпват със замайването

Световъртежът не винаги е проблем на вътрешното ухо. Равновесието е сложна мозъчна функция, а нарушенията могат да бъдат причинени от инфекции, вируси, медикаменти и дори от естественото стареене.

„Замая ми се главата“ е едно от най-честите оплаквания, с които хората търсят лекарска помощ. Малцина обаче знаят, че истинският „диригент“ на нашето равновесие не е вестибуларният апарат, а мозъкът.
Пътят на пациента обикновено започва от спешния кабинет или личния лекар.
„При остро настъпили тежки състояния първият лекар е този от Спешна помощ. При по-леките случаи пациентите първо търсят личния лекар, след това често посещават специалист по уши, нос и гърло или невролог и едва накрая достигат до отоневролог“, обясни пред БНР специалистът по неврология и отоневрология д-р Георги Савов.

Това забавяне невинаги е фатално, но често удължава периода, през който човек живее със силен световъртеж, нестабилност и страх от движение.
Една от най-разпространените заблуди е, че вестибуларният апарат сам „пази“ равновесието. „Всъщност този, който пази равновесието, не е вестибуларният апарат, а нашият мозък“, посочи обаче д-р Савов.

Специалистът обясни, че мозъкът непрекъснато събира информация от три различни системи: зрението, сетивността на мускулите и ставите и вестибуларния апарат във вътрешното ухо. Именно чрез тази информация мозъкът изпраща сигнали към мускулите на краката и гръбначния стълб, които ни позволяват да стоим изправени, да ходим, да тичаме и да пазим равновесие. „Вестибуларният апарат е един своеобразен датчик, който отчита движението на главата в пространството и изпраща информация към мозъка“, отбеляза отоневрологът.

Факторите за увреждане на вестибуларния апарат са множество и се различават според възрастта, стана ясно още от думите на специалиста. Сред най-честите са вирусни инфекции, автоимунни заболявания, интоксикации, странични ефекти от медикаменти, възрастови дегенеративни промени, нарушения в кръвоснабдяването.

„Често вестибуларният апарат е атакуван от вируси, инфекции и автоимунни процеси, които могат да доведат до остро или постепенно хронично увреждане“, обясни специалистът. При някои хора кризата настъпва внезапно. „Може да се събудите една сутрин със силен световъртеж и да не можете да станете от леглото“, даде пример той. При други пък заболяването се развива постепенно. Появява се нестабилност при ходене, размазване на образите при движение и усещане, че светът „подскача“ пред очите.

Една от честите диагнози е „вестибуларен невронит“. Ако възпалението обхване едновременно и слуховата система, диагнозата вече е „лабиринтит“.

Грипът също може да предизвика световъртеж, може и директно да увреди вътрешното ухо, стана ясно още от думите на д-р Савов.

Но има и втори механизъм. Обикновената вирусна инфекция отслабва имунната система, което позволява активиране на латентни вируси, най-често от групата на херпесните. „Една простуда може да бъде отключващ фактор за развитие на вестибуларен невронит“, даде пример специалистът.

Последиците от нарушенията във вестибуларния апарат далеч не се изчерпват със замайването. Пациентите често се оплакват от затруднена концентрация, нарушения в паметта, бърза умора, чувство за несигурност при движение, тревожност. „След остро едностранно увреждане хората с месеци се чувстват замаяни, нестабилни и се оплакват от трудна концентрация и по-трудно запаметяване“, обясни отоневрологът.

От думите му стана ясно още, че с напредването на възрастта рискът от нарушения във вестибуларната система значително нараства, както и че лекарствата също могат да бъдат причина за световъртеж.

Снимка: Balance Clinic