Д-р Севда Найденска: Коронавирусът уврежда белите дробове по два механизма - директен и индиректен

Д-р Севда Найденска е пулмолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Стоян Киркович“ към УМБАЛ „Александровска“. Завършва медицина в Медицински университет – София през 2006 г., а през 2013 придобива специалност по белодробни болести. Научните й интереси са свързани с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), възпаления на белите дробове и белодробна тромбоемболия.

Д-р Найайденска, в последно време Вашата специалност като че ли придоби популярност покрай ред неприятни и провокиращи събития в живота на обществото и на отделния човек. Първо хората се сблъскаха с тежкия, задушаващ зимен смог, сега – с COVID-19. Това е повод да Ви попитам познават ли хората като цяло нормите на превенция на белодробното здраве и имат ли като цяло адекватно отношение към дихателната система? Често сме чували да се казва: „Щадете сърцето си“, „Грижете се за мозъка си“, а за белия дроб като че ли се говори много по-малко и много по-рядко, може би единствено в контекста на вредата от тютюнопушенето…

За съжаление, хората у нас не се грижат достатъчно за белия си дроб. Профилактиката не се свежда само до отказ от тютютнопушене, а до сериозна оценка на ролята на много различни други фактори, които биха могли да увредят дихателната система. Голямо значение имат климатичните условия; условията на работната среда; работа в помещения и сгради, които са напълно климатизирани; битови условия (особено застрашени са живеещи при лоши хигенно-битови условия, големи фамилии, използване на биогорива в лошо вентилирани помещения); малки изолирани общности – домове за възрастни хора и лица със специални нужди; хранителни и двигателен режим и др. Всички те допринасят за намаляване на защитните механизми на организма и създават условия за проникване на болестотворни микроорганизми (бактерии, атипични патогени, вируси и др.), предизвикващи инфекции. Добро впечатление ми правят зачестилите напоследък инициативи за мониториране и опазване на въздуха.

Пандемията COVID-19, която порази милиони хора по света, постави на изпитание професионализма на вирусолози, епидемиолози, инфекционисти, интензивсти, разбира се, не на последно място – на специалисти по белодробни болести. Моля Ви да представите накратко спецификата на белодробното увреждане при коронавирусна инфекция?

Коронавирусът, предизвикал пандемията COVID-19 се различава значително от останалите респираторни вируси и по-специално грипния и другите щамове на коронавируси, причиняващи заболявания сред хората. Разбира се, пред нас остават много неясни въпроси за механизмите на действие, причинените патоморфологични поражения, клиничния ход на болестта. Но в процеса на пандемията постепенно клиницистите и учените трупат опит, и след анализ на заболелите и хода на болестта могат да дадат отговори, които се увеличават по мащаб. Коронавирусът уврежда белите дробове по два механизма – директен и индиректен. Първият е в резултат на директното проникване на вируса в долните дихателни пътища и свързването му с рецепторите на ангиотензин конвериращия ензим 2 (АСЕ2), които се експресират в най-голямо количество в алвеоларните епителни клетки тип II в белите дробове. Предизвиква се увреждане на белодробната тъкан от локалното възпаление, медиирано от вирусната инфекция. Тези клетки служат като резервоар на вируса и неговата репликация (разпространение в други клетки), което е трудно контролирано при някои от пациентите. Такива рецептори има също в сърцето, мозъка, гастроинтестиналния тракт, бъбреците, което обуславя и разнообразната клиничната картина на това заболяване. Вторият механизъм е в резултат на индиректно увреждане вследствие на т. нар. цитокинова буря, която се развива между 7-9 ден. Тя представлява системен възпалителен отговор (подчертан имунен отговор) спрямо вирусната инфекция. Той е в резултат от активиране на лимфоцитите, с повишено неконтролирано отделяне на активни субстанции като интерлевкини, тумор некротизиращ фактор алфа, интерферон, гранулоцит стимулиращ фактор и др., което води не само до тежки поражения в белия дроб на ниво газообмен, но и до полиорганна недостатъчност, остър респираторен дистрес синдром, остра бъбречна и сърдечна недостатъчност, ритъмни и проводни нарушения от страна на сърцето, които могат да бъдат фатални.

Обикновено след инкубационен период, който е доста вариабилен по продължителност за тази инфекция (пациентът е без симптоми, но е заразоносител) започват неспецифични прояви като общо неразположение, главоболие, температура от порядъка на 37.2 - 37.6 градуса, сърцебиене, суха кашлица, загуба на вкус и обоняние, гърлобол, гадене, повръщане, диария. В рамките на няколко дни особено при пациенти над 65 години и такива с основни хронични заболявания като болести на сърдечно-съдовата система, хронични белодробни заболявания, захарен диабет, метаболитен синдром, затлъстяване, се появява влошаване на общото състояние, затруднено дишане, засилване на кашлицата с или без поява на храчки, повишаване на температурата, ритъмно-проводни нарушения при пациенти с придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Но все още остават много въпроси, на които специалистите не могат да отговорят.

На професионално ниво могат ли в този случай да се направят аналогии с други вирусни пневмонии?

Аналогия би могла да се направи с другите коронавирусни инфекции, като SARS (Тежък остър респираторен синдром или ТОРС) открит през 2003 г, MERS (Респираторен синдром на Близкия изток) през 2012 г, както и грип А щам H1N1(„ свински грип“), причинила пандемията през 2009 г.

Приличат си по това, че се разпространяват много бързо и за кратко време водят до пандемия, а също така и остро развиващата се дихателна недостатъчност. Но съществува една значителна разлика – при COVID-19 инкубационният период е много по-дълъг, клиничната проява на болестта се развива от постепенно проява на симптомите с временно подобряване и влошаване на до мълниеносно тежко протичане за 1-2 дни, често на фона на фалшиво стабилизиране на състоянието. Друг важен момент при COVID-19 е бавното изчистване от вируса, понякога до 30 и повече дни след отрицателни тестове. Все още малко се знае за придобиването на имунитет, неговата продължителност и възможността за реинфектиране в малък период след прекараната инфекция при някои от преболедувалите.

Напоследък често се чуват гласове за рисковете от постоянното носене на предпазна маска, което, по някои мнения, може да доведе до появата на тежки вторични бактериални пневмонии. Така ли е и има ли начин на превенция?

Според съвременните научни данни в условия на епидемия се препоръчва използването на предпазна маска, като не е достоверно установено увеличение на случаи от вторични бактериална инфекция. Смята се, че ползата от носенето на маска е по-висока спрямо риска. Използването на висок клас маски и други лични предпазни средства се смята като единственото надеждно решение за предпазване на медицинският персонал, който е в контакт с COVID-19 инфектирани пациенти.

В личен план случващото се носи ли Ви някакво допълнително професионално познание – на Вас и на Вашите колеги?

Категорично да. Всяка нова инфекция и болест е стимул за ново познание. В конкретния случай с COVID-19 – нова инфекция с причинител познат едва от няколко месеца, различаващ се драстично от познатите вируси до момента, като клинична изява и поведение това е категорично. Предизвикателството е още по-голямо, защото освен чисто медицинските аспекти, пандемията която причини, има съществено влияние и върху социално-икономическия ни живот.

За мен самата пулмологията беше един логичен избор, който ми носи много голямо удовлетворение. Още като студентка имах интерес към белодробните заболявания. Работата ми в кръжока по вътрешни болести в трети курс към Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести с ръководител проф. Даниела Петрова беше и първият ми досег с клиничната и научна дейност също допринесе за последващия ми избор. В професионален план съм имала привилегията да работя и да се уча от големи професионалисти дали съвременния облик на пулмологията в България. Бих искала да отбележа имената на проф. Огнян Георгиев и проф. Даниела Петрова, под чието ръководство съм се формирала като специалист. Като преподавател имам възможност да бъда част от Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, в която от създаването си през 1920 г. от проф. Стоян Киркович до днес са преминали едни от най-ярките имена във вътрешните болести като акад. Чудомир Начев, проф. Константин Чернев, проф. Христо Маринов и други което внася допълнителна мотивация за моето развитие. Това също ни обединява - мен и колегите ми във всекидневната работа.    

В медицината винаги е имало приемственост между различните поколения, като пулмологията не прави изключение. Винаги заедно сме се борили срещу социално-значимите заболявания, като ХОББ, астма, туберкулоза, професионални белодробни болести и др. Добър пример е настоящото положение на пандемия, в което ние сме се обединили в търсенето на най-доброто за нашите пациенти.