Д-р Симидчиев: За кръвта не може да се плаща, но трябва да бъдат стимулирани кръводарителите

Депутатът от групата на Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) д-р Александър Симидчиев пред Zdrave.net в коментар относно инициативата на парламентарната група за законодателно проучване „Проблемите на кръводаряването в България и добрите европейски и световни практики, които могат да помогнат за разрешаването им". Проучването има за цел да установи предизвикателствата пред системата на кръвопреливане и кръводаряване в България и възможностите за разрешаването им чрез прилагане на добри практики от други европейски страни, които имат по-голяма успех в привличането на кръводарители.

Д-р Симидчиев, от парламентарната група на ПП-ДБ инициирате законодателно проучване по проблемите на кръводаряването. Каква е причината за него, след като в предишния парламент имаше внесен законопроект, подписан и от двете формации?

Целта е да бъде проучена практиката във всички европейски държави, в някои от които действително много хора даряват кръв. Например най-високият брой е около 68-69 на 1000 души, докато у нас е 25 на 1000. Явно е, че това, което направихме в миналото Народно събрание, има някакъв ефект, но той е недостатъчен и затова искаме да проучим европейската практика. Проучването се възлага на специализирана структура на Народното събрание, която изследва международната юридическа практика, регулацията на този процес по света и включително да опише и всички заинтересовани лица страна на България, за да се видят и проблемите на местно равнище. Това не е нещо, което да се прави бързо и на крак, а систематично и структурирано, за да направим възможно най-доброто законодателство в този сектор.

Ще може ли да се случи в рамките на това Народно събрание според Вас?

Ако ми кажете колко е дълго това Народно събрание, ще ви отговоря веднага (смее се). Все още има твърде много неизяснени неща и поради тази причина не може да даде еднозначен отговор. Дори и да не се случи сега обаче, това, което правим като прецедент, е структурирането и допитването до най-добрата световна практика, за да може да получим накрая един висококачествен юридически продукт. Един законодателен продукт, който да е основа за най-добрата възможна практика в тази конкретна ситуация. Надявам се в бъдеще това да може да се приложи в по-широк кръг законодателни инициативи. Да не е доморасло законотворчество, а да отговаря на най-високите критерии в Европа.

Вече сте правили проучване на кръводаряването в отделните държави. Какво показа то?

Каква е ефективността на системите в различните държави. Това е част от този документ. Това, което ви цитирах преди малко – за разликите от над 60 кръводарители на 1000 души в едни държави до под 30 – в други държави. За да има такива разлики, има фактори, и част от нещата, които трябва да направи това проучване, е да покаже законодателните причини за това. Има ли разлики между тези държави, както и какви други фактори могат да допринасят за това.

Има ли някоя държава, чието законодателство да позволява кръводаряването да бъде платено, както беше предложено в законопроекта?

Има нужда да съберем и такава законодателна информация, за да видим дали или не. По принцип никъде в Европейския съюз кръводаряването не може да бъде платено. Това, което предлагаме, не е плащане за кръвта, а стимулиране на хората да помислят за тази опция. Здравната ни система има отчайващо голяма нужда от кръв и кръвни продукти и това е време да престане да бъде хроничен проблем за нашето здравеопазване и да се реши по най-добрите европейски стандарти. Това не може да стане със заплащане, а по най-добрия възможен законодателен начин, след което трябва да се транслира и в подзаконовите нормативни документи.

Примерно, в една от държавите с висок процент на кръводаряване, процедурата се извършва почти ексклузивно 100% от Червения кръст. Има различни опции за това как да бъде организирана системата. Въпросът е да се види има ли връзка между начина, по който е организирано юридически и този процент, и освен това да се види какво още може да се направи, за да направим един истински законопроект, който да надгражда това, което е достигнато до момента. Важното е да го правим по малко по-систематичен, малко по-научно базиран подход и това е нещото, което се надявам да успеем да направим в този парламент. Реално това касае живота на всеки един от гражданите на републиката и всички, които по някаква причина имат нужда от кръвопреливане, когато са на територията на България.

Не мога да не ви попитам обаче и за законопроекта за бюджета на Здравната каса, предполагам, че сте го видял в детайли.

Видял съм го, макар и не чак в детайли. Предстои той да влезе в Народното събрание и в Комисията по здравеопазване, което тепърва предстои да бъде организирана. Искрено се надявам най-късно до средата на следващата седмица да имаме вече конституирани комисии, за да може да започнем ефективно да работим. За здравеопазването критично важно е как ще се конституира Комисията по здравеопазване, в какъв състав и какво ръководство, за да може ефективно да започнем още от ден първи да се занимаваме с най-належащите проблеми. Тогава ще имаме и становище по бюджета, макар и да не сме основна комисия по него.