Д-р Славейко Джамбазов: Не може да караш квалифициран лекар да попълва бумаги

Цената на биоподобните продукти може да намалее само ако има централизирани търгове, проведени от държавата, която да гарантира количества, каза д-р Тодор Финков

„На здравната система не й е работа да предоставя здраве, здравето е ангажимент на всеки един пациент. Здравната система предоставя здравни услуги. Под цена трябва да разбираме това, което се формира между търсене и предлагане, а не това, което е в НРД, тъй като там е това, което плаща Касата, а реално пациентите доплащат останалото. Под възнаграждение разбираме това, което реално работодателите заплащат на работещите в системата, а не това, което е определено в една или друга наредба или нормативен документ“, уточни в презентацията си д-р Славейко Джамбазов, управляващ директор на НТА (Health Technology Assessment Ltd.), по време на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", която се проведе вчера.

По думите му спестяването или намаляването на себестойността може да стане с финансов контрол и методики. „Най-често използваният начин за установяване на себестойността е, ако в един отчет за приходи и разходи имате 1000 лв. приходи и 600 лв. разходи, значи над 60% са ви разходите и това нещо се разнася механично за почти всички дейности. Така обаче не става“, каза д-р Джамбазов.

Той даде за пример формулата, изведена от професора в „Харвард бизнес скул“ Робърт Каплан, който изследва от какви съставни части е съставена всяка една активност, колко време отнема, кой я извършва и колко струва. „Стойността на минута може да бъде изчислена за всеки един работещ в системата на здравеопазване. Примерно един хирург работи 6,6 часа на ден, медицинска сестра – 6,5 часа. Минутата на хирурга струва 1,5 долара, колкото и на сестрата. В отделението по пластична хирургия разгледахме тези модели и това е приемен преглед за хоспитализация за три вида диагнози. Ако използваме модела на простите 60% те имат еднакъв приход, еднакъв разход, т.е. еднаква печалба. Обаче ако приложим модела на Каплан, се оказва, че в най-сложния случай прегледът е на драматична загуба“, каза д-р Джамбазов.

„Разгледахме 80 минути работа на хирурга и установихме за какво точно ги инвестира. За осем от тях решихме, че могат да бъдат осъществявани от медицинска сестра, които естествено при нея ще станат 16. Това се отнася само за приемни прегледи и спестява 30% от разходите, което се равнява на половин милион долара, от едно елементарно движение при техните цени“, допълни д-р Джамбазов.

Като най-важен извод от системата на проф. Каплан той изведе, че всеки трябва да извършва дейности с най-голяма добавена стойност в съответствие с умението и образованието си, ако иска да бъде ефективен. „Не може да караш квалифициран лекар да попълва бумаги и да се занимаваш с несвойствена дейност. Затова трябва да има други хора“, заяви д-р Джамбазов.

Според здравният експерт д-р Тодор Финков пък голяма част от проблема с финансирането на здравната система е ефективното разходване на разходите на лекарства.

„Пациентите са повече от хората, които са живели някога както в Европа, така и в България, и с този факт трябва да се съобразим. Това, което липсва, е, че никой не показва цифри и става езотерично мислене. Какъв обем от продуктите преминава през аптеките в България спрямо цената на здравеопазването. По данни на Евростат това са около 40%, което е изключително некомфортна цифра. Цената при търг, който гарантира количества, е много по-ниска. В България в момента преобладават болничните търгове. Така е и в Полша. Изводът е, че нещата не са структурирани и регулирани и липсва резултат, който да се отчете“, каза д-р Финков.

По думите му например в България цените на биологичните и биоподобните продукти в България са едни от най-ниските. „Това е парадокс – тъй като по абсолютна стойност те заемат голяма част от бюджета за здравеопазване, а в същото време като продукт цената им е от най-ниските в Европа. Няма накъде повече да поевтинеят продуктите“, каза д-р Финков. Това означава, че цената може да намалее само ако има централизирани търгове, проведени от държавата, която да гарантира количества.

За проблемите с лекарствата, но свързани с тяхната онлайн търговия в ЕС, говори и Николай Костов, председател на Асоциация на собствениците на аптеки. „Онлайн аптеките са дискусионна тема, затрупана от предразсъдъци и цяло море от негативен пиар. Разбира се, и аз срещнах десетки фалшиви или нелегални сайтове, които продават основно lifestyle продукти и лекарства за еректилна дисфункция“, каза Костов.

По думите му обаче всички проблеми тръгвали от регулаторната рамка. „Евродирективата, по която работим, не е директива за електронната търговия, а за фалшифициране лекарства, и самият факт, че онлайн търговията е третирана по тази директива, говори сам за себе си. В дъното на проблема е, че всички държави членки имат право да налагат условия и това прави средата хетерогенна“, каза Костов.

Той подчерта, че в България липсващата електронна рецепта е голям проблем, но липсата на общоевропейско електронно здравеопазване е още по-голям проблем. Проблем бил и липсата на „едно гише“ в ЕС за регистрация по ДДС. „Трябва във всяка държава по отделно да се регистрираш, което прави нещата изключително проблемни“, каза Костов.

Николай Костов уточни, че потребителят също се сблъсква със сериозни проблеми. „Някои държави изискват задължителни трансгранични рецепти, в които трябва да е изписано генеричното име на лекарството. В някои държави под едно и също търговско име може да се крие съвършено различно лекарство“, каза той.