Д-р Станислав Йорданов: Злоупотребата с алкохол все по-често води до рак на гърлото

Когато помогнеш на хиляди хора, а не помогнеш на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е много неприятно като усещане

Д-р Станислав Йорданов е роден в гр. Кюстендил. През 2006 г. завършва медицина в Медицински университет - София. След година работа в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, през 2007 г. се мести в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” - най-голямата клиника в страната. През 2010 г., след спечелен конкурс за асистент, започва работа и като преподавател към Катедра по УНГ болести на Медицински Университет - София. Понастоящем заема длъжността главен асистент. През 2014 г. придобива специалност по Оториноларингология, а от 2015 г. - научна степен „доктор” по  Оториноларингология. Завършил е множество специализирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Щутгарт, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лечението на УНГ болестите при деца и възрастни. Има и голям опит в хирургичното лечение на онкологичните заболявания на главата и шията, лазер- хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лечение на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.

Ракът на гърлото зачестява през последните години, алармираха хирурзите от УНГ клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която е основното място в България, където се лекува тази патология. Най-често ракът на долните отдели на гълтача се причинява от злоупотреба с алкохол. С д-р Станислав Йорданов от УНГ клиниката на ИСУЛ разговаряхме както за причините за зачестяването на случаите на карциноми в гърлото, така и за работата с деца и проблемите на медиците в България.

Д-р Йорданов, честотата на рака на гърлото, като резултат от злоупотребата с алкохол, се увеличава. На какво се дължи това, предвид факта, че алкохол се употребява почти откакто човечеството съществува?

Това, което е много характерно за рака на гърлото, предизвикан от алкохола е, че настъпва в по-късни години. Разликата с предишните времена е може би продължителността на живота. И преди хората са пиели и най-вероятно са злоупотребявали с алкохол, но много малко са достигали до възрастта, в която могат да се разболеят от рак на гърлото, вследствие на алкохола. Това, което се наблюдава в България е, говорил съм с по-възрастни колеги проф. Иван Ценев и доц. Димитър Конов, че дори по-тяхно време честотата на рака на гълтача при алкохолици не е била толкова голяма.

Възможно ли е да е качеството на алкохола?

Трудно ми е да кажа. Възможно е, но е възможно и повече хора да злоупотребяват, вследствие на стреса в днешно време. Особено по малките населени места едно време хората са били малко или много трудово ангажирани, докато сега там се шири масов алкохолизъм. И то масов алкохолизъм с битов алкохол. Има райони в България, в които се състезават на кой ракията му е по-силна. Стандартът за твърд алкохол е до 40 градуса, тук се варят ракии, които достигат 50-60, а и повече градуса. Проблем е и качеството на алкохола. В частните „пивоварни“ гледат да не изпуснат и капка, затова и алкохолът, който се отделя първоначално и съдържа много видове алкохоли, които са твърде токсични, го бутилират. Това обаче не изключва риска и от консумацията на квалитетен алкохол в големи количества. Алкохолът е клетъчна отрова и е цитотоксичен. Когато за дълъг период от време клетките, които се намират в ларинкса, бъдат изложени на такива цитотоксини, те мутират. Проблем с алкохола имат хора, които го консумират ежедневно в количества извън допустимите граници. 50 мл концентрат на ден не само, че не са вредни, но дори имат ползотворно влияние върху организма. Проблемът при тези пациенти е, че с течение на времето тези 50 мл, развивайки зависимост, започват да се увеличават. Организмът има доста добри регенаторни способности. Ако след еднократни интоксикации с алкохол последва период на въздържание, организмът се възстановява, включително и черният дроб се регенерира. Но когато тази интоксикация е ежедневна, не даваме възможност на тялото да се възстанови и това води до декомпенсиране и възникване на заболяване.

Има ли лечение за рака на гълтача?

Има, разбира се, но и при този вид рак, както и при всички останали, от значение е моментът, в който ще бъде диагностициран. Проблемът при този тип карциноми, които са по-чести при алкохолици, е, че на зависимия човек му пада критичността не само по отношение на околната среда, но и към него самия. Тези хора имат оплаквания месеци наред, преди да стигнат до фаза, в която тези оплаквания да започнат да ги тревожат и да се обърнат към лекар. Обикновено това се случва в много напреднал стадий на заболяването, когато вече възможностите ни за помощ са твърде ограничени. Ракът на гълтача е с доста по-лоша прогноза спрямо да речем рака на гръгляна, който е по-чест при пушачите. И двата фактора – алкохолът и тютюнопушенето оказват влияние за развитието на рак, но този на гълтача е по-агресивен. Въпреки това има шанс за лечение. Имаме пациенти, които са излекувани, което ни дава основание да се борим за всеки човешки живот.

За рака на гърлото има още една причина освен алкохола и тютюнопушенето - човешкият папиломавирус (HPV). Доколко ваксината срещу HPV може да предотврати възникването на карцином в гърлото?

Тази ваксина реално се прилага от сравнително скоро. Доказано е, че има превантивно въздействие по отношение на рака на маточната шийка, най-вероятно би имала превантивно въздействие и за рака на гърлото. Наличието на HPV в човешката популация е доста високо. Поне 60-70% от хората са носители на вируса. Има обаче хора, които никога не проявяват никаква симптоматика, има такива, които са носители и развиват доброкачествени папиломи под формата на брадавички (включително такива папиломи има и в гърлото) и има пациенти, които развиват злокачествени заболявания.

А ако сливиците са извадени, това не е ли вид превенция?

Не, защото не само сливиците се засягат. Цялото гърло може да се засегне. При този тип карциноми, които са асоциирани с HPV, има по-добра прогноза за излекуване. Те са по-чуствителни на химиотерапия и се повлияват много добре от лечението.

Като хирург скоро сте направил тежка операция на дете с вродено увреждане на нослето. В какво се изразяваше проблемът и как го решихте?

Касаеше за дефект в развитието и го реших с правилната оперативна интервенция. Даже сега имам още едно детенце, което е със същия, рядко срещан проблем. Случаят го презентирах и на последния ни конгрес на оториноларинголозите. Това е дете с вродена хоанална атрезия, запушване на един от отворите на носната кухина към гърлото. Единият от отворите беше затворен напълно и трябваше да се отвори, за да се възстанови носното дишане. Това беше довело до увреда на ухото от същата страна, защото нарушава вентилацията на средно ухо през евстахиевата тръба. Това дете беше с развиващ се хроничен отит, затова направихме и втора операция конкретно на ухото.

Доколкото разбрах този Ви пациент не само не се страхува вече от операциите, а даже няма търпение да дойде. Как го постигнахте?

С повечето деца успявам да осъществя добър контакт и те са много спокойни в общуването с мен. Получава се, когато човек предразполага децата и когато не подхожда строго към тях. Подходът ми към децата коренно се промени откакто имам двама сладури вкъщи. Никога не съм се държал лошо с децата, но сега ги гледам с любов. Работата с деца е деликатна, носи много стрес, но и много удовлетворение.

Какво Ви накара да се насочите към педиатрията?

Оториноларингология е от специалностите, които не изискват разделяне на специалността на детска и за възрастни. Въпрос на решение на отделния специалист е дали ще работи само с деца, само с възрастни или и с деца, и с възрастни. Работата с деца е много деликатна. Изисква търпение, но освен това подлага лекаря и на много стрес заради емоционалното общуване с детето, на което действията могат да му причинят дискомфорт. Човек обаче трябва да преодолее емоцията си, за да може да помогне, особено в критични ситуации. Другата форма на стрес, която все повече притиска лекарите, особено работещите с деца, е юридическият аспект на проблема. Няма лекар, който да може да се изправи и да каже – никога не съм допускал грешки. Медицината не е точна наука, не е математика и не работи по точни формули. Започва се кампания срещу медицинското съсловие, която цели да подобри здравеопазването, но личното ми мнение е, че води до точно противоположния ефект. Когато помогнеш на хиляди хора, а не помогнеш на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е много неприятно като усещане. Това води до отдръпване на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца. Много съм съгласен с проф. Ценев, който казва, че ако продължава така, ще умират хора, защото никой няма да иска да поеме отговорността за спасяването на живота им.

Очаквайте утре продължението на интервюто с д-р Йорданов за причините за недостига на медици в системата и какво може да се направи, за да се чувстват младите лекари добре в България.