Д-р Стойчо Кацаров: Здравната карта блокираше развитието на системата

Ако управляващите искат модерно здравеопазване, трябва да гледат на него като на икономическа дейност

„Оспорихме решението за въвеждане на здравна карта, защото смятаме, че това е едно лошо решение, което нанася тежка вреда върху здравната система“. Това заяви председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров в интервю за Bloomberg TV във връзка с решението на Върховния административен съд да отмени Националната здравна карта. Според него самата идея за здравна карта означава забраната за инвестирането в лечебни заведения в България, забрана на разкриването на нови лечебни заведения и дори разкриване на нови структури във вече съществуващи такива. В този смисъл, стана ясно от думите му, тя на практика е блокирала развитието на здравната система.

„Пациентът като потребител на медицинската услуга има интерес да има колкото се може повече предлагане на този пазар, за да може да избира между повече доставчици и този, който най-много му харесва“, коментира д-р Кацаров, като допълни, че това е била и основната причина за атакуване на картата в съда.

Д-р Кацаров беше категоричен, че здравната каса не може да се справи с финансирането на лечебните дейности, като основната причина за това са недостатъчното публични средства за здравеопазване. Също така, коментира той, „здравната каса я мързеше да разработи гъвкави механизми за финансиране“. Поради тази причина, допълни д-р Кацаров, е избран най-лесният вариант, а именно – лимитирането на бюджетите на болниците. „Това означава, че едни служители в НЗОК предварително определят от общия бюджет какви средства ще дадат за годината“, заяви той, като поясни, че това на практика означава невъзможност за финансиране на нови лечебни заведения, за да бъде спазен лимитът.   

Той коментира и кризата, в която са изпаднали общинските болници у нас, като заяви, че на практика тя показва, че има сериозен системен проблем в организирането и финансирането на лечебното здравеопазване. Според него проблем е и липсата на разчети и прогнози за очакваната заболяваемост и нужното финансиране в дългосрочен план, а резултатът е катаклизми в системата. „Нашите управляващи трябва да разберат, че ако искат добро и модерно здравеопазване, трябва да гледат на него като на икономическа дейност. Това е икономика на бъдещето“, изтъкна той.

Председателят на ЦЗПЗ коментира и очакваното увеличение на бюджета на НЗОК, като заяви, че като цяло всяко увеличаване на публичните средства на фона на високото доплащане от страна на българските пациенти е добре дошло, но отново подчерта, че липсват разчети.

Според него проблемите в системата ще останат, докато в Закона за бюджета на НЗОК продължават да стоят лимитите за медицинска дейност, както и забраната за сключване на договор с фонда от страна на разкрито в същата година лечебно заведение.

Д-р Кацаров оцени положително и отмяната на Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, която според него означава отстраняване на пряката намесата на политиците в здравната система.  

В заключение той заяви, че добър модел на здравна система е този в Холандия, който включва множество здравноосигурителни каси и лечебни заведения, които дават възможност на потребителя да избира както осигурителя, така и доставчика на медицинската услуга.