Д-р Стойчо Кацаров за заблудата за търговския статут на болниците

Мнозина у нас вече са убедени, че премахването на търговския статут на болниците ще разреши проблема с дълговете, а медицинската помощ ще се подобри, но формата на регистрация не само няма отношение към дейността, но няма отношение и към финансовият резултат на болниците. Това пише в свой анализ бившият здравен министър д-р Стойчо Кацаров за сайта czpz.org.

Ето пълния текст на анализа:

Една от най-широко разпространените заблуди в нашето здравеопазване е, че болниците трупат дългове, защото са търговски дружества. В следствие на това имаме лоша медицинска помощ. Посланието „Вън търговците от храма!“ добави библейски аргументи за посоката на реформа.

Мнозина у нас вече са убедени, че премахването на търговския статут на болниците ще разреши проблема с дълговете, а медицинската помощ ще се подобри.

Как стоят всъщност нещата?

Болниците са само една от структурите, описани в Закона за лечебните заведения. Интересно е, че всички, които се обявяват против с търговския статут визират само болниците, но не и останалите лечебни заведения (например за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностични лаборатории и др.), въпреки, че и те са регистрирани по търговския закон.

Забележително е също, че тези, които смятат, че болниците не трябва да са търговски дружества, не казват какви трябва да са.

В Закона за лечебните заведения и сега съществуват възможности, освен като търговски дружества, лечебните заведения да се регистрират като кооперации, а лекарите също могат да упражняват дейност, като физически лица. Освен това за някои държавни болници, като ВМА, МВР болница, Транспортна болница, не се изисква никаква регистрация и те на практика са част от държаната администрация.

Заблудата за търговския статут започва със създаването на впечатление, че Търговския закон изчерпва всичко свързано с болниците, а това изобщо не е така. Напротив, всички изисквания към структурата и дейността на лечебните заведения са заложени в Закона за лечебните заведения и подзаконовите нормативни актове – наредба 49 и други, издадените на основание на този закон. Препратката към Търговския закон е само относно формата на регистрация и нищо повече.

Както стана дума, Законът за лечебните заведения позволява регистрация по Закона за кооперациите. Няма пречка със закона се допусне и друга форма на регистрация – например по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или друг. Няма пречка да се опише и специална форма за регистрация за лечебните заведения, различни от всички други видове. Кому е нужно обаче, след като това няма да промени нито дейността, нито структурата на болниците, а само формата на управление? Какво значение има дали ръководителят се нарича, Управител, Изпълнителен директор, Председател, Главен лекар или нещо друго, щом дейността е една и съща? Следователно, дори да сменим формата на регистрация, това няма да измени по същество дейността на болниците.

Освен, че няма значение за дейността, формата на регистрация на болниците няма отношение и към финансовият резултат на болниците. Финансовият резултат е разликата между приходите и разходите за определен период от време. Дали ще бъде търговско дружество, кооперация, фондация или нещо друго, лицето може да има повече приходи от разходи или обратното. Ако това лице натрупа дългове някой трябва да ги плати. ВМА, която никога не е била регистрирана, като търговско дружество беше натрупала дългове от над 100 милиона лева, които Правителството изплати с пари от нашите данъци (което си беше непозволена държавна помощ, между другото). Този пример, който не е единствен показва, че не е нужно да си търговско дружество, за да трупаш дългове.

Вярно е и обратното – може да си търговско дружество и да не трупаш задължения – факт е, че повечето частни болници са в много добро финансово здраве, както и повечето лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Вярно е, че повечето държавни болници имат дългове. Факт е обаче, че не всички държавни болници са задлъжнели.

Разликата във финансовите резултати на болниците не е заради формата на регистрация, защото и едните и другите са регистрирани като търговски дружества по търговския закон. Причините държавните да трупат дългове са други, но те не са предмет на този анализ. За нуждите на този анализ е достатъчно доказателството, че не формата на регистрация води до дългове.

Налагането на мнението, че медицинската помощ е лоша и болниците трупат дългове, защото са търговски дружества създава измамна илюзия, че с промяната на формата на регистрация, ще се решат тези проблема. Това насочва усилията в неправилна посока и отклонява общественото внимание от същинските проблеми и действителните причини за лошото състояние на здравната ни система.

Ако някой, някога промени формата на регистрацията на болниците, ще даде най-голямото доказателство, че не тя е причина за дълговете и за лошото медицинско обслужване. С други думи ще докаже на всички, че тезата му не е вярна.

Нещо повече, може с голяма вероятност да се направи прогноза, че медицинската помощ не само няма да се подобри от такава промяна, но ще се влоши. Регистрацията по Търговския закон, макар сама по себе си да не създава конкурентна среда, е предпоставка и условие за развитието ѝ, а конкуренцията е най-добрия способ за постигане на добро качество и икономично използване на средствата. Ограничаването ѝ, може само да влоши нещата.

„Вън търговците от храма!“ може да гали слуха на мнозина, но тук говорим за система на здравеопазване, а не за вяра. В самата Библия е казано да не смесваме житейските и Божиите неща. „Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Марк 12:17“.