Д-р Танислав Илчев: Искам да работя по европейски, но в българска болница

Благодарността за анестезиолога е добрата дума, но понякога хората дори не се сещат за нас

Д-р Танислав Илчев e лекар специализант към Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“. Асистент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Медицинския университет в София

Д-р Илчев, кое е най-вълнуващото събитие от изминалата работна седмица?

Не бих могъл да посоча  конкретен случай от работата ми през последната седмица като повече или по-малко вълнуващ, но мога да кажа че всеки ден в болницата предлага по нещо различно и вълнуващо.

Какво предопредели избора Ви да се посветите на анестезиологията и реанимацията?

През годините, които бях студент в Медицинския университет не веднъж съм харесвал една или друга медицинска дисциплина и интересът ми е бил привличан от различни специалности. Винаги обаче съм имал афинитет към дисциплините с по-интензивен характер, каквато е анестезиологията и реанимацията. Към края на следването си започнах работа като болногледач в реанимация на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Там окончателно се оформи идеята и желанието ми да продължа професионалният си път в тази специалност. Така че дължа избора си на работата там и преди всичко на професионалистите, с които имах късмета да се запозная в отделението.

Кои са учителите Ви, на които дължите най-голямо признание за формирането Ви в професията?

Мой ментор и учител е доцент д-р Мая Белитова, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Царица Йоанна“. На нея дължа най-голямо признание.

Защо според Вас трудът на анестезиолога остава на заден план и пациентите по-рядко се досещат за неговата много голяма роля в добрия изход от лечението?

Пациентите имат контакт преди всичко с друг вид специалисти, а досегът им с анестезиолог често е кратък - непосредствено преди оперативна интервенция или диагностична процедура, след което пациентът или няма спомен за нас, или няма възможност да се срещне с нас.

Много хора все още нямат ясна представа каква точно е и работата на анестезиолога. Повечето схващания се свеждат до това че „даваме упойка“, като това същевременно е и най-плашещата част за пациента от цялата оперативна интервенция. Всъщност, анестезиологът има ключова роля в предоперативната подготовка, интраоперативното и следоперативното лечение на пациента.

Истината е че анестезиолог и хирург трябва да работят в разбирателство и синхрон, за да може пациентът да получи най-доброто лечение. Ако това се случва достатъчно често и анестезиолозите няма да остават толкова на заден план и незабелязани.

Какво е благодарността за анестезиолога?

Понякога е добра дума от колега или от пациент, а друг път е… просто рядкост.

Как бихте оценили нивото на анестезиологията у нас?

Бих казал, че има какво още да се постигне в това отношение. Има специалисти, които работят на много високо ниво и такива от другата страна, които продължават да работят със знания от преди 15-20 години, което много сваля нивото на анестезиологията у нас! На места материалната база е морално и физически остаряла, което може да е сериозна пречка за поддържане на едно по-високо ниво, въпреки желанието и отдадеността на анестезиолога.

В достатъчна степен ли е включено у нас обезболяването при диагностични процедури?

Всеки специалист, който се занимава с диагностични процедури е наясно, че обезболяването и комфортът на пациента по време на манипулацията е ключов, за да може изследването да даде качествен резултат. Смятам че обезболяването е добре застъпено при тези манипулации.

Каква е най-голямата Ви професионална мечта?  

На първо време искам да приключа успешно със своята специализация. В професионален план, винаги съм мечтал да имам около себе си хора, които работят с желание и ентусиазъм, както и да имам възможност да прилагам и използвам модерни техники и технологии. Накратко - да работя по европейски, но в българска болница. Смея да твърдя че част от мечтата ми се е сбъднала, а за останалото е просто въпрос на време.