Д-р Христиана Бацелова: Грешно е след поставяне на ваксина човек да спре да се пази

Скритата заболеваемост е проблем, посочи епидемиологът

В част от обществото липсва достатъчно дисциплина, а лъжливи информации относно неефективността от използването на маските са довели до по-голямото разпространение на вируса. Това заяви пред БНТ д-р Христиана Бацелова, епидемиолог и преподавател в МУ – Пловдив. Според нея обаче това се наблюдава и в Западното общество като цяло. Тя даде пример с протестите в някои държави срещу въведените ограничения, при които се струпват много хора.

За да се разпространява вирусът, значи има контакт. Ако ние изцяло прекъснем контакта, няма как да става разпространението, допълни д-р Бацелова.

На зрителски въпрос дали при поставена първа доза на ваксина, след която човек се заразява с COVID, а после следва отрицателен PCR тест, трябва да се постави втората, тя обясни, че трябва да се изпълни схемата, както е посочено от производителя, но след като лицето оздравее и минат 14 дни реконвалесцентен период.

Д-р Бацелова предупреди, че е грешно след поставяне на ваксината човек да спре да се пази и обясни, че траен имунитет се изгражда на 14-тия ден след втората доза. „Трябва до 14-ия ден след втората доза човек да се пази, да не се отпуска и да не си мисли, че е изцяло защитен. Наблюдаваме отпускане след поставянето на първата поставена доза – заразяването става след свалянето на маската. Ваксината не е причината, самата ваксина не може да го разболее“, категорична бе тя.

Специалистът подчерта, че и трите ваксини, които са прилагат у нас, са с еднакъв профил на безопасност и не съществува риск от смърт. „За съжаление ваксините не правят хората безсмъртни и има една очаквана смъртност в популацията, която се случва без значение дали човек е ваксиниран, или не, от други причини“, обясни д-р Бацелова.

Тя коментира и продукта на AstraZeneca, като поясни, че след 28-ия ден от първата доза хоспитализациите намаляват с 94%, както и тежите случаи. Контролът е изключително стриктен и суров, изтъкна специалистът.

Д-р Бацелова посочи, че е възможно през април да има иРНК ваксини на Pfizer, с които според нея трябва да се ваксинират рисковите групи сред младежите на възраст 16-18 години. Категорично родителят трябва да прецени и реши. С нас все повече се свързват родители, които искат да ваксинират децата си, каза тя.

"Наличието на антитела не означава, че ще има по-бурна реакция при ваксиниране", подчерта  още д-р Бацелова.

Скритата заболеваемост е проблем и тя достига до три пъти повече от регистрираните случаи. Много хора с лека симптоматика не се изследват или си правят бързи тестове вкъщи, но не се регистрират. Оставяме на тяхната добра воля да се самоизолират, но има и такива, които не го правят, заяви още тя.

За британския вариант на COVID специалистът обясни, че той засяга по-тежко децата и при тях т. нар. пост-COVID състояние може да продължи 3-4 седмици, през които може да има усложнения и да се стигне до хоспитализация. Има случаи на починали млади хора без никакви други заболявания. Вирусът се измени, заразява по-лесно и малко по-тежко като че ли се боледува от него, заяви още тя. Според нея това е една от причините за големия брой хоспитализирани лица, както и факта, че хората търсят медицинска помощ късно.

Ако не обхванем с ваксина повече хора, както и децата, есента отново ще имаме много заболели и най-вероятно децата ще са по-тежко заболели, отколкото сега, допълни д-р Бацелова.